Становище на Национална мрежа за децата относно нарушаването правата и минималните стандарти в третирането на деца и лица, получили ...

Организации-членове на Национална мрежа за децата алармират за факта, че дирекциите „Социално подпомагане" в страната към Агенцията за социално подпомагане (АСП) отказват помощи по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) на лица със статут на бежанци, хуманитарен статут и временна закрила.

От края на 2013 г. АСП чрез своите регионални и местни структури започва да прекратява отпуснати месечни семейни помощи за деца и да отказва да отпуска нови такива. Основанието е чл.3, т.5 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и аргументът, че между държавата на произход на лицето със закрила и Република България няма споразумение за социално сътрудничество.

Национална мрежа за децата счита, че това е рестриктивно третиране на всички категории лица, получили някоя от формите на особена закрила по Глава втора от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Сред тях са и тези, на които президентът е предоставил убежище съгласно Конституцията и попадат в обхвата на чл. 7 ЗУБ, както и получилите статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ (1).

Република България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на детето и по силата на този документ се задължава да съблюдава „висшите интереси на детето…във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи." (чл. 3 от Конвенцията). Помощите са предназначени за деца бежанци, за тяхната издръжка, интеграция и спазване на основните им права, застъпени в Конвенцията на ООН за правата на детето, като правото на достъп до здравни услуги и на образование.

Лишаването от семейни помощи за деца пряко противоречи на Конвенцията за статута на бежанците, обн. ДВ бр. 88/1993 г., в чийто чл. 23 ясно е казано: Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, законно пребиваващи на тяхна територия, същия статут по отношение правото на социални помощи и подпомагане, както предоставения на собствените им граждани. Самият ЗУБ е приведен в съзвучие с този международноправен акт, като е предвидил в чл. 32, ал.1, че получилите статут на бежанец се ползват с правата на български граждани, с изключение на предвидените в закона изключения. Правото за получаване на социални помощи за деца не е сред тях.

Съгласно чл. 3 т. 5 от ЗСПД „Право на семейни помощи за деца имат: бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна".

На търсещите закрила чужденци изрично е признато правото да получават социално подпомагане по време на производството по реда и в размера, определени за българските граждани, ако принадлежат към уязвима група и производството не е спряно (2). Когато производството приключи успешно за търсещия закрила и той е получил искания статут, правото му на социално подпомагане би следвало да се запази, щом той продължава да принадлежи към уязвима група и отговаря на съответните условия.

Национална мрежа за децата, счита че право на социално подпомагане по реда и в размера, предвидени за български граждани, би следвало да се признава не само на получилите убежище с акт на президента или вицепрезидента на Република България. От такова право, което при определени условия включва и отпускането на семейни помощи за деца, би следвало да се ползват и получилите другите две форми на закрила по действащия ЗУБ – хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ и временна закрила по чл. 11 ЗУБ. С разпоредбата на чл. 39, ал. 1 т. 4 ЗУБ законът изрично признава правото на социално подпомагане на получилите хуманитарен статут и временна закрила.

Макар и да не са приравнени на български граждани, елемент от социалното подпомагане на ползващите се от временна закрила би трябвало да е подкрепата за отглеждане на деца, тъй като това би било в съзвучие с ангажиментите на държавата ни по Конвенцията за защита на правата на детето. Конвенцията е ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., и според нея държавите зачитат и осигуряват правата на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация и независимо от статута на детето или на неговите родители или законни настойници. Част от тези права са право на живот; право на ползване от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и здравни услуги; право на образование; право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на детското физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

По отношение на получилите хуманитарен статут (субсидиарна закрила), съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, законът въвежда в националното ни законодателство поредица от актове от правото на Европейския съюз, сред които е и директива 2004/83/ЕО/ относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни и лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по друга причина се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

В чл. 28, ал. 1 от този акт на общностното право ясно е въведено задължението на държавите от Европейския съюз да предоставят на получилите статут на бежанец и субсидиарна закрила „необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава – членка". За изпълнение на това задължение и неговото съдържание, самата директива установява прагове, под които държавите – членки на ЕС не бива да слизат.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Директивата, по изключение може да се ограничи социалното подпомагане на лица с предоставен хуманитарен статут (субсидиарна закрила) до основни услуги, като те се предоставят „на равнището и в съответствие с условията за достъп, приложими към собствените граждани". § 34 от Преамбюла на Директивата разяснява, че основните услуги включват най-малко минимален гарантиран доход за заинтересованото лице, помощ в случай на заболяване и бременност и семейни надбавки, доколкото тази услуги се предоставят от държавата-членка на собствените й граждани съгласно нейното законодателство.