Експерт "Води" на WWF Любомир Костадинов: Най-сериозният проблем за реките в България са грешните стереотипи
04 септември 2014 г.
"Дневник" разговаря с експерта по водите Любомир Костадинов в
международната природозащитна организация WWF по повод началото на
голяма кампания на
организацията за реките в България "Допиши историята на реките, за да не я допише някой друг". Основната цел е подобряване управлението на
реките в страната. Събирането на подписи, което и публичната част от кампанията, ще продължи до края на годината. От WWF се надяват да акцията им да последват и конкретни неща като
изработване на най-наложителните нормативни актове, като наредба за
рибните проходи.
Защо новата мащабна кампания на WWF се занимава именно с реките в България?
– Реките са приоритет на международно ниво, офисите ни по света работят активно за опазването на всички по-значими реки от Амазонка до Меконг. През 2007 г. WWF подготви доклад за 10-те най-застрашени реки, сред които за съжаление е и река Дунав.
Кампания за реките в България е резултат от многогодишни усилия на организацията в страната. Опазването на водите и свързаните с тях екосистеми е една от основните причини WWF да започне работа тук. В България водите и реките са най-важният природен ресурс за хората (72%), според данните на националното социологическо проучване, което проведохме в края на миналата година заедно с "Алфа Рисърч". И след като миналата голяма кампания на WWF бе за горите, логично е следващата да насочва общественото внимание към речната проблематика.
Но най-важната причина за тази кампания е тревожна тенденция на унищожаване на малкото oстанали естествени реки на България. За съжаление не спира процесът по тяхното застрояване и модифициране, а експлоатацията им оказва натиск върху екосистемите и буквално изцежда живота от тях. Вмешателствата са твърде тревожни, загубата на биологично разнообразие и влошаването на механизмите за самопречистване ще имат твърде сериозни последици, ако не се предприемат конкретни мерки. Нещата са достигнали до критична точка.
От друга страна за тези проблеми има решения, които не струват скъпо, особено в сравнение с бъдещите разходи, които в противен случай ще сме принудени да направим.
А защо сега стартира кампанията ви?
– Изборът на момента се възприема по-скоро в контекста на трагичните наводнения от последните месеци. 2014-2015 г. е много важен период за управлението на реките. В момента тече едновременно процесът по актуализация на ключовите Планове за управление на речните басейни, в рамките на които трябва да се види напредъка към постигането на общоевропейските екологични цели за достигане и поддържане на добро екологично състояние. Изработват се и абсолютно нови инструменти, каквито са Плановете за управление на риска от наводнения, за които няма достатъчно практика и "челен" опит, тъй като това е нов механизъм на европейско ниво и нещата са още по-трудни.
Как ще обясните на хората, че е важно да полагаме грижи за реките?
– Реките са един от най-важните елементи от природата. Чисто графично те се оприличават на кръвоносна система. И този изключително ценен ресурс сякаш е забравен и пренебрегван в България – реките се ползват без ясни правила, възприемат се по-скоро като маргинално пространство за общественото ползване, което не принадлежи на никой и съответно е оставено на произвол.
Реките са публична собственост, за която отговарят много и различни институции, най-често се стига до пълно безхаберие при тяхното управление, а наводненията са само един от примерите в това отношение. Удивително е колко голяма част от всички дейности в тях се осъществяват в пряко нарушение на закона. А традиционното отношение към реките е за място за изхвърляне на отпадъци. На лице е изключително ниското разбиране за техните екосистемни функции. Явно трябва много да се направи за тяхното опазване.
За хората много малка част от тази проблематика е видима. Обществото припознава като тревожно изхвърлянето на отпадъци и замърсяването на водите, но други, изключително увреждащи вмешателства – като добива на инертни материали или унищожаването на крайречната растителност, са по-слабо известни. Едва около 10% от хората са запознати с негативните въздействия върху нашите реки на различни инфраструктурни съоръжения като диги, баражи, бентове, водохващания, язовири и ВЕЦ-ве.
