Destructive Creation - те просто го правят
21 януари 2015 г.
Преди четири години те направиха онова, което с десетилетия труд културните институции не постигнаха - приобщиха нацията към съвременното изкуство за една нощ, като пребоядисаха войниците от Паметника на Съветската армия в супергерои на американския капитализъм. Ентусиазирано или не, за акцията се заговори не само по CNN и в Русия, но и в най-отдалечени кътчета на родината - а освен когато играе с кодове, изкуството е най-съвременно тогава, когато просто не може да бъде пренебрегнато.
През 2014 г. Destructive Creation сякаш от раз сбъднаха още една стара софийска мечта - откриха цели пет етажа индустриално пространство за сцени и творчески ателиета. Разбира се, случки в заводи е имало и ще има, но самият мащаб на Фабрика за градско изкуство (част от складовете на стокова борса "Зимница") - стотици квадратни метри, от които Destructive Creation са изчистили тонове боклук със собствени ръце и стопанисват заедно с десетки други пак творчески организации, е впечатляващ.
Той не е дар или дори бартер, а под наем и вероятно няма да съществува твърде дълго. Това обаче не ги притеснява, както и фактът, че майсторски изработки като люлеещите се дървени кончета по спирките и заигравката на тронове с Цветан Василев, които се правят с дни, могат да имат кратък офлайн и малко по-дълъг онлайн живот. Допълнителна работа е, но това си е наш проект и трябва да му отделяме време, казват артистите, които по собствени им думи са имали "таргет от 52 акции за 2014 г. - по една за всяка седмица."
Когато дадоха първото си интервю, много хора не повярваха, че остроумната акция с паметника може да е дело на толкова млади хора. Някои даже предпочетоха те да си бяха мълчали. Destructive Creation пък им отговориха с "Да го беше направил ти". Оттогава колективът, чийто екип се е сменял основно няколко пъти, осъществи десетки намеси в градската среда, някои - опасни, а други - за съвсем легални и комерсиални формати. В групата има нови "гимназисти", някои са студенти, а трети вече се занимават с грасдско изкуство професионално.
Но ако ги попиташ как успяват да останат в крак с времето или как виждат заниманията си в познатите категории, няма да получиш концептуален отговор. ("Имаше и много хубави изказвания по медиите тогава, които ние нямаше да можем да формулираме.") Те го правят интуитивно и мозъците им щракат по друг начин, докато режат нещо с флекс в работилницата си в стандартна работна екипировка и защото там е много студено. Пред "Дневник" от името на групата говори най-словоохотливият от тях - един, но за всички.
Вие как се виждате - като съвременни художници, активисти или дизайнери?
- За активисти - не съм сигурен… Ние разбрахме, че това е "изкуство" от новините. Искахме да правим улично изкуство и с такива неща започнахме да се занимаваме. Първото нещо бяха камилите (двете детски катерушки зад паметника, боядисани в израелското и палестинското знаме - бел. ред). После в серията с паметниците бяха лъвът на Съдебната палата, Альоша и Иглата в Борисовата градина (където партизаните бяха опаковани като Пижо и Пенда за първи март - бел. ред.)
Да, но нещата ви коментират значими обществени теми - като например "трона" на Цветан Василев в градинката "Кристал". Ако бяха друг тип улично изкуство, може би нямаше да са толкова забележими.
- Част от уличното изкуство е да има някаква позиция...Тронът много готино се получи, но истинската му история е разочароваща. Имаше гостуващ "трон" от сериала "Игра на тронове" и забелязахме, че хората много се вълнуват. Решихме да направим трон, който е по-реален от онзи, който са докарали, защото очевидно хората му се радват. Но докато го изнасяхме - а нашият тежеше адски много, един от групата разказа за какво става дума в сериала: как на главния герой му отсичат главата, а злото накрая побеждава. Така автоматично направихме асоциацията с онова място на "Кристал" (там е един от луксозните имоти на собственика на "Кристал").
Произведенията ви често са трудоемки и майсторски изработени - защо влагате толкова много време в нещо, което ще живее основно чрез документация? И откъде намирате това време?
- Някои от нас се занимават само с това, други са ученици, студенти - отделяме колкото време можем. Тази работа доставя удоволствие. Ние сме наясно, че колкото и да е яко едно нещо, дори да бъде отразено, след три дни ще бъде забравено.
Но на фона на художниците, които рисуват картини с месеци, ние все пак отделяме малко време, а повечето неща, които правим, срещат позитивна реакция. Така че си заслужава. Да харесват това което правиш, носи голямо удовлетворение.
Как издържате ателието си?
- Имаме все повече проекти, които са като поръчки - това си стана работа. Започнахме да изкарваме пари от това, което правим.
Виждате ли конфликт в това? Някои могат да ви обвинят в комерсиализация.
- Има плюсове - като например, че можем да отделим повече пари за другите акции, както и повече време. На всеки му трябват пари, така че това е по-добре, отколкото да правиш нещо неприятно като странична дейност. Единствената разлика е, че не е нелегално. Но хората ни наемат, защото ни имат доверие и харесват това, което правим - така че не е като да нямаме свобода.
