Кампания за устойчиво използване на лечебните растения в България
23 юли 2014 г.
Нашата страна е една от най-богатите на лечебни растения в света и единствената членка на ЕС, в която те се добиват от дивата природа. Благоприятните условия, които имаме , допринасят пропорционално на площта си, България да изпреварва две гигантски страни като Индия и Китай по количесва годишен износ на билки.
БНР и Фондация „Информация и природозащита" обединяват усилията си за популяризирането на видовете, правилата за събиране, сушене и съхранение, технологиите за преработка с цел добавяне на стойност към растителната суровината от лечебни растения.
В репортаж на Васка Начкова доц. Мая Йотова - доктор по фармация – главен асистент в медицинския колеж в Плевен- преподавател по фармакогнозия обясни лечебните свойства на липата.
Може да се пие като чай, когато имаме възпаление на горните дихателни пътища, когато имаме главоболие, като успокоително, когато има възпаление на устната лигавица, външно за изгаряния, различни кожни обриви, хемороиди. Хубаво би било в този стресиращ живот днес вечер една чаша чай от липа, действа много успокояващо преди сън.
За да се получи качествена билка с високо съдържание на активни вещества е важно да се бере и съхранява правилно, да не се бере прецъфтяла липа, да не се смита от земята, да не се замърсява, да се транспортира така, че да не се спарва. В някои райони кампанията по събиране на липов цвят е в разгара си, някъде приключва. Във Видин вече може да се каже каква е била кампанията, да се сравни с миналогодишната... Николай Ненов, управител на изкупвателни пунктове съобщи: Тази година кампанията върви по-слабо от миналогодишната. Причина са дъждовете, които се изсипахав страната ни в момента, в който обикновено се бере чая. Той каза, че един добър берач може да набере от 10 до 15 кг липов цвят на ден. И добави:
Около 1.40 и 1.50 стартира кампанията и около 2 лв приключи. В началото той съдържа по-голямо количество влага. Ррадеманът отива към 3.0 - 3.10 в началото. Към края на кампанията вече става две към едно. По-изгодно е в началото, но тогава пък цената е по-ниска,всичко се урегулира.
При брането на липата не трябва да се чупят клони, трябва да се отрязват малки клонки най-много с дебелина 1-2 см и дължина 50-60 см. След което от тях се обират цветовете.
Николай Ненов каза също, че 80 процента от хората, които донасят липовия цят не посещават учебни заведения, малко от тях имат и основно образование Обикновено това са цели семейства.Те са все без работа - жена деца – всичко отива и бере. Лошото е, че във Видин в региона това са дървета, садени преди 40-50 години. Не се наблюдава ново разсаждане на млади фиданки. А в гористите местности, където има липи обикновено и дървесина добиват от нея, с цел производство на мебели и друго, така намалява видът. Не може само сеч, трябва и малко разсаждане.
Величка Петрова , която работи като лаборант в предпиятие за производство на чайове разказва какво влияе на качеството на липата: Когато се организира изкупуване на липа е много отговорно,з ащото не трябва да се събира липа покрай пътища , където минават транспортни средства, защото тя поема от тези тежки метали и от газовете и не е редно да се ползва след това като билка. Тя се среща до 1500 м надморска височина. Ние я изкупуваме от заготвители. Те трябва да организират берачите. Не трябва да се секат дърветата. Бере се от по-малки клонки и после се почистват. Ние я получаваме суха в бали около 39-40 кг. Проследили сме от къде е набрана. Предварително сме взели мостра, изследвали сме влагата дали е подходяща – листната дръжка трябва да се чупи, а не да се огъва и цветчето трябва да се разтрошава. Това е показател, че около 12 процента е влагата. Но ние допълнително лабораторно си изследваме влагата и наблюдаваме под микроскоп дали няма плесени, вредители. Ако се съмняваме, я слагаме в карантинно помещение, това се отнася за всички билки. Прави се контрол и на работниците, които работят, за тяхното здравно състояние, още при постъпването на работа за деня..
Николай Гетов, дългогодишен специалист, производител на чай смята, че от липата може да се печели. Правенето на чайове, напр. оскъпява билката.
Но Ангел Диамандиев има друга позиция – той е ръководител на предприятие – износител на билки има друга позиция: Няма кой да ни купи стоката. На пазара навън са само утвърдени марки напр. за чайове.
Липата традиционно е сред първите три вида билки по обеми на износа от България. За да се опази в дивата природа трябва да се бере по правилата, да не се режат и унищожават дървета. Събирачите трябва да бъдат обучавани. Има нужда и от нови култивирани насаждения от липа. От тях може да се печели добре в дългосрочен план.
Цената на преработената липа многократно се увеличава. Имаме много по-голяма изгода да я изнасяме не на бали, като суровина, а като готов продукт, например чай. Вътрешният пазар също може да поеме родна продукция на мястото на вносните и много по-скъпи пакетирани чайове. Има сериозен социален и икономически потенциал и държавата трябва да създава условия и подкрепя развитието на сектора за преработка на билки и търсене на пазари.
БНР и Фондация „Информация и природозащита" обединяват усилията си за популяризирането на видовете, правилата за събиране, сушене и съхранение, технологиите за преработка с цел добавяне на стойност към растителната суровината от лечебни растения.
