Историята на София, разказана с огън

Премиерата „Паметта на огъня" върху развалините около Ротондата съживи историята на София. Огненото представление на „Жар театър", накара над 200 души да гледат като хипнотизирани ярките костюми, бълващият огън дракон и опасно красивите факли, които описваха огнени фигури, за да разкажат легендата за живота в най-старата столица, възникнала в Европа.

„Паметта на огъня" е част от трилогия. Първите два спектакъла – „IGNIS" и „Сердерикон" са сюжетни, а третият – поредица от етюди-метафори. В него София беше представена като пазар, където освен стоки, се обменят култури и идеи. Вторият огнен етюд я показва като крепост и убежище, което гарантира идиличен живот.

А на финала градът се превръща в духовно средище. Битката между добро и зло в танца израсна в огъня не само като на символ на живота и душата, но и като опустошителна сила. Феникси напомняха за преображенията и безсмъртието на града, за новия живот и любовта.

За идеите, създаването и бъдещето на този необичаен театър разговаряме с Пламен Радев.

– Огънят е любима енергия. На човек му трябва огън отвътре, за да прави театър. Преди десетина години бушуваше модата на огнени артисти, спинари, които правят шоу с огън. Експериментирахме, за да вкараме тази техника в театрално действие. Да го съчетаем с пантомима. Преди 5 години започнахме с „Огнени мистерии", навлязохме надълбоко с огъня, докато стигнахме до темата София. Трета година работим по нея.

– Към всеки спектакъл тръгваме с период на ровене в миналото, изследване, четене, търсене на източници за вдъхновение. Празнуваме своя празник на 21 май – Денят на Константин и Елена, когато започват нестинарските игри. В духовен смисъл сме близки, но като техника не сме го използвали. Колега от Бургас, потомствен нестинар, се опитва да търси връзка между нестинарството и Огненият театър. Имаме планове за общ спектакъл.

– Има няколко огнени театъра по света, включително и колеги със сходно име – Fired up. Но при тях няма сюжет, няма послание. Артистите които работят на открито са 2 типа: аниматори – залагат на забавлението, искат да се промени атмосферата в града. И комуникатори – искат да предадат послание. Ние сме този тип – разказваме истории. Аз и Елена сме създатели на театъра. Завършили сме театралната академия – режисура за невербален театър. Колегите ни са с различни специалности – драматични артисти, куклени. Имаме артисти от 5 различни държави в този спектакъл – Латвия, Украйна, Франция, Йордания. Те също са с театрално образование, но от различни школи. Вече 8-ма година работим по линия на европейски програми, които дават възможност за пътуване на млади артисти. Въвеждаме ги в нашите спектакли с уъркшопи, обучаваме ги на пантонима, на огнените и карнавални техники. Заедно създаваме сценариите, голяма част от костюмите, маските – творческата ни лаборатория продължава една година.

– София е град с изненадващо богата култура и то не само със „Сердика е моят Рим" – прочутата фраза на император Константин. Сцената ни е част от комплекса сгради на неговия Форум – страхотно удоволствие е да се играе там. Известен е и с тракийската култура на сердите, а в праисторията е най-старото поселище сред европейските столици – доайен. Искаме да се усети духа на София – богат и много различен през епохите. Откриваме места като тези руини и да играем така, че те да заживеят нов живот.

– Съвременният град съществува, хубаво е да има иновации. Театърът ни е простичък, не използваме осветление. То е естествено – работим само с огън, с костюми от памук, вълна, естествени материи. Това усещане за естественото, което технологично се развива напред, усещане за корена – сме убедени, че е важно да се поддържа. Опитваме се да създадем мост между миналото и сегашното.

– Пътували сме доста. Навсякъде ни посрещат с интерес. Театърът, който правим е атрактивен. Хората за един час се потапят в една друга атмосфера, в приказка. Миналата година бяхме във Франция – голям международен форум на експерти в сферата на културата и театрали. Получихме добра обратна връзка, суперлативи. Това не са хора, дошли с билети и костюми – те минават наоколо. Театърът на открито събира публика, която може би рядко влиза на театрите. И реагират естествено. Жънем овации.

– Търсим нови хоризонти. Догодина ще съберем и трите части – и ще ги заснемем на филм. Имаме и нова тема – българската литература и драматургия в огън. Търсим малко познати пиеси и литературни произведения, подходящи за наша интерпретация. Преди 3 години правихме „Огненият змей" по сценарий на Гео Милев. Темата – змейова сватба на Петко Тодоров, разработена по по-различен начин от Гео Милев. Писал е сценария за Макс Райнхарт, когато е работил в Германия. Не е поставян в България. Имаме и други идеи с нови изразни средства и нови възможности на огъня. Работим в сътрудничество с Дома на културата „Средец" в София. Там винаги българската пантомима е намирала убежище. Панчарево сме си харесали като сцена – имаме идея да направим комбинация между огън и вода.