Фондация "Риск Монитор" представи поредното си изследване "Противодействие на организираната престъпност в България: 10 години и по-късно"
28 октомври 2014 г.
Как се развиват институционалните политики? Каква е мотивацията за тяхната реализация? Как държавата реагира на високорисковия проблем организирана престъпност? Каква е практиката на съдилищата? Какво е влиянието на специализираните институции, работещи в тази сфера? Това са въпросите, които вълнуват и на които търси отговори настоящото изследване.
Докладът, чийто автори са Ралица Илкова и Рада Смедовска-Тонева, се състои от две части. В първата се анализират действията на изпълнителната и законодателната власт и проведените от тях институционални реформи в сферата на борбата с организираната престъпност. Проследяват се и редовите институции, и специализираните, като се описва тяхното структурно изграждане, начините им на функциониране и правомощията, с които разполагат. Анализът се основава на публично достъпна информация, включваща законодателство, годишни отчетни доклади на институциите, академични разработки, тематични изследвания на неправителствени организации, медийни публикации, съдебна практика. Втората част акцентира върху състоянието и развитието на наказателното и извъннаказателно законодателство във връзка със засилване на превенцията и противодействието на организираната престъпност. Прави се преглед и на промените в процесуалния наказателен закон, свързани със създаването на специализираните звена. В тази част се анализира практиката на КС в периода 2002-2014г. по приложението на чл. 93, т. 20 и нормите от Особената част на НК, специално създадени да инкриминират различните форми на организирана престъпност.
Докладът, чийто автори са Ралица Илкова и Рада Смедовска-Тонева, се състои от две части. В първата се анализират действията на изпълнителната и законодателната власт и проведените от тях институционални реформи в сферата на борбата с организираната престъпност. Проследяват се и редовите институции, и специализираните, като се описва тяхното структурно изграждане, начините им на функциониране и правомощията, с които разполагат. Анализът се основава на публично достъпна информация, включваща законодателство, годишни отчетни доклади на институциите, академични разработки, тематични изследвания на неправителствени организации, медийни публикации, съдебна практика. Втората част акцентира върху състоянието и развитието на наказателното и извъннаказателно законодателство във връзка със засилване на превенцията и противодействието на организираната престъпност. Прави се преглед и на промените в процесуалния наказателен закон, свързани със създаването на специализираните звена. В тази част се анализира практиката на КС в периода 2002-2014г. по приложението на чл. 93, т. 20 и нормите от Особената част на НК, специално създадени да инкриминират различните форми на организирана престъпност.
Източник: Фондация "Риск Монитор" , 24 октомври 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
Дебат „Европейският дневен ред и българската перспектива“
Институт за развитие на публичната среда организира дебата „Европейският дневен ред и българската перспектива“ между кандидати
14 май 2024 г.
Влиза в сила първият закон на ЕС за защита на независимостта и плурализма на медиите
Днес влиза в сила Европейският законодателен акт за свободата на медиите — набор от безпрецедентни правила за защита на
09 май 2024 г.
В Деня на Европа: паметници в ЕС ще бъдат осветени преди европейските избори
Eдин месец преди изборите за Европейски парламент на 6—9 юни над 60 града в цяла Европа ще покажат послания, призоваващи