В репортаж на Васка Начкова доц. Мая Йотова - доктор по фармация – главен асистент в медицинския колеж в Плевен- преподавател по фармакогнозия обясни лечебните свойства на липата.
Може да се пие като чай, когато имаме възпаление на горните дихателни пътища, когато имаме главоболие, като успокоително, когато има възпаление на устната лигавица, външно за изгаряния, различни кожни обриви, хемороиди. Хубаво би било в този стресиращ живот днес вечер една чаша чай от липа, действа много успокояващо преди сън.
За да се получи качествена билка с високо съдържание на активни вещества е важно да се бере и съхранява правилно, да не се бере прецъфтяла липа, да не се смита от земята, да не се замърсява, да се транспортира така, че да не се спарва. В някои райони кампанията по събиране на липов цвят е в разгара си, някъде приключва. Във Видин вече може да се каже каква е била кампанията, да се сравни с миналогодишната... Николай Ненов, управител на изкупвателни пунктове съобщи: Тази година кампанията върви по-слабо от миналогодишната. Причина са дъждовете, които се изсипахав страната ни в момента, в който обикновено се бере чая. Той каза, че един добър берач може да набере от 10 до 15 кг липов цвят на ден. И добави:
Около 1.40 и 1.50 стартира кампанията и около 2 лв приключи. В началото той съдържа по-голямо количество влага. Ррадеманът отива към 3.0 - 3.10 в началото. Към края на кампанията вече става две към едно. По-изгодно е в началото, но тогава пък цената е по-ниска,всичко се урегулира.
При брането на липата не трябва да се чупят клони, трябва да се отрязват малки клонки най-много с дебелина 1-2 см и дължина 50-60 см. След което от тях се обират цветовете.
Николай Ненов каза също, че 80 процента от хората, които донасят липовия цят не посещават учебни заведения, малко от тях имат и основно образование Обикновено това са цели семейства.Те са все без работа - жена деца – всичко отива и бере. Лошото е, че във Видин в региона това са дървета, садени преди 40-50 години. Не се наблюдава ново разсаждане на млади фиданки. А в гористите местности, където има липи обикновено и дървесина добиват от нея, с цел производство на мебели и друго, така намалява видът. Не може само сеч, трябва и малко разсаждане.
Величка Петрова , която работи като лаборант в предпиятие за производство на чайове разказва какво влияе на качеството на липата: Когато се организира изкупуване на липа е много отговорно,з ащото не трябва да се събира липа покрай пътища , където минават транспортни средства, защото тя поема от тези тежки метали и от газовете и не е редно да се ползва след това като билка. Тя се среща до 1500 м надморска височина. Ние я изкупуваме от заготвители. Те трябва да организират берачите. Не трябва да се секат дърветата. Бере се от по-малки клонки и после се почистват. Ние я получаваме суха в бали около 39-40 кг. Проследили сме от къде е набрана. Предварително сме взели мостра, изследвали сме влагата дали е подходяща – листната дръжка трябва да се чупи, а не да се огъва и цветчето трябва да се разтрошава. Това е показател, че около 12 процента е влагата. Но ние допълнително лабораторно си изследваме влагата и наблюдаваме под микроскоп дали няма плесени, вредители. Ако се съмняваме, я слагаме в карантинно помещение, това се отнася за всички билки. Прави се контрол и на работниците, които работят, за тяхното здравно състояние, още при постъпването на работа за деня..
Николай Гетов, дългогодишен специалист, производител на чай смята, че от липата може да се печели. Правенето на чайове, напр. оскъпява билката.
Но Ангел Диамандиев има друга позиция – той е ръководител на предприятие – износител на билки има друга позиция: Няма кой да ни купи стоката. На пазара навън са само утвърдени марки напр. за чайове.
Липата традиционно е сред първите три вида билки по обеми на износа от България. За да се опази в дивата природа трябва да се бере по правилата, да не се режат и унищожават дървета. Събирачите трябва да бъдат обучавани. Има нужда и от нови култивирани насаждения от липа. От тях може да се печели добре в дългосрочен план.
Цената на преработената липа многократно се увеличава. Имаме много по-голяма изгода да я изнасяме не на бали, като суровина, а като готов продукт, например чай. Вътрешният пазар също може да поеме родна продукция на мястото на вносните и много по-скъпи пакетирани чайове. Има сериозен социален и икономически потенциал и държавата трябва да създава условия и подкрепя развитието на сектора за преработка на билки и търсене на пазари.
Автор: Васка Начкова
Източник: БНР , 23 юли 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 май 2024 г.
Доброволци от цялата страна преброиха 6240 врабчета в кампания на Българското дружество за защита на птиците
Доброволци от цялата страна преброиха 6240 врабчета в осмото издание на кампанията „Ние броим врабчетата“ на Българското
30 април 2024 г.
Инициатива „Мисли екологично, вземи торба”, реализирана от ученици в Благоевград
Присъединете се към „Еко воини от гимназията”, които подеха кампания за намаляване ползването на найлонови торбички.
30 април 2024 г.
Над 100 младежи изследват бъдещето на природата във финалния семестър на Panda Labs нa WWF и Kaufland
Кутия за храна от мицел и опаковка за месни изделия от семена и биоразградим целофан, са идеите на отборите-победители по