Затова на първо място е важно да се разбере кои аспекти на човешката дейност имат най-отрицателно влияние върху речните екосистеми и след това съвсем естествено ще си отговорим на въпроса какви грижи можем да полагаме за тях.
Опитали сме се да обобщим седем конкретни проблема на реките в България, които са частично решими чрез подобряване на нормативната база, разпределянето на отговорностите на институциите и най-вече чрез промяна в отношението към реките.
На следващ етап се надяваме и в нашето общество да се появят мрежи от "river watchers". Тези "приятели на реките" обикновено са незаменими при идентифицирането на проблеми и сигнализирането на институциите.
Ако обществото промени своето отношение и има интерес към темата, това ще подейства мотивиращо за институциите да обърнат по-сериозно внимание на всички тези проблеми. В крайна сметка реките са сложни екосистеми, функциониращи свързано в продължение на много километри, поради което всяко вмешателство има потенциално много голямо въздействие. За това е много важно всяко ползване на този ресурс да бъде внимателно премислено и да се отчитат природните дадености и нуждите на местните общности.
Как стои България в Европа по отношение на водата и реките като природен ресурс?
– Ние сме горе долу по средата в статистиката на пресноводните ресурси спрямо други европейски страни. България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Но пък тази статистка отчита и водите на река Дунав и се дължи на демографските процеси.
Погледнат в дълбочина, анализът показва и доста тревожни тенденции – водещо място за обем иззета вода средно на човек, което става главно от повърхностни водоизточници; значимите регионални различия вътре в страната също са фактор, който тепърва ще създава проблеми, но пък остава прикрит в общата статистика; енергетиката е най-големият водоползвател – за охлаждащи процеси средногодишно се използват около 75% от използваните водни ресурси (2000-2011 г.).
В България е силно разпространен мита, че сме богати на повърхностни води. Въпреки относително гъстата речна мрежа на някои места, количеството води не е каквото си представяме. Това най-вече е свързано с непостоянния отток с ясно изразени минимуми и максимуми. От друга страна България е сравнително отдалечена от основните водни басейни, където се формират влажните въздушни маси, и съответно ние не получаваме валежите, които да ни осигурят по-постоянен и сигурен отток.
Освен това, всички климатични модели за нашия регион
предполагат засушаване, каквато е и
тенденцията от последните 20 години. Годишният обем на оттока за страната е с 25,7% по-малък от нормата изчислена за 30 годишния период, но ако се вземе извадка до 1961 г., спадът е с повече от една трета.
Как се вписват наводненията от това лято в този контекст на засушаване?
– Свидетели сме и на много наводнения, но те са резултат от редица фактори и най-вече от екстремни метерологични явления. Това по никакъв начин не спомага за нашето "водно богатство", защото интензивните валежи биват следвани от периоди на суша, а водата вече е изтекла при съседите ни. Така въпреки че статистиката отчита сравнително оптимистични средногодишни нива на базата на няколко години, реално водата по-често е недостатъчна.
Как може да се преодолее на този нарушен баланс?
– Противно на общоразпространеното мнение за преодоляването на този дисбаланс, не трябва да акцентираме на строителството на нови язовири, а да търсим природосъобразните решения – само опазената природа, старите гори, влажните зони и естествените речни екосистеми могат да ни дадат устойчиво и ефективно решение за тези проблеми.
Това ще бъде и далеч по-евтино, отколкото сложни и изключително скъпо-струващи хидротехнически съоръжения, при които има и твърде голям корупционен риск.
Кои са другите сериозни проблеми с водата у нас?
– Чистотата и химическото състояние на водите също са проблемни. Разбира се, преустановяването на дейността на големите индустриални замърсители имаше своя позитивен ефект, но това далеч не е повсеместно и достатъчно. В този контекст е важно реките да бъдат запазени в естествените си течения, за да може да функционират техните естествени самопречистващи процеси.
Вярно е, че ние все още имаме естествени и запазени речни участъци, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Повечето реки са силно засегнати от човешката дейност и са модифицирани чрез язовири, водохващания, диги и унищожена крайречна растителност.
