Професия: пазител на традициите
09 септември 2014 г.
Познати фолклорни ритми звучат от сцената. Чува се глъчка сред децата в
народни носии, които стоят край нея и се приготвят за своето изпълнение. Други деца дърпат майките си за ръкавите към пъстрите павилиони
наоколо. Силен пукот от поляната отзад стряска няколко човека и отправят погледи натам, където мъж в старобългарски одежди върти бич и оставя
облачета прах всеки път, когато го засили. Аромат на прясно изпечен хляб и подправки се смесва с този на дъжд и мокра трева...
Такава беше атмоферата на фестивала "Живо наследство", който се проведе тази събота, на годишнината от Съединението (6 септември) в Борисовата градина. Освен да похапне истинско българско кисело мляко и домашно приготвена питка и да се наслади на песните и танците, всеки посетител можеше да срещне на живо и да поговори с пазителите на българските традиции. Това направи и "Дневник".
Светлана Караджова е потомък на една малко позната, но "уникална издънка на българския етнос" - банатските българи. Караджова е кмет на село Бърдарски геран във Врачанско - най-голямото от петте села в България с банатски българи и е известно като тяхната столица. Останалите села - Асеново, Драгомирово, Гостиля и Брегаре - са все в Северна България и общуват постоянно помежду си, макар че са на големи разстояния.
"Банатските българи в България са потомци на преселниците католици след Чипровското въстание, които отиват в областта Банат, някогашната Австро-Унгария", обяснява Светлана. "Ние сме техни потомци, които се завръщат в България. Пазим банатския фолклор, традиции, обичаи, памет и език. Съхраняваме това, което нашите предци са успели да опазят 300 и повече години извън България", разказва жената. Пояснява, че банатските българи говорят диалект от 17 век, който е български с много заемки от други езици, с които са общували в областта Банат - хърватски, унгарски, немски и това го прави много интересен вариант на езика ни.
"Фолклорът, който представяме е също уникален, тъй като е смесица от влияния от различни култури - играем чардаш, който е унгарски танц, но ние смятаме, че е и наш танц", добавя Светлана Караджова. "Винаги ни посрещат с интерес на този фестивал, защото показваме нещо много различно от традиционния фолклор, нещо, което хората не са виждали всеки ден, или изобщо не познават.", казва тя. Песните са основно любовни, а танците са салонен тип от Централна Европа.
Такава беше атмоферата на фестивала "Живо наследство", който се проведе тази събота, на годишнината от Съединението (6 септември) в Борисовата градина. Освен да похапне истинско българско кисело мляко и домашно приготвена питка и да се наслади на песните и танците, всеки посетител можеше да срещне на живо и да поговори с пазителите на българските традиции. Това направи и "Дневник".
Светлана Караджова е потомък на една малко позната, но "уникална издънка на българския етнос" - банатските българи. Караджова е кмет на село Бърдарски геран във Врачанско - най-голямото от петте села в България с банатски българи и е известно като тяхната столица. Останалите села - Асеново, Драгомирово, Гостиля и Брегаре - са все в Северна България и общуват постоянно помежду си, макар че са на големи разстояния.
"Банатските българи в България са потомци на преселниците католици след Чипровското въстание, които отиват в областта Банат, някогашната Австро-Унгария", обяснява Светлана. "Ние сме техни потомци, които се завръщат в България. Пазим банатския фолклор, традиции, обичаи, памет и език. Съхраняваме това, което нашите предци са успели да опазят 300 и повече години извън България", разказва жената. Пояснява, че банатските българи говорят диалект от 17 век, който е български с много заемки от други езици, с които са общували в областта Банат - хърватски, унгарски, немски и това го прави много интересен вариант на езика ни.
"Фолклорът, който представяме е също уникален, тъй като е смесица от влияния от различни култури - играем чардаш, който е унгарски танц, но ние смятаме, че е и наш танц", добавя Светлана Караджова. "Винаги ни посрещат с интерес на този фестивал, защото показваме нещо много различно от традиционния фолклор, нещо, което хората не са виждали всеки ден, или изобщо не познават.", казва тя. Песните са основно любовни, а танците са салонен тип от Централна Европа.
