Не хранете късните щъркели
16 януари 2015 г.
„2014-а бе най-щъркеловата година", заяви за Радио България д-р Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на сдружение „Зелени Балкани", който се намира в Стара Загора. В центъра са постъпили много повече бедстващи птици от този вид отколкото през други години.
„През първата си половина годината бе изключително благодатна и се народиха много малки щъркелчета", разказва д-р Клисурова. „Но впоследствие силните дъждове, градушките, бурите станаха причина за събарянето на много гнезда и загиването на доста малки. В нашия център постъпиха стотина наранени и паднали от гнездата си щъркелчета, което е поне с 50 на сто повече от други години."
По мнение на доброволците, участвали в започналото миналата година международно преброяване на белия щъркел, през пролетта е имало много повече гнезда с по три и четири щъркелчета от обикновено. Топлата и дълга есен явно не е успяла да прогони всички щъркели и до Коледа имаше много сигнали за забелязани щъркелови птици тук и там из страната. Това е опасно, защото тези птици може да станат жертва на последвалото силно застудяване и падналите снегове. И понякога ние, хората, участваме в подвеждането им.
Апелът на д-р Клисурова е: „Не хранете закъснелите щъркели или други мигриращи птици. Има случаи, в които хората подхождат грешно към такива птици и започват да им подхвърлят храна. Това лъже щъркелите и не отключва миграционния им инстинкт. А тези птици и без това гнездят предимно в населени места и са много свикнали с човека. Те мигрират заради малкото храна или липсата на храна тук през зимата, а не толкова заради температурите. Възможно е също забелязаните напоследък щъркели да са от по-северни популации и по пътя на миграцията си да са останали тук заради достатъчното количество храна в незамръзналите ни все още водоеми."
„Когато храната изчезне и стане наистина студено, това мотивира птиците да политат на юг", обяснява Христина Крисурова. „Възможно е хората, съобщаващи за видени щъркели в снега да ги бъркат и с белите чапли, които си зимуват тук. Видени от далеч, струпани на големи групи, често чаплите биват припознавани като щъркели."
„През първата си половина годината бе изключително благодатна и се народиха много малки щъркелчета", разказва д-р Клисурова. „Но впоследствие силните дъждове, градушките, бурите станаха причина за събарянето на много гнезда и загиването на доста малки. В нашия център постъпиха стотина наранени и паднали от гнездата си щъркелчета, което е поне с 50 на сто повече от други години."
По мнение на доброволците, участвали в започналото миналата година международно преброяване на белия щъркел, през пролетта е имало много повече гнезда с по три и четири щъркелчета от обикновено. Топлата и дълга есен явно не е успяла да прогони всички щъркели и до Коледа имаше много сигнали за забелязани щъркелови птици тук и там из страната. Това е опасно, защото тези птици може да станат жертва на последвалото силно застудяване и падналите снегове. И понякога ние, хората, участваме в подвеждането им.
Апелът на д-р Клисурова е: „Не хранете закъснелите щъркели или други мигриращи птици. Има случаи, в които хората подхождат грешно към такива птици и започват да им подхвърлят храна. Това лъже щъркелите и не отключва миграционния им инстинкт. А тези птици и без това гнездят предимно в населени места и са много свикнали с човека. Те мигрират заради малкото храна или липсата на храна тук през зимата, а не толкова заради температурите. Възможно е също забелязаните напоследък щъркели да са от по-северни популации и по пътя на миграцията си да са останали тук заради достатъчното количество храна в незамръзналите ни все още водоеми."
„Когато храната изчезне и стане наистина студено, това мотивира птиците да политат на юг", обяснява Христина Крисурова. „Възможно е хората, съобщаващи за видени щъркели в снега да ги бъркат и с белите чапли, които си зимуват тук. Видени от далеч, струпани на големи групи, често чаплите биват припознавани като щъркели."
Автор: Мария Димитрова - Пишо
Източник: БНР , 15 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
Държавите в ЕС харчат милиарди за дейности, вредящи на природата, сочи проучване на WWF
Средствата идват от отпусканите субсидииНов доклад на WWF разкрива, че държавите-членки насочват между 34 и 48 милиарда евро
13 май 2024 г.
ЧЕТИРИ ЛАПИ представя: Опашати шеги в парка 2
Стендъп комедия за животните и техните хора ЧАСТ 2 – 19.05. в МаймунарникаЕдни от най-забавните майстори разказвачи на
09 май 2024 г.
Район Средец и Четири лапи организираха кастрационна кампания за бездомни котки
Кампанията стартира от вчера - 8 май - и ще продължи до 31 май на територията на района.В програмата ще може да се кастрират