Често хората виждат една коригирана река и си мислят, че след като в нея тече вода, то всичко е наред. Но това не достатъчно, защото и по тръбите и каналите тече вода, но тя не изпълнява екологични и коридорни функции.
Друг пример е вдълбаването на реките, което трудно се забелязва от хората, но ефектите от това могат да се простират до няколко километри далеч от реката. В природата всичко е свързано, а водите са в непрекъснат и динамичен баланс, така че там процесите са дори по-бързи. Достатъчно е да се случи един инцидент с изпускане на утайки, пестициди или пък някое водохващане да отнеме за малко цялата вода от реката, и вече реката е мъртва. Ако пък в съответната речна система има и няколко баража или други прегради, то засегнатата популация няма да може да се възстанови. Така че всички напречни и надлъжни прегради по реките имат своето негативно въздействие и ние трябва ясно да си даваме сметка за това.
Какво е състоянието на речната риба в страната в тази ситуация на реките?
– При рибните популации проблемите също са много, видовото разнообразие прогресивно намалява. Нашите партньори от рибарските клубове много подробно могат да разказват за изчезването на типични представители или грешни опити за зарибявания, при които генофондът е силно компрометиран. Често се случва хората да се хвалят как са видели или хванали някаква риба и как преди десетина години това било невъзможно. Вероятно това може да се приеме за добър знак, но изглежда жалко днес да се радваме на единични екземпляри докато нашите дядовци помнят време, когато са ловили рибата с кошове.
Цели видове, които до преди по-малко от 50 години са имали стопанско значение, днес просто липсват, особено в река Дунав. Липсват коректни данни от изследвания и мониторинг, но като цяло тенденцията е повече от тревожна що се касае до речните обитатели.
Кои са проблемите на реките ни, които да изискват спешно решение?
– Темата за реките е сложна и комплексна. Като доста динамични екосистеми, реките се влияят от различни фактори. Ние сме се опитали да обобщим основните и най-спешни проблеми и тъй като за хората проблемът с отпадъците в реките е най-разпознаваем, ние акцентираме на други, вероятно по-спешни проблеми, които хем са по-непознати, хем има практически мерки, чрез които да се тръгне в посока на тяхното преодоляване.
Бих формулирал най-сериозния проблем като човешките предразсъдъци и грешни стереотипи. За мен това е най-голямото предизвикателството и най-спешното нещо, което трябва да променим. Ще ви дам пример в контекста на скорошните наводнения и с оглед на подготвяните Планове за управление на риска от наводнения: в целия свят хората са разбрали, че не може да се справим с наводненията, че те са част от нашия живот и че трябва да се управлява рискът. Само у нас още се следват стари идеологически концепции, при които варварското унищожаване на крайречната растителност с нейните брегозащитни и екологични функции е представена като "решение". Същото е и с дигите, които очевидно не могат да ни защитят от тези така интензивни приливни вълни. Ето с колко предразсъдъци и грешни стереотипи трябва да се борим, когато става въпрос за правилното управление на реките.
Много спешен за решаване е и проблемът с продължаващото добиване на инертни материали от реките – една унищожителна практика, вече позабравена в Европа, но продължаваща у нас. А тя има
много пагубен ефект върху реките
и живота в тях. Свързана е и с вкопаването на реките и засяга необратимо и земеделските практики в района. По тази тема има относителен консенсус и се надяваме да се върви към нейното преодоляване.
А има ли проблем, за чието разрешаване е трудно да се стигне до консенсус?
– Проблематиката с препречването на реките е доста по-неразбираема и там срещаме много сериозен отпор. А става въпрос за нещо много просто – практически всеки бараж или бент има ефект върху миграцията на видовете. Съответно колкото по-често имаме подобни – а те се строят непрекъснато, толкова по трудно става на рибите да достигат местата си за хранене или размножаване. Популациите се разкъсват, стават по-уязвими и нестабилни.