Танците на банатските българи са бавни и елегантни като салонните от Централна Европа. Танцува се по двойки, а в центъра на сцената
кавалерите завъртат дамите и полите им се разпиляват ефирно.
Скоро след разговора ни, групата на банатските българи от село
Бърдарски геран се изправят на сцената и развеселяват публиката с игрива история за влюбен мъж, който в песен възкликва: "Олеле! Мойто сърце
заиграй, мойта радост няма край". След това омайват с бавна и елегантна
музика, ситни стъпки и нетипични за народния фолклор танци по двойки.
Накрая предизвикват ахвания и ръкопляскания при ефирните завъртания на
дамите.
Междувременно пукотът от далечния край на простарнството около лятната сцена на Борисовата градина продължава. Батир багаин Явор Гънчев показва на поредния желаещ как да завърти бича и да го накара да издаде страховития звук. Малцина успяват, но той е търпелив.
Междувременно пукотът от далечния край на простарнството около лятната сцена на Борисовата градина продължава. Батир багаин Явор Гънчев показва на поредния желаещ как да завърти бича и да го накара да издаде страховития звук. Малцина успяват, но той е търпелив.
Гънчев е ръководител на групата на прабългарската школа за
оцеляване "Бага-Тур" от Стара Загора. "Задачата ни е да възстановяваме и популяризираме традициите от времето на Аспарух - като облекло,
въоръжение и начин на живот", казва пред "Дневник" мъжът. Важно е да се
запази и предава тази история, защото младите се вдъхновяват от
българските корени, убеден е той.
На фестивала хората от школата са донесли лъкове, бичове, прабългарски амулети и показват на посетителите как да си служат с тях. "Първоначално е лесно - да успееш да пуснеш стрела е лесно, но е по-трудно когато започнеш наистина да се учиш, да се стремиш да уцелваш мишената от различни разстояния, тогава вече се изисква повече", отговаря Гънчев на въпроса трудно ли се борави с прабългарски рефлексен лък, какъвто показва в ръката си. "Всеки, който има достатъчно търпение да се занимава, може да се научи на тези изкуства, защото това за един-два дена или дори за една-две години не става", допълва той.
Когато го питам как се е захванал с това, обяснява, че е започнал преди 15-тина години. "Създателят на "Бага-Тур" Райчо Гънчев направи тази организация като алтернатива - една изцяло българска организация за децата да се занимават с някакъв спорт и едновременно с това да изучават историята задълбочено, да се вдъхновяват от българските корени. Мен това ме интересуваше. Първо исках да се науча да стрелям с лък, след това да яздя кон, и след това започнах да се интересувам малко повече от историята. Така стигнах до момента, в който реших да се занимавам с това професионално и днес съм тук", разказва мъжът.
На няколко метра от поляната за стрелба с лък срещам баба Алета от Плевен. "Алета Първанова Николова, на 79, скоро ще почна 80", представя се с лъчезарен смях жената, но бърза да уточни че "ако ще ме питате нещо тука по кулинарните работи - може, ама ако е за нещо друго - едва ли ще ви кажа".
Баба Алета е пенсионерка, но прекарва дните си в пенсионерския клуб и в читалището, където редовно има "най-различни мероприятия." "Правим кулинарни изложби, плетем", дава примери тя. "Идват децата на групи и ги учим как се меси пита и как се правят украси - омесиме ги, изпечеме ги, и ги изядем. Те, дечицата искат те да го правят, много им харесва да месят, да украсяват сами. Учат се лесно, умни са децата, възприемат много по-бързо отколкото ние, когато сме били малки", разказва жената и усмивката не слиза от лицето й. Докато говори се прекъсва сама и приканва няколко пъти: "Ела да видиш моята питка, прилича на слънчогледова пита".
"Децата много възприемат, предаваме им всичко, което знаеме. Не, не, няма опасност да се загуби традицията", уверява Алета Първанова Николова. "Дори ги учиме и на игри, дето ние сме играли някога и те се радват. Предават се тия неща, от поколение на поколение. И аз помня от моята баба някои неща - и те ще си спомнят", казва по-сериозно тя. Като доказателство, разказва: "Аз съм на толкова години, а нощно време като не мога да спя си спомням още от детството какво сме правили. Нищо не се губи, всичко минава през главата", казва и се почуква по побелялата коса. След тези думи търпението й вече се изчерпва и тръгва към масата отрупана с питки, за да извади и покаже своята гордост.
