Какъв е ефектът върху децата, чиито родители работят в чужбина?
11 декември 2014 г.
УНИЦЕФ България представи на 8 декември 2014 г. на публично обсъждане на резултатите от изследването „Ефекти върху децата, оставени от родители, които работят и живеят в чужбина". То е е реализирано от екип на Фондация „РискМонитор" и Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики. Присъстваха представители на МОН, ДАЗД, неправителствения сектор и академичните среди.
По време на форума Национална мрежа за децата беше представена от Пламена Фотева, координатор проект „Училището като център в общността".
Основните цели на изследването са да се установи приблизителният брой на децата, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина, дали те имат специфични проблеми, които ги отличават от връстниците им, чиито родители са тук, както и да предложи политики и мерки за преодоляването им.
Изследването е проведено сред малко повече от 1000 ученици от 5 до 11 клас и обхваща цялата страна. Разграничени са краткосрочните (сезонни) миграции до 3 месеца и дългосрочните над 3 месеца. Според получените резултати близо 23 % от децата в България са с един или двама родители, пребиваващи в чужбина за някакъв период от време. Този дял е най-сериозен в Северозападния регион, където достига до 44%. 2% от децата са посочили, че един от родителите им е чужденец и живее в чужбина. Според изводите на изследователския екип тази група ученици е с най-висок риск от отпадане от училище, здравни проблеми, социална стигматизация и други форми на маргинализация.
Статистиката показва, че благосъстоянието на децата зависи до голяма степен от това в коя държава са емигранти техните родители. Някои от държавите от ЕС предоставят възможности на емигрантите да вземат със себе си своите деца, като им осигуряват и посещаване на училище или детска градина. В други страни това обаче е невъзможно, поради което децата остават при свои роднини в България. Друг много сериозен проблем е, че деца, придружаващи своите родители в чужбина, търпят сериозни проблеми с образователната интеграция след завръщането си в България. Няма ясни механизми в кой клас трябва да постъпят те и дали това решение трябва да е съобразено с възрастта или образователното ниво, до което са достигнали.
Представители на ДАЗД споделиха, че много деца, които пътуват с родителите си в чужбина, не получават необходимите грижи и условия за качество на живот и образование в приемащата държава и местните агенции за защита сезират българската държава и препоръчват връщането им в България. Има общини в страната, в които цели селища са емигрирали и докато родителите са в чужбина, в населеното място се организира „мрежа" от роднини и значими близки, които поемат отглеждането и грижата за децата на няколко семейства.
Учениците с един или двама родители в чужбина са в риск от ранно отпадане от училище, ранна бременност, злоупотреба с наркотици и алкохол, влизане в конфликт със закона и други сериозни проблеми, които повлияват на бъдещата им социална траектория. В сравнение с другите ученици, те започват работа много по-рано – на около 13 години, тъй като обикновено емигрират най-бедните семейства, които не намират алтернатива за осигуряване на нормален живот в България. По-устойчиви и радващи се на своеобразна популярност сред връстниците си са децата, които живеят само с баща си, докато тези, които са отглеждани само от майка, са по-често обект на подигравки и имат повече проблеми в училище и общността си.
Основен проблем, който изследователският екип извежда, е липсата на актуални бази данни на емигрантите и техните деца, независимо дали те живеят в чужбина или България. Не съществуват никакви мерки за граничен контрол при напускане за дълъг период от време на родител от страната. В други държави съществува практика, според която родителите са длъжни да посочат кой ще отглежда детето им по времето на тяхното отсъствие.
Друг дефицит в българското законодателство е липсата на адекватна нормативна уредба за настойничество и попечителство, която да урежда статута и отношенията на роднините и близките, които се грижат за децата при отсъствието на техните родители. Процедурите са бавни и сложни, а без попечителство децата могат фактически да бъдат лишени от здравни и образователни услуги, правна защита и финансово обезпечаване и други услуги, които изискват присъствието и съгласието на родителите.
По време на форума Национална мрежа за децата беше представена от Пламена Фотева, координатор проект „Училището като център в общността".