Прекъсването на реките е много сериозен проблем, който стана особено дискутиран и видим в контекста на бумът на ВЕЦ-те. Вместо да се върви към преодоляването му, реките продължават да се застрояват с нови водохващания и прагове. Няма цялостна визия, всичко се прави на парче. Все едно карате по път, на който през километър се появява някакво препятствие, съответно става задръстване и вие в крайна сметка се отказвате от този маршрут. Но рибата няма друг маршрут и постепенно изчезва.
Този проблем има други два отделни и много важни аспекта, които също извеждаме: рибните проходи и минималният воден отток в реките. И за двата проблема е нужна методика. Законите предвиждат, че трябва да има наредби за тях, но такива все не се случват.
Това съответно се използва и в момента можете да видите най-невероятните съоръжения, наречени "рибни проходи" – направени от бетон или ламарина, по-отвесно от пожарникарска стълба, но гръмко обявено като "рибен проход". По тях нито риба може да мине, нито нищо. Да не говорим, че често те просто са запушени с дъски или камъни. Няма контрол, няма правила, няма глоби! Освен това, когато говорим за рибни проходи, не си представяйте, че те са решение на проблема с баражите и миграцията. Не! Те просото са смекчаваща мярка, позволяваща все пак някакъв генетичен обмен, но в никакъв случай не решаващи проблема.
Същото е и с минималния воден отток – след всяко водохващане, чрез което се черпи вода, трябва да се оставят минимални количества вода, които да осигуряват хидравличната непрекъсваемост на реките, тоест реките да изпълняват биокоридорните си функции и да има все пак нещо да тече, за да има живот. Тук отново
държавата няма ясното желание
да се сложи ред. Затова в България може да се видят сухи реки дори и при влажно време. Често, ако се пуска вода, тя е крайно недостатъчна и служи колко да има тук-таме някакви локви, но това не е река, в нея няма живот.
Сред най-спешните проблеми е и опазването на река Дунав и нейните есетри. Тук може би не говорим за спешност, а за критично състояние на нещата, защото след 2000 г. популациите на това семейство риби, оцеляло от времето на динозаврите, е паднала под такъв минимум, че вероятно много трудно би се възстановила. А навремето тези риби са били обект на промишлен риболов.
Каква мярка може да помогне за възстановяването на този древен вид риба?
– Тук няма да помогне продължаване забраната за улов на есетри, трябва цялостно и много внимателно да предвидим мерки за запазване на естествения характер на река Дунав, за да опазим местата, където живеят есетрите.
Дунав е уникална
за Европа река, последната, която тече относително свободно като естествена река в продължение на стотици километри между последния язовир и морето. Не случайно тя е приоритетна за WWF на глобално ниво. Определено можем да се гордеем с нея и можем да направим много за нейното опазване. И не става дума за отделяне на много пари, само трябва да се въздържаме от тежки вмешателства и строежи.
Какъв ще е цялостният подход по време на кампанията?
Ние стъпваме на опита си и експертната работа през годините. Предложенията за решения, които ние застъпваме са плод на дългосрочен ангажимент, работа с институции и различни групи от заинтересовани лица. Част от тези решения могат да бъдат приети за принципно консенсусни, докато за други ще трябва да се води дебат, за да убедим държавата, че това е пътят за съвременно управление на водите.
Адресираме предимно решими проблеми, които не изискват отделянето на значителен финансов ресурс, нито са свързани с широко правоприлагане и контрол. Осъзнаваме, че в България трудно ще се намерят пари за значими консервационни дейности, затова апелираме поне към оптимизиране на нормативната уредба, така че да се преодолеят сивите петна, даващи вратички. Държавата трябва да дава регулации, а не да пилее обществения ресурс.
Част от решенията са в посока открито управление, което е единственият механизъм за защита на обществения интерес и намаляване на корупционния натиск. Така че ние сме построили нашата петиция на принципа "проблем-решение". Вярваме, че това е постижимо, стига да има воля и обществена подкрепа.
Защо новата мащабна кампания на WWF се занимава именно с реките в България?