Това са пазителите на традициите. Фестивалът "Живо наследство" ги беше събрал на едно място. Радостното е, че повечето лица там бяха детски и пълни с любопитство.
Събитието се организира от Фондация „Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ).
На фестивала хората от школата са донесли лъкове, бичове, прабългарски амулети и показват на посетителите как да си служат с тях. "Първоначално е лесно - да успееш да пуснеш стрела е лесно, но е по-трудно когато започнеш наистина да се учиш, да се стремиш да уцелваш мишената от различни разстояния, тогава вече се изисква повече", отговаря Гънчев на въпроса трудно ли се борави с прабългарски рефлексен лък, какъвто показва в ръката си. "Всеки, който има достатъчно търпение да се занимава, може да се научи на тези изкуства, защото това за един-два дена или дори за една-две години не става", допълва той.
Когато го питам как се е захванал с това, обяснява, че е започнал преди 15-тина години. "Създателят на "Бага-Тур" Райчо Гънчев направи тази организация като алтернатива - една изцяло българска организация за децата да се занимават с някакъв спорт и едновременно с това да изучават историята задълбочено, да се вдъхновяват от българските корени. Мен това ме интересуваше. Първо исках да се науча да стрелям с лък, след това да яздя кон, и след това започнах да се интересувам малко повече от историята. Така стигнах до момента, в който реших да се занимавам с това професионално и днес съм тук", разказва мъжът.
На няколко метра от поляната за стрелба с лък срещам баба Алета от Плевен. "Алета Първанова Николова, на 79, скоро ще почна 80", представя се с лъчезарен смях жената, но бърза да уточни че "ако ще ме питате нещо тука по кулинарните работи - може, ама ако е за нещо друго - едва ли ще ви кажа".
Баба Алета е пенсионерка, но прекарва дните си в пенсионерския клуб и в читалището, където редовно има "най-различни мероприятия." "Правим кулинарни изложби, плетем", дава примери тя. "Идват децата на групи и ги учим как се меси пита и как се правят украси - омесиме ги, изпечеме ги, и ги изядем. Те, дечицата искат те да го правят, много им харесва да месят, да украсяват сами. Учат се лесно, умни са децата, възприемат много по-бързо отколкото ние, когато сме били малки", разказва жената и усмивката не слиза от лицето й. Докато говори се прекъсва сама и приканва няколко пъти: "Ела да видиш моята питка, прилича на слънчогледова пита".
"Децата много възприемат, предаваме им всичко, което знаеме. Не, не, няма опасност да се загуби традицията", уверява Алета Първанова Николова. "Дори ги учиме и на игри, дето ние сме играли някога и те се радват. Предават се тия неща, от поколение на поколение. И аз помня от моята баба някои неща - и те ще си спомнят", казва по-сериозно тя. Като доказателство, разказва: "Аз съм на толкова години, а нощно време като не мога да спя си спомням още от детството какво сме правили. Нищо не се губи, всичко минава през главата", казва и се почуква по побелялата коса. След тези думи търпението й вече се изчерпва и тръгва към масата отрупана с питки, за да извади и покаже своята гордост.
Това са пазителите на традициите. Фестивалът "Живо наследство" ги беше събрал на едно място. Радостното е, че повечето лица там бяха детски и пълни с любопитство.
Събитието се организира от Фондация „Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ).
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 08 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 май 2024 г.
Поп-ъп фотоизложба „Не на расизма в ЕС“
Фото изложба за социално ангажирано изкуство „Не на расизма в Европейския съюз“22 май – 10 юни 2024 г.Поп-ъп галерия на
17 май 2024 г.
Фестивалът „Да поЧетем“ ни кани да празнуваме 24 май на най-литературното място в София – площад Славейков
За четвърта година инициативата обединява граждани, артисти, автори, културни институции и бизнеси в съвременен празник на
16 май 2024 г.
Hungarian Cooking Class | #UseYourVote
The European Union is incredibly tasty! So many amazing ingredients, methods, techniques, spices, flavours… You can catch the pl
