Неправителствени организации изпратиха предложения на просветния министър
13 август 2014 г.
Идеи какво обучение трябва да предлага българската образователна система - такива предложения за изпратили неправителствени организации до
служебния министър Румяна Коларова, съобщиха за "Дневник" инициаторите.
На дебат в неделя, който е част от фестивала "София диша", участваха Мария Донкова от фондация "Пайдея", Мариана Банчева от Институт за прогресивно образование, Румен Петров (НБУ), Явор Ганчев (Национална мрежа на родителите), Ева Борисова (Асоциация "Родители"), Цветан Цветански, който е автор на учебници и председател на УС на Център за образователни инициативи, и граждани обсъдиха проблемите на образователната система.
Мариана Банчева посочи, че все още съществуват много противоречия в обществото по отношение на това дали обучението трябва да помогне на учениците да усвоят знания и умения, които са най-лесно "доказуеми", или начини на мислене - творчество, критично мислене, решаване на проблеми, вземане на решения и обучение, начини на работа - комуникация и сътрудничество, инструменти за "обработка" на информация, включително информационни и комуникационни технологии, умения по "гражданство", планиране на живота и кариерата, лична и социална отговорност.
Експертите се обединиха около тезата, че първите са лесно измерими с традиционни инструменти за оценка, а за вторите все още обществото няма нагласа за това да се създават инструменти за тяхното оценяване.
Двете големи групи цели на образованието са свързани. От една страна, с развитието на знания, умения и отношения в областта на традиционните сфери на научното познание, от друга – с развитието на лични, социални и граждански компетентности. И двете групи са необходими за свободния и активен начин на живот на всеки човек в личен и професионален план.
Подготовката на младите хора за участието на пазара на труда е нееднозначна цел. Различните видове бизнес могат да имат коренно различни изисквания и много често много противоречиви по отношение на съвкупността от умения. Използването на езика изисква прецизност и осъзнатост за точен контекст. Например "училището трябва да подготвя хора с компетентности, необходими за бизнеса/икономиката/бъдещето" може да означава и подготовка на лесно манипулируеми, предвидими и контролируеми изпълнители и консуматори.
Същото може да се каже и по отношение на тезата, че "училището трябва да възпитава граждани". Мария Донкова посочи, че извън контекста на пожелателното говорене следва да си отговорим дали очакваме от една авторитарна система да възпитава гражданско поведение, което изисква критичност, увереност, осъзнатост и демократичен дух на всяко ниво в образованието и особено в училището.
В образованието може и следва да бъде стандартизиран само минимумът от задължителни за резултатите и процесите равнища. 14 години след въвеждането на държавни образователни изисквания за учебно съдържание все още нямаме яснота дали тези изисквания се отнасят до минимума или до максимума. А отговорът на този въпрос е ключов за създаване на програми и всички процедури за оценяване в системата на образованието. Липсата на стандарти препятства способността и възможността на училището само да определя цели, които отговарят на контекста, в който училището съществува.
Според експертите училищната автономия е ключов фактор за връщане на равновесието между намесата на държавната институция и свободата на училището. "Освобождаване на броя на часовете, учебното съдържание и формите на организация на учебния процес, поне в рамките на всеки етап, са единственият начин за придаване на смисъл на личната и професионалната отговорност за постигане на образователните цели/стандарти", посочи Румен Петров от Нов български университет, като добави, че това е начин да се каже честно, че съществуват различни училища, които са едновременно еднакви, но и уникални в начините, по които работят с децата.
Ева Борисова от Асоциация "Родители" каза, че децата никога няма да бъдат еднакви, но на всички трябва да им бъдат предоставени адекватни на нуждите им възможности да развият своя потенциал. Допускането, че децата се раждат толкова различни, че някои от тях никога няма да могат да постигнат образователните стандарти, създава предпоставка да се отказваме от търсенето на методики и начини на обучение, с които да развием техния потенциал. Как се отнасяме с различните деца е избор, който правим не еднократно, а всеки ден с действията си като хора и професионалисти. Защото различието може да се възприема като заплаха, но и като източник на развитие и различно по вид богатство в личен и обществен план.
Образователните експерти се обединиха около тезата, че е необходимо постигане на интегритет между целите и мерките за организирането на базово, универсално общо образование за децата до 16 г. и необходимостта от отчитане на факта, че целите трябва да признават образователните нужди за всеки етап от живота на дадено лице както във формална, така и в неформална среда.
Отговорите на тези въпроси изискват диалог за промяна на ролите и правомощията на държавата и училищата. Решението на по-голямата част от проблемите изисква да се мисли извън ситуацията, в която институцията има активна роля, а пасивни са всички субекти, които всъщност трябва да са активни в предоставянето на истинската образователна услуга и в процеса на упражняването на гражданското си право на образование.
Част от тези предложения са оформени и като предложения за действия към служебния министър на образованието и науката.