– Реките са приоритет на международно ниво, офисите ни по света работят активно за опазването на всички по-значими реки от Амазонка до Меконг. През 2007 г. WWF подготви доклад за 10-те най-застрашени реки, сред които за съжаление е и река Дунав.
Кампания за реките в България е резултат от многогодишни усилия на организацията в страната. Опазването на водите и свързаните с тях екосистеми е една от основните причини WWF да започне работа тук. В България водите и реките са най-важният природен ресурс за хората (72%), според данните на националното социологическо проучване, което проведохме в края на миналата година заедно с "Алфа Рисърч". И след като миналата голяма кампания на WWF бе за горите, логично е следващата да насочва общественото внимание към речната проблематика.
Но най-важната причина за тази кампания е тревожна тенденция на унищожаване на малкото oстанали естествени реки на България. За съжаление не спира процесът по тяхното застрояване и модифициране, а експлоатацията им оказва натиск върху екосистемите и буквално изцежда живота от тях. Вмешателствата са твърде тревожни, загубата на биологично разнообразие и влошаването на механизмите за самопречистване ще имат твърде сериозни последици, ако не се предприемат конкретни мерки. Нещата са достигнали до критична точка.
От друга страна за тези проблеми има решения, които не струват скъпо, особено в сравнение с бъдещите разходи, които в противен случай ще сме принудени да направим.
А защо сега стартира кампанията ви?
– Изборът на момента се възприема по-скоро в контекста на трагичните наводнения от последните месеци. 2014-2015 г. е много важен период за управлението на реките. В момента тече едновременно процесът по актуализация на ключовите Планове за управление на речните басейни, в рамките на които трябва да се види напредъка към постигането на общоевропейските екологични цели за достигане и поддържане на добро екологично състояние. Изработват се и абсолютно нови инструменти, каквито са Плановете за управление на риска от наводнения, за които няма достатъчно практика и "челен" опит, тъй като това е нов механизъм на европейско ниво и нещата са още по-трудни.
Как ще обясните на хората, че е важно да полагаме грижи за реките?
– Реките са един от най-важните елементи от природата. Чисто графично те се оприличават на кръвоносна система. И този изключително ценен ресурс сякаш е забравен и пренебрегван в България – реките се ползват без ясни правила, възприемат се по-скоро като маргинално пространство за общественото ползване, което не принадлежи на никой и съответно е оставено на произвол.
Реките са публична собственост, за която отговарят много и различни институции, най-често се стига до пълно безхаберие при тяхното управление, а наводненията са само един от примерите в това отношение. Удивително е колко голяма част от всички дейности в тях се осъществяват в пряко нарушение на закона. А традиционното отношение към реките е за място за изхвърляне на отпадъци. На лице е изключително ниското разбиране за техните екосистемни функции. Явно трябва много да се направи за тяхното опазване.
За хората много малка част от тази проблематика е видима. Обществото припознава като тревожно изхвърлянето на отпадъци и замърсяването на водите, но други, изключително увреждащи вмешателства – като добива на инертни материали или унищожаването на крайречната растителност, са по-слабо известни. Едва около 10% от хората са запознати с негативните въздействия върху нашите реки на различни инфраструктурни съоръжения като диги, баражи, бентове, водохващания, язовири и ВЕЦ-ве.
Затова на първо място е важно да се разбере кои аспекти на човешката дейност имат най-отрицателно влияние върху речните екосистеми и след това съвсем естествено ще си отговорим на въпроса какви грижи можем да полагаме за тях.
Опитали сме се да обобщим седем конкретни проблема на реките в България, които са частично решими чрез подобряване на нормативната база, разпределянето на отговорностите на институциите и най-вече чрез промяна в отношението към реките.
На следващ етап се надяваме и в нашето общество да се появят мрежи от "river watchers". Тези "приятели на реките" обикновено са незаменими при идентифицирането на проблеми и сигнализирането на институциите.