Основните цели на изследването са да се установи приблизителният брой на децата, оставени в България от родители, живеещи и работещи в чужбина, дали те имат специфични проблеми, които ги отличават от връстниците им, чиито родители са тук, както и да предложи политики и мерки за преодоляването им.
Изследването е проведено сред малко повече от 1000 ученици от 5 до 11 клас и обхваща цялата страна. Разграничени са краткосрочните (сезонни) миграции до 3 месеца и дългосрочните над 3 месеца. Според получените резултати близо 23 % от децата в България са с един или двама родители, пребиваващи в чужбина за някакъв период от време. Този дял е най-сериозен в Северозападния регион, където достига до 44%. 2% от децата са посочили, че един от родителите им е чужденец и живее в чужбина. Според изводите на изследователския екип тази група ученици е с най-висок риск от отпадане от училище, здравни проблеми, социална стигматизация и други форми на маргинализация.
Статистиката показва, че благосъстоянието на децата зависи до голяма степен от това в коя държава са емигранти техните родители. Някои от държавите от ЕС предоставят възможности на емигрантите да вземат със себе си своите деца, като им осигуряват и посещаване на училище или детска градина. В други страни това обаче е невъзможно, поради което децата остават при свои роднини в България. Друг много сериозен проблем е, че деца, придружаващи своите родители в чужбина, търпят сериозни проблеми с образователната интеграция след завръщането си в България. Няма ясни механизми в кой клас трябва да постъпят те и дали това решение трябва да е съобразено с възрастта или образователното ниво, до което са достигнали.
Представители на ДАЗД споделиха, че много деца, които пътуват с родителите си в чужбина, не получават необходимите грижи и условия за качество на живот и образование в приемащата държава и местните агенции за защита сезират българската държава и препоръчват връщането им в България. Има общини в страната, в които цели селища са емигрирали и докато родителите са в чужбина, в населеното място се организира „мрежа" от роднини и значими близки, които поемат отглеждането и грижата за децата на няколко семейства.
Учениците с един или двама родители в чужбина са в риск от ранно отпадане от училище, ранна бременност, злоупотреба с наркотици и алкохол, влизане в конфликт със закона и други сериозни проблеми, които повлияват на бъдещата им социална траектория. В сравнение с другите ученици, те започват работа много по-рано – на около 13 години, тъй като обикновено емигрират най-бедните семейства, които не намират алтернатива за осигуряване на нормален живот в България. По-устойчиви и радващи се на своеобразна популярност сред връстниците си са децата, които живеят само с баща си, докато тези, които са отглеждани само от майка, са по-често обект на подигравки и имат повече проблеми в училище и общността си.
Основен проблем, който изследователският екип извежда, е липсата на актуални бази данни на емигрантите и техните деца, независимо дали те живеят в чужбина или България. Не съществуват никакви мерки за граничен контрол при напускане за дълъг период от време на родител от страната. В други държави съществува практика, според която родителите са длъжни да посочат кой ще отглежда детето им по времето на тяхното отсъствие.
Друг дефицит в българското законодателство е липсата на адекватна нормативна уредба за настойничество и попечителство, която да урежда статута и отношенията на роднините и близките, които се грижат за децата при отсъствието на техните родители. Процедурите са бавни и сложни, а без попечителство децата могат фактически да бъдат лишени от здравни и образователни услуги, правна защита и финансово обезпечаване и други услуги, които изискват присъствието и съгласието на родителите.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
НМД иска отмяна и пренаписване на указанията за отпускане на медицинските храни заради дискриминативни текстове
За проблемните раздели в документа е изпратена жалба до Върховния административен съд, както и Официално становище към
15 май 2024 г.
Фондация „Нашите недоносени деца“ отбелязва с различни инициативи Световния ден на кенгуру- грижата
Фондация “Нашите недоносени деца” отбелязва за осма поредна година Световния ден на кенгуру-грижата с различни инициативи в
10 май 2024 г.
Започва ремонтът на детското отделение на болницата в Добрич
Започва ремонтът на детското отделение на Многопрофилна болница за активно лечение в Добрич по проект "Светулка" на фондация
