Входът на домовете за деца продължава да бъде широко отворен
30 септември 2014 г.
Доклад на Българския хелзинкски комитет установява, че независимо от стартиралия през 2010 г. процес по деинституционализация, притокът към институциите продължава - заради дефицит на ранна интервенция и липса на превенция на изоставянето.
Четири години след старта на процеса по деинституционализация в България входът на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) от 0 до 3 години продължава да бъде широко отворен, посочва доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК). Децата с увреждания продължават да са най-уязвимата група, за които има сериозен риск от институционализация, а кaчествато на грижата за тези деца в ДМСГД далеч не отговаря на техните потребности.
Докладът, представен днес в София, е плод на двугодишен труд на широк мултидисциплинарен екип, съставен от експерти от различни области, включително изследователи, педиатри, психиатри, рехабилитатори и др. Той е опит да се проследи промяната в качеството на грижата в специализираните институции за деца от 0 до 3 години, както и случващото се на входа и на изхода им, след старта на процесите на деинституционализация в България през 2010 г.
Входът към домовете за деца на възраст от 0 до 3 години остава отворен, като притокът идва основно от родилните отделения. Причините за продължаващото настаняване насочват към най-слабото място на деинституционализацията, а именно дефицитът на ранна интервенция и превенция на изоставянето. Други решаващи фактори за институционализация на деца са бедността и наличието на увреждане. По данни на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) преобладаващият дял от децата в Домовете за деца с умствена изостаналост (ДДУИ) и ДМСГД в настоящия момент са с увреждания, а през 2013 г. се откроява ясна тенденция за нарастване на дела на деца с увреждания в институциитe. Следователно рискът за попадане в институционална грижа за тази група деца е най-голям.
Докладът на БХК посочва, че е очевидна необходимостта от алтернативни на детските домове услуги, които да предоставят подкрепа на родителите на най-уязвимите групи деца – бебетата с увреждания, още в родилните отделения, а и продължително време след напускането им. Например, честа е практикатата медицински специалисти да съветват майката да остави детето си след раждане, ако то е с увреждане. Също липсват психологически консултации в момента на оповестяването на факта, че детето е с увреждане.
Докладът на БХК показва, че дефицити има и в качеството на грижата за децата в ДМСГД. Много от децата с увреждания (детска церебрална парализа, синдром на Даун), които остават в ДМСГД след навършване на тригодишна възраст, имат значително изоставане в развитието заради лошо провеждана рехабилитация от неквалифициран персонал. Освен това с лежащите деца не се провежда дихателна рехабилитация, което е доказано средство за профилактика на хипостатичната бронхопневмония – причина №1 за смъртност на децата в домовете. Децата с психични нарушения се консултират с психиатър, но въпреки това има случаи на прекомерна или неправилна употреба на психотропни медикаменти.
По време на посещенията на БХК в 20 ДМСГД в страната бяха установени случаи на деца в шокиращо състояние: деца със значително изоставяне в ръста, теглото и психомоторното развитие, липса на хранителни и комуникативни умения, наличие на симптоми на физическо и психично страдание, както и неразследвани случаи на травми и дори смърт.
Когато се изследва "изходът" от домовете, става ясно, че все повече от децата, напускащи ДМСГД и Домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), съответно 70% и 64%, попадат в семейна среда, но само 1 от 9 деца или младежи с увреждания от ДДУИ и ДМСГД напускат институциите. Oще по-притеснително е, че най-голям дял в броя на изведените деца и младежи с увреждания заема „трансферът към друг тип институция".
Тежките диагнози са бариера пред осиновяването на деца от домовете. Тази най-уязвима група – децата с увреждания - често не е вписвана в специалните регистри и така децата са обречени на институционализация, без шанс за изход, установиха изследователите на БХК. Според ДАЗД до средата на 2010 г. 48,3% от децата в ДМСГД не са вписани в регистрите на деца за пълно осиновяване. Имало е и случаи на забавяне на вписането в регистъра за осиновяване с 8 години.
Въпреки че през последните години приемната грижа се налага като успешна временна заместваща грижа за децата от институциите, това е валидно само за по-малките на възраст деца. Децата във възрастовата група от 7 до 18 години и децата с увреждания не са предпочитани от приемните семейства.
Засега с една година назад се измества целият процес на деинституционализацията поради забавени темпове в изграждене на новите резидентни и съпътстващи услуги, които като цяло са неравномерно разпредлени, като на някои места се дублират услуги, а на други – липсват, се казва още в доклада. Според изследователите на БХК друг сериозен проблем е и практиката на разкриване на „кухи" услуги, които мултиплицират институционалната грижа, без да осигурят качествена грижа, което води до риск от връщане обратно в институцията.
В заключение на доклада е предложен и модел за по-нататъшна промяна на институциите за деца до три години. "Моделът, който предлагаме, разглежда трансформирането на няколко ДМСГД в детски лечебни заведения за специализирана болнична помощ, които да предоставят медицинска ранна диагностика и интервенция, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи за децата с увреждания, които имат нужда от специализирана здравна помощ", това е идеята на модела, предлаган от екипа - БХК, Де Пасарел и сдружение „Дете и пространство". Това е немалък брой деца, чието здравословно състояние изисква адекватна и навременна медицинска помощ, специализирани грижи и ранна здравна интервенция, които не могат да бъдат осигурени в настоящия момент. Наложително e и ускоряване на изграждането на мрежата от новите услуги по места и обучение на персонала.
Доклада можете да намерите тук.
Четири години след старта на процеса по деинституционализация в България входът на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) от 0 до 3 години продължава да бъде широко отворен, посочва доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК). Децата с увреждания продължават да са най-уязвимата група, за които има сериозен риск от институционализация, а кaчествато на грижата за тези деца в ДМСГД далеч не отговаря на техните потребности.