Ако обществото промени своето отношение и има интерес към темата, това ще подейства мотивиращо за институциите да обърнат по-сериозно внимание на всички тези проблеми. В крайна сметка реките са сложни екосистеми, функциониращи свързано в продължение на много километри, поради което всяко вмешателство има потенциално много голямо въздействие. За това е много важно всяко ползване на този ресурс да бъде внимателно премислено и да се отчитат природните дадености и нуждите на местните общности.
Как стои България в Европа по отношение на водата и реките като природен ресурс?
– Ние сме горе долу по средата в статистиката на пресноводните ресурси спрямо други европейски страни. България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, както по абсолютен обем, така и на човек от населението. Но пък тази статистка отчита и водите на река Дунав и се дължи на демографските процеси.
Погледнат в дълбочина, анализът показва и доста тревожни тенденции – водещо място за обем иззета вода средно на човек, което става главно от повърхностни водоизточници; значимите регионални различия вътре в страната също са фактор, който тепърва ще създава проблеми, но пък остава прикрит в общата статистика; енергетиката е най-големият водоползвател – за охлаждащи процеси средногодишно се използват около 75% от използваните водни ресурси (2000-2011 г.).
В България е силно разпространен мита, че сме богати на повърхностни води. Въпреки относително гъстата речна мрежа на някои места, количеството води не е каквото си представяме. Това най-вече е свързано с непостоянния отток с ясно изразени минимуми и максимуми. От друга страна България е сравнително отдалечена от основните водни басейни, където се формират влажните въздушни маси, и съответно ние не получаваме валежите, които да ни осигурят по-постоянен и сигурен отток.
Освен това, всички климатични модели за нашия регион
предполагат засушаване, каквато е и
тенденцията от последните 20 години. Годишният обем на оттока за страната е с 25,7% по-малък от нормата изчислена за 30 годишния период, но ако се вземе извадка до 1961 г., спадът е с повече от една трета.
Как се вписват наводненията от това лято в този контекст на засушаване?
– Свидетели сме и на много наводнения, но те са резултат от редица фактори и най-вече от екстремни метерологични явления. Това по никакъв начин не спомага за нашето "водно богатство", защото интензивните валежи биват следвани от периоди на суша, а водата вече е изтекла при съседите ни. Така въпреки че статистиката отчита сравнително оптимистични средногодишни нива на базата на няколко години, реално водата по-често е недостатъчна.
Как може да се преодолее на този нарушен баланс?
– Противно на общоразпространеното мнение за преодоляването на този дисбаланс, не трябва да акцентираме на строителството на нови язовири, а да търсим природосъобразните решения – само опазената природа, старите гори, влажните зони и естествените речни екосистеми могат да ни дадат устойчиво и ефективно решение за тези проблеми.
Това ще бъде и далеч по-евтино, отколкото сложни и изключително скъпо-струващи хидротехнически съоръжения, при които има и твърде голям корупционен риск.
Кои са другите сериозни проблеми с водата у нас?
– Чистотата и химическото състояние на водите също са проблемни. Разбира се, преустановяването на дейността на големите индустриални замърсители имаше своя позитивен ефект, но това далеч не е повсеместно и достатъчно. В този контекст е важно реките да бъдат запазени в естествените си течения, за да може да функционират техните естествени самопречистващи процеси.
Вярно е, че ние все още имаме естествени и запазени речни участъци, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Повечето реки са силно засегнати от човешката дейност и са модифицирани чрез язовири, водохващания, диги и унищожена крайречна растителност.
Често хората виждат една коригирана река и си мислят, че след като в нея тече вода, то всичко е наред. Но това не достатъчно, защото и по тръбите и каналите тече вода, но тя не изпълнява екологични и коридорни функции.
Друг пример е вдълбаването на реките, което трудно се забелязва от хората, но ефектите от това могат да се простират до няколко километри далеч от реката. В природата всичко е свързано, а водите са в непрекъснат и динамичен баланс, така че там процесите са дори по-бързи. Достатъчно е да се случи един инцидент с изпускане на утайки, пестициди или пък някое водохващане да отнеме за малко цялата вода от реката, и вече реката е мъртва. Ако пък в съответната речна система има и няколко баража или други прегради, то засегнатата популация няма да може да се възстанови. Така че всички напречни и надлъжни прегради по реките имат своето негативно въздействие и ние трябва ясно да си даваме сметка за това.
