Млади художници изрисуваха електрическо табло в центъра на София

Мишки, свирещи на пиано „Котешкия марш“ и котки, ходещи по покривите в компанията на голям слон, радват софиянци, минаващи покрай електрическо табло в центъра на София. Творбата се намира на ъгъла на бул. „Цариградско шосе” и ул. „Авицена" , дело е на художниците Теодора Симеонова и Светозар Янков.

Двамата се запознават в интернет и бързо разбират, че имат една и съща мисия като артисти- да са дейни, да променят мисленето на хората, да развиват културата в града. Решават да видят как могат да са си полезни и да обменят опит. Тя – да прави стенописи, а той – илюстративни неща.

„Това изиграва положителна роля. Стенографията ме научи добре да се справям в екип и държа да бъда в екип. Смятам, че това е по-добрият начин да изразяваме себе си, защото с другия понякога виждаш грешки, които не можеш сам да осмислиш и да видиш. И творбата се получава по доста по-разгърнат вид и по-добър начин“, казва Янков.

Теодора Симеонова допълва, че по този начин лесно се излиза от зоната на комфорт. „Когато си сам с изкуството, то става лично и интимно, забъркваш се с твоята глава, в твоя процес. С друг художник някак успяваш да запазиш важната цел на самото произведение“, казва тя.

Като измисляли концепцията и идеята, гледали къде се намира таблото като локация. „Магазинът за пиано наскоро извади музикален инструмент отвън и мен лично много ме вдъхнови.  От дете знам този магазин, минавайки по „Цариградско шосе“ и видях, че имат нужда от повече артистизъм около тях. Решихме малко да влезем в тяхната тематика с пианото“, разказва Теодора Симеонова.

По думите й има много мишки в района, котки - също. Слончето е препратка към пързалката в Борисовата градина, която също е популярна сред столичани. „То е много известно още от „Лека нощ, деца“, разказва художничката. Тя допълва, че искали по някакъв начин да обединят живеещите наоколо и да покажат творчество, на което хората да се радват.

„Всяко дете, което мине оттам, също много се вдъхновява от това, което направихме и мисля, че това е смисълът на този стенопис“, отбелязва колегата й Светозар Янков.

Избрали нотите на изображението с мишките, свирещи на пиано, да бъдат на „Котешкия марш“, по идея на минувачи.

Доста хора минаха. Някои казваха „мац-пис-пис“, други - „Котешкия марш“, а според трети мишките танцували хоро. Спонтанно се получи, разказват двамата творци. Надяват се да имат още възможности да работят заедно. „Тази се получи в един доста илюстративен вид“, казва Симеонова и допълва, че й се иска следващите им проекти да са по-мащабни.

Светозар Янков участва в създаването на фондация Fine Graff Arts. Идеята е да направят „Великата стена на България” - чрез стенописи, създадени от различни артисти, изкуството да стигне до училища, детски градини и институции, които възпитават деца.  

Проектът е основан от Станислав Трифонов-Насимо. Негова е идеята, той основа и фондацията. Успява да събере артистите, които занапред да изпълняват стенописите в училищата, разказва Янков. „Искаме да преобразим училищата, защото не ни харесват точно тези сиви моменти в средата, в която растат децата ни“, казва той.

Търсим си партньори, чрез които да се финансират идеите за стенописите във всичките училища, допълва художникът. Направили онлайн магазин, в който продават принтове на творбите си и всички събрани средства отиват за каузата.

Когато съберат нужната сума за дадено училище, съгласуват проекта с директора и започват работа по изрисуването на стените. „В България има над 1900 училища. Идеята ни е да се заемем с всички училища, защото това е нещо огромно и според мен в България не е правено нещо такова като мащаб. И е нещо иновативно“, разказва Янков.

Теодора Симеонова казва, че в България са много артистите и стават все повече. Всеки от тях е в някакъв колектив и започват постепенно да се обединяват. И така търсят някакво въздействие върху околната среда.

Светозар Янков допълва, че искат да обединят, колкото се може повече артисти в България. „И да започнем да творим вече на друго ниво. Да не сме просто всеки сам за себе си, а да имаме обща цел, кауза, идея, път, посока…“, казва той. И отбелязва, че на артиста душата постоянно иска да вижда в цвят и емоция.

Симеонова създава „Светулка“ през 2016 година  - колектив, който работи към момента повече извън България. Идеята й е да се развият художници, артисти, скулптори. Скоро ще посетят  Унгария, за да рисуват на живо. „Има арт школи, има повече скулптури, които се интегрират в различни пространства, стенописи с най-различни тематики“, обяснява тя. Според нея е важно да се случват различни колаборации между артистите. Симеонова иска да помага на артисти и да има светлина.

„В днешно време един артист трябва да бъде и маркетинг агент, и представител на себе си, да има и бизнес ориентация. Много се изгубваме и обединяването в някакви колективи ни помага да продължим, да видим, че не е страшно да бъдеш артист“, казва Симеонова. Според нея доста от колегите й са се отказали от този занаят и „лека-полека изкуството уж изчезва“. Обединява ни търсенето на подкрепа, единство, на повече изкуство заедно за всички, обяснява тя.

„Ние правим тези стенописи, за да може изкуството да излезе извън галериите. Защото в галерията колко човека ще отидат специално да разгледат изложбата на един-кого си. А пък така всеки ден в ежедневието само докато минем покрай самото място и можем да се вдъхновим, да се припознаем в това, което виждаме насреща. Важното е изкуството да е свободно, да е за всички и да е видимо“, отбелязва Янков.

На Светозар Янков му предстои първа самостоятелна изложба през септември. Тя ще бъде част от фестивала „КвАРТал“. Там ще представи близо 18 свои творби.

Чрез експозицията иска да покаже своя етап на развитие в последните три-четири години. „Даже си личи напредъкът – постепенно, защото в началото дори емоцията на творбите ми е по-различна. Сега са емоцията е различна”, разказва художникът.