На дебат в неделя, който е част от фестивала "София диша", участваха Мария Донкова от фондация "Пайдея", Мариана Банчева от Институт за прогресивно образование, Румен Петров (НБУ), Явор Ганчев (Национална мрежа на родителите), Ева Борисова (Асоциация "Родители"), Цветан Цветански, който е автор на учебници и председател на УС на Център за образователни инициативи, и граждани обсъдиха проблемите на образователната система.
Мариана Банчева посочи, че все още съществуват много противоречия в обществото по отношение на това дали обучението трябва да помогне на учениците да усвоят знания и умения, които са най-лесно "доказуеми", или начини на мислене - творчество, критично мислене, решаване на проблеми, вземане на решения и обучение, начини на работа - комуникация и сътрудничество, инструменти за "обработка" на информация, включително информационни и комуникационни технологии, умения по "гражданство", планиране на живота и кариерата, лична и социална отговорност.
Експертите се обединиха около тезата, че първите са лесно измерими с традиционни инструменти за оценка, а за вторите все още обществото няма нагласа за това да се създават инструменти за тяхното оценяване.
Двете големи групи цели на образованието са свързани. От една страна, с развитието на знания, умения и отношения в областта на традиционните сфери на научното познание, от друга – с развитието на лични, социални и граждански компетентности. И двете групи са необходими за свободния и активен начин на живот на всеки човек в личен и професионален план.
Подготовката на младите хора за участието на пазара на труда е нееднозначна цел. Различните видове бизнес могат да имат коренно различни изисквания и много често много противоречиви по отношение на съвкупността от умения. Използването на езика изисква прецизност и осъзнатост за точен контекст. Например "училището трябва да подготвя хора с компетентности, необходими за бизнеса/икономиката/бъдещето" може да означава и подготовка на лесно манипулируеми, предвидими и контролируеми изпълнители и консуматори.
Същото може да се каже и по отношение на тезата, че "училището трябва да възпитава граждани". Мария Донкова посочи, че извън контекста на пожелателното говорене следва да си отговорим дали очакваме от една авторитарна система да възпитава гражданско поведение, което изисква критичност, увереност, осъзнатост и демократичен дух на всяко ниво в образованието и особено в училището.
В образованието може и следва да бъде стандартизиран само минимумът от задължителни за резултатите и процесите равнища. 14 години след въвеждането на държавни образователни изисквания за учебно съдържание все още нямаме яснота дали тези изисквания се отнасят до минимума или до максимума. А отговорът на този въпрос е ключов за създаване на програми и всички процедури за оценяване в системата на образованието. Липсата на стандарти препятства способността и възможността на училището само да определя цели, които отговарят на контекста, в който училището съществува.
Според експертите училищната автономия е ключов фактор за връщане на равновесието между намесата на държавната институция и свободата на училището. "Освобождаване на броя на часовете, учебното съдържание и формите на организация на учебния процес, поне в рамките на всеки етап, са единственият начин за придаване на смисъл на личната и професионалната отговорност за постигане на образователните цели/стандарти", посочи Румен Петров от Нов български университет, като добави, че това е начин да се каже честно, че съществуват различни училища, които са едновременно еднакви, но и уникални в начините, по които работят с децата.
Ева Борисова от Асоциация "Родители" каза, че децата никога няма да бъдат еднакви, но на всички трябва да им бъдат предоставени адекватни на нуждите им възможности да развият своя потенциал. Допускането, че децата се раждат толкова различни, че някои от тях никога няма да могат да постигнат образователните стандарти, създава предпоставка да се отказваме от търсенето на методики и начини на обучение, с които да развием техния потенциал. Как се отнасяме с различните деца е избор, който правим не еднократно, а всеки ден с действията си като хора и професионалисти. Защото различието може да се възприема като заплаха, но и като източник на развитие и различно по вид богатство в личен и обществен план.
Образователните експерти се обединиха около тезата, че е необходимо постигане на интегритет между целите и мерките за организирането на базово, универсално общо образование за децата до 16 г. и необходимостта от отчитане на факта, че целите трябва да признават образователните нужди за всеки етап от живота на дадено лице както във формална, така и в неформална среда.
Отговорите на тези въпроси изискват диалог за промяна на ролите и правомощията на държавата и училищата. Решението на по-голямата част от проблемите изисква да се мисли извън ситуацията, в която институцията има активна роля, а пасивни са всички субекти, които всъщност трябва да са активни в предоставянето на истинската образователна услуга и в процеса на упражняването на гражданското си право на образование.
Част от тези предложения са оформени и като предложения за действия към служебния министър на образованието и науката.
Източник: Дневник , 11 август 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
Какво българските учениците смятат за най-несправедливо в света около тях
Споделяме цитати от въпросник на тема „Аз, другите и институциите“ проведен сред ученици от 8-ми до 12 клас. Подробен анализ
13 май 2024 г.
Учители от цялата страна могат да станат ментори по роботика
Ако търсите интересен и вълнуващ начин да покажете на своите ученици къде и как се срещат науката и технологиите, ние ще ви
13 май 2024 г.
По-малко от месец до национална конференция „Цялостен подход в предучилищното и началното училищно образование"
Център за творческо обучение, с подкрепата и в партньорство с община Варна, организира национална конференция „Цялостен подход