Какво е състоянието на речната риба в страната в тази ситуация на реките?
– При рибните популации проблемите също са много, видовото разнообразие прогресивно намалява. Нашите партньори от рибарските клубове много подробно могат да разказват за изчезването на типични представители или грешни опити за зарибявания, при които генофондът е силно компрометиран. Често се случва хората да се хвалят как са видели или хванали някаква риба и как преди десетина години това било невъзможно. Вероятно това може да се приеме за добър знак, но изглежда жалко днес да се радваме на единични екземпляри докато нашите дядовци помнят време, когато са ловили рибата с кошове.
Цели видове, които до преди по-малко от 50 години са имали стопанско значение, днес просто липсват, особено в река Дунав. Липсват коректни данни от изследвания и мониторинг, но като цяло тенденцията е повече от тревожна що се касае до речните обитатели.
Кои са проблемите на реките ни, които да изискват спешно решение?
– Темата за реките е сложна и комплексна. Като доста динамични екосистеми, реките се влияят от различни фактори. Ние сме се опитали да обобщим основните и най-спешни проблеми и тъй като за хората проблемът с отпадъците в реките е най-разпознаваем, ние акцентираме на други, вероятно по-спешни проблеми, които хем са по-непознати, хем има практически мерки, чрез които да се тръгне в посока на тяхното преодоляване.
Бих формулирал най-сериозния проблем като човешките предразсъдъци и грешни стереотипи. За мен това е най-голямото предизвикателството и най-спешното нещо, което трябва да променим. Ще ви дам пример в контекста на скорошните наводнения и с оглед на подготвяните Планове за управление на риска от наводнения: в целия свят хората са разбрали, че не може да се справим с наводненията, че те са част от нашия живот и че трябва да се управлява рискът. Само у нас още се следват стари идеологически концепции, при които варварското унищожаване на крайречната растителност с нейните брегозащитни и екологични функции е представена като "решение". Същото е и с дигите, които очевидно не могат да ни защитят от тези така интензивни приливни вълни. Ето с колко предразсъдъци и грешни стереотипи трябва да се борим, когато става въпрос за правилното управление на реките.
Много спешен за решаване е и проблемът с продължаващото добиване на инертни материали от реките – една унищожителна практика, вече позабравена в Европа, но продължаваща у нас. А тя има
много пагубен ефект върху реките
и живота в тях. Свързана е и с вкопаването на реките и засяга необратимо и земеделските практики в района. По тази тема има относителен консенсус и се надяваме да се върви към нейното преодоляване.
А има ли проблем, за чието разрешаване е трудно да се стигне до консенсус?
– Проблематиката с препречването на реките е доста по-неразбираема и там срещаме много сериозен отпор. А става въпрос за нещо много просто – практически всеки бараж или бент има ефект върху миграцията на видовете. Съответно колкото по-често имаме подобни – а те се строят непрекъснато, толкова по трудно става на рибите да достигат местата си за хранене или размножаване. Популациите се разкъсват, стават по-уязвими и нестабилни.
Прекъсването на реките е много сериозен проблем, който стана особено дискутиран и видим в контекста на бумът на ВЕЦ-те. Вместо да се върви към преодоляването му, реките продължават да се застрояват с нови водохващания и прагове. Няма цялостна визия, всичко се прави на парче. Все едно карате по път, на който през километър се появява някакво препятствие, съответно става задръстване и вие в крайна сметка се отказвате от този маршрут. Но рибата няма друг маршрут и постепенно изчезва.
Този проблем има други два отделни и много важни аспекта, които също извеждаме: рибните проходи и минималният воден отток в реките. И за двата проблема е нужна методика. Законите предвиждат, че трябва да има наредби за тях, но такива все не се случват.