Докладът, представен днес в София, е плод на двугодишен труд на широк мултидисциплинарен екип, съставен от експерти от различни области, включително изследователи, педиатри, психиатри, рехабилитатори и др. Той е опит да се проследи промяната в качеството на грижата в специализираните институции за деца от 0 до 3 години, както и случващото се на входа и на изхода им, след старта на процесите на деинституционализация в България през 2010 г.
Входът към домовете за деца на възраст от 0 до 3 години остава отворен, като притокът идва основно от родилните отделения. Причините за продължаващото настаняване насочват към най-слабото място на деинституционализацията, а именно дефицитът на ранна интервенция и превенция на изоставянето. Други решаващи фактори за институционализация на деца са бедността и наличието на увреждане. По данни на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) преобладаващият дял от децата в Домовете за деца с умствена изостаналост (ДДУИ) и ДМСГД в настоящия момент са с увреждания, а през 2013 г. се откроява ясна тенденция за нарастване на дела на деца с увреждания в институциитe. Следователно рискът за попадане в институционална грижа за тази група деца е най-голям.
Докладът на БХК посочва, че е очевидна необходимостта от алтернативни на детските домове услуги, които да предоставят подкрепа на родителите на най-уязвимите групи деца – бебетата с увреждания, още в родилните отделения, а и продължително време след напускането им. Например, честа е практикатата медицински специалисти да съветват майката да остави детето си след раждане, ако то е с увреждане. Също липсват психологически консултации в момента на оповестяването на факта, че детето е с увреждане.
Докладът на БХК показва, че дефицити има и в качеството на грижата за децата в ДМСГД. Много от децата с увреждания (детска церебрална парализа, синдром на Даун), които остават в ДМСГД след навършване на тригодишна възраст, имат значително изоставане в развитието заради лошо провеждана рехабилитация от неквалифициран персонал. Освен това с лежащите деца не се провежда дихателна рехабилитация, което е доказано средство за профилактика на хипостатичната бронхопневмония – причина №1 за смъртност на децата в домовете. Децата с психични нарушения се консултират с психиатър, но въпреки това има случаи на прекомерна или неправилна употреба на психотропни медикаменти.
По време на посещенията на БХК в 20 ДМСГД в страната бяха установени случаи на деца в шокиращо състояние: деца със значително изоставяне в ръста, теглото и психомоторното развитие, липса на хранителни и комуникативни умения, наличие на симптоми на физическо и психично страдание, както и неразследвани случаи на травми и дори смърт.
Когато се изследва "изходът" от домовете, става ясно, че все повече от децата, напускащи ДМСГД и Домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ), съответно 70% и 64%, попадат в семейна среда, но само 1 от 9 деца или младежи с увреждания от ДДУИ и ДМСГД напускат институциите. Oще по-притеснително е, че най-голям дял в броя на изведените деца и младежи с увреждания заема „трансферът към друг тип институция".
Тежките диагнози са бариера пред осиновяването на деца от домовете. Тази най-уязвима група – децата с увреждания - често не е вписвана в специалните регистри и така децата са обречени на институционализация, без шанс за изход, установиха изследователите на БХК. Според ДАЗД до средата на 2010 г. 48,3% от децата в ДМСГД не са вписани в регистрите на деца за пълно осиновяване. Имало е и случаи на забавяне на вписането в регистъра за осиновяване с 8 години.
Въпреки че през последните години приемната грижа се налага като успешна временна заместваща грижа за децата от институциите, това е валидно само за по-малките на възраст деца. Децата във възрастовата група от 7 до 18 години и децата с увреждания не са предпочитани от приемните семейства.
Засега с една година назад се измества целият процес на деинституционализацията поради забавени темпове в изграждене на новите резидентни и съпътстващи услуги, които като цяло са неравномерно разпредлени, като на някои места се дублират услуги, а на други – липсват, се казва още в доклада. Според изследователите на БХК друг сериозен проблем е и практиката на разкриване на „кухи" услуги, които мултиплицират институционалната грижа, без да осигурят качествена грижа, което води до риск от връщане обратно в институцията.
В заключение на доклада е предложен и модел за по-нататъшна промяна на институциите за деца до три години. "Моделът, който предлагаме, разглежда трансформирането на няколко ДМСГД в детски лечебни заведения за специализирана болнична помощ, които да предоставят медицинска ранна диагностика и интервенция, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи за децата с увреждания, които имат нужда от специализирана здравна помощ", това е идеята на модела, предлаган от екипа - БХК, Де Пасарел и сдружение „Дете и пространство". Това е немалък брой деца, чието здравословно състояние изисква адекватна и навременна медицинска помощ, специализирани грижи и ранна здравна интервенция, които не могат да бъдат осигурени в настоящия момент. Наложително e и ускоряване на изграждането на мрежата от новите услуги по места и обучение на персонала.
Доклада можете да намерите тук.
Източник: Български хелзински комитет , 29 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
НМД иска отмяна и пренаписване на указанията за отпускане на медицинските храни заради дискриминативни текстове
За проблемните раздели в документа е изпратена жалба до Върховния административен съд, както и Официално становище към
15 май 2024 г.
Фондация „Нашите недоносени деца“ отбелязва с различни инициативи Световния ден на кенгуру- грижата
Фондация “Нашите недоносени деца” отбелязва за осма поредна година Световния ден на кенгуру-грижата с различни инициативи в
10 май 2024 г.
Започва ремонтът на детското отделение на болницата в Добрич
Започва ремонтът на детското отделение на Многопрофилна болница за активно лечение в Добрич по проект "Светулка" на фондация