Това съответно се използва и в момента можете да видите най-невероятните съоръжения, наречени "рибни проходи" – направени от бетон или ламарина, по-отвесно от пожарникарска стълба, но гръмко обявено като "рибен проход". По тях нито риба може да мине, нито нищо. Да не говорим, че често те просто са запушени с дъски или камъни. Няма контрол, няма правила, няма глоби! Освен това, когато говорим за рибни проходи, не си представяйте, че те са решение на проблема с баражите и миграцията. Не! Те просото са смекчаваща мярка, позволяваща все пак някакъв генетичен обмен, но в никакъв случай не решаващи проблема.
Същото е и с минималния воден отток – след всяко водохващане, чрез което се черпи вода, трябва да се оставят минимални количества вода, които да осигуряват хидравличната непрекъсваемост на реките, тоест реките да изпълняват биокоридорните си функции и да има все пак нещо да тече, за да има живот. Тук отново
държавата няма ясното желание
да се сложи ред. Затова в България може да се видят сухи реки дори и при влажно време. Често, ако се пуска вода, тя е крайно недостатъчна и служи колко да има тук-таме някакви локви, но това не е река, в нея няма живот.
Сред най-спешните проблеми е и опазването на река Дунав и нейните есетри. Тук може би не говорим за спешност, а за критично състояние на нещата, защото след 2000 г. популациите на това семейство риби, оцеляло от времето на динозаврите, е паднала под такъв минимум, че вероятно много трудно би се възстановила. А навремето тези риби са били обект на промишлен риболов.
Каква мярка може да помогне за възстановяването на този древен вид риба?
– Тук няма да помогне продължаване забраната за улов на есетри, трябва цялостно и много внимателно да предвидим мерки за запазване на естествения характер на река Дунав, за да опазим местата, където живеят есетрите.
Дунав е уникална
за Европа река, последната, която тече относително свободно като естествена река в продължение на стотици километри между последния язовир и морето. Не случайно тя е приоритетна за WWF на глобално ниво. Определено можем да се гордеем с нея и можем да направим много за нейното опазване. И не става дума за отделяне на много пари, само трябва да се въздържаме от тежки вмешателства и строежи.
Какъв ще е цялостният подход по време на кампанията?
Ние стъпваме на опита си и експертната работа през годините. Предложенията за решения, които ние застъпваме са плод на дългосрочен ангажимент, работа с институции и различни групи от заинтересовани лица. Част от тези решения могат да бъдат приети за принципно консенсусни, докато за други ще трябва да се води дебат, за да убедим държавата, че това е пътят за съвременно управление на водите.
Адресираме предимно решими проблеми, които не изискват отделянето на значителен финансов ресурс, нито са свързани с широко правоприлагане и контрол. Осъзнаваме, че в България трудно ще се намерят пари за значими консервационни дейности, затова апелираме поне към оптимизиране на нормативната уредба, така че да се преодолеят сивите петна, даващи вратички. Държавата трябва да дава регулации, а не да пилее обществения ресурс.
Част от решенията са в посока открито управление, което е единственият механизъм за защита на обществения интерес и намаляване на корупционния натиск. Така че ние сме построили нашата петиция на принципа "проблем-решение". Вярваме, че това е постижимо, стига да има воля и обществена подкрепа.
Автор: Босилена Мелтева
Източник: Дневник , 04 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 май 2024 г.
Доброволци от цялата страна преброиха 6240 врабчета в кампания на Българското дружество за защита на птиците
Доброволци от цялата страна преброиха 6240 врабчета в осмото издание на кампанията „Ние броим врабчетата“ на Българското
30 април 2024 г.
Инициатива „Мисли екологично, вземи торба”, реализирана от ученици в Благоевград
Присъединете се към „Еко воини от гимназията”, които подеха кампания за намаляване ползването на найлонови торбички.
30 април 2024 г.
Над 100 младежи изследват бъдещето на природата във финалния семестър на Panda Labs нa WWF и Kaufland
Кутия за храна от мицел и опаковка за месни изделия от семена и биоразградим целофан, са идеите на отборите-победители по