Как се промени групата - и целите ви от онази нощ, когато нарисувахте паметника? Визирахте ли го като толкова силна политическа акция?
- О, да. Отне ни доста време, защото трябваше да се престрашим да го направим - а в действителност сме правили и много по страшни неща. Например лъва на Съдебната палата - това е най-рисковото нещо, което сме правили. Той беше скициран дни, след като направихме паметника, но ни отне две години, за да го осъществим. Първо много ни беше страх, а после се върнахме да си го допишем.
Ние започнахме като компания приятели, не като обособена група. И както винаги между артисти, имаше сблъсък на мнения - някои до последно не вярваха, че с Паметника ще се получи, не искаха да го правим, защото е много рисковано и може да ни се случи нещо. И когато се получи, се оказа, че една част е била права, а другата в грешка - и тази част трябваше да признае, окей сбъркахме. А основният извод беше, че тези неща стават много по-лесно, отколкото ги мислехме.
Вие очаквахте ли такъв отзвук?
- Да, даже обсъждахме, че може да стигне до CNN - и то така и стана.
Има ли много промени в състава ви оттогава?
- Групата е коренно различна - тя не само веднъж, а няколко пъти се промени. Артистите, естествено не обичат някой да им се меси, а когато си в колектив трябва по някакъв начин да се съобразяваш. Освен това идеята никога не е била да се набляга кои сме - още една точка на конфликт, защото уличните артисти се идентифицират основно чрез подписа си. А ние искаме нещата, които правим, да са толкова добри, че да нямат нужда от подпис.
Все пак ако трябва са се представите с две думи, какво ще кажете?
- Ние сме група за градско изкуство. Но виждате, че повечето хора изобщо не искат да се представят, трудно е дори да ги изкараш от работилницата за няколко снимки.
Не се ли притеснявате, че и други могат да се появят и да използват вашия "подпис"?
- Не, не и на принципа, на който работим - като една група, която непрекъснато създава нови работи. Но когато направихме пейките, след няколко месеца учениците и учителите в едно училище също бяха изрисували своите, което е много яко.
Това не е копиране - това е все едно да кажеш, че и ние сме копирали нещо, в което ни обвиняват понякога. Но ти не можеш да копираш изкуство - и да го пресъздадеш едно към едно, пак ще си направил изкуство.
През 2014 г. Destructive Creation сякаш от раз сбъднаха още една стара софийска мечта - откриха цели пет етажа индустриално пространство за сцени и творчески ателиета. Разбира се, случки в заводи е имало и ще има, но самият мащаб на Фабрика за градско изкуство (част от складовете на стокова борса "Зимница") - стотици квадратни метри, от които Destructive Creation са изчистили тонове боклук със собствени ръце и стопанисват заедно с десетки други пак творчески организации, е впечатляващ.
Той не е дар или дори бартер, а под наем и вероятно няма да съществува твърде дълго. Това обаче не ги притеснява, както и фактът, че майсторски изработки като люлеещите се дървени кончета по спирките и заигравката на тронове с Цветан Василев, които се правят с дни, могат да имат кратък офлайн и малко по-дълъг онлайн живот. Допълнителна работа е, но това си е наш проект и трябва да му отделяме време, казват артистите, които по собствени им думи са имали "таргет от 52 акции за 2014 г. - по една за всяка седмица."
Когато дадоха първото си интервю, много хора не повярваха, че остроумната акция с паметника може да е дело на толкова млади хора. Някои даже предпочетоха те да си бяха мълчали. Destructive Creation пък им отговориха с "Да го беше направил ти". Оттогава колективът, чийто екип се е сменял основно няколко пъти, осъществи десетки намеси в градската среда, някои - опасни, а други - за съвсем легални и комерсиални формати. В групата има нови "гимназисти", някои са студенти, а трети вече се занимават с грасдско изкуство професионално.
Но ако ги попиташ как успяват да останат в крак с времето или как виждат заниманията си в познатите категории, няма да получиш концептуален отговор. ("Имаше и много хубави изказвания по медиите тогава, които ние нямаше да можем да формулираме.") Те го правят интуитивно и мозъците им щракат по друг начин, докато режат нещо с флекс в работилницата си в стандартна работна екипировка и защото там е много студено. Пред "Дневник" от името на групата говори най-словоохотливият от тях - един, но за всички.
Вие как се виждате - като съвременни художници, активисти или дизайнери?
- За активисти - не съм сигурен… Ние разбрахме, че това е "изкуство" от новините. Искахме да правим улично изкуство и с такива неща започнахме да се занимаваме. Първото нещо бяха камилите (двете детски катерушки зад паметника, боядисани в израелското и палестинското знаме - бел. ред). После в серията с паметниците бяха лъвът на Съдебната палата, Альоша и Иглата в Борисовата градина (където партизаните бяха опаковани като Пижо и Пенда за първи март - бел. ред.)
Да, но нещата ви коментират значими обществени теми - като например "трона" на Цветан Василев в градинката "Кристал". Ако бяха друг тип улично изкуство, може би нямаше да са толкова забележими.
- Част от уличното изкуство е да има някаква позиция...Тронът много готино се получи, но истинската му история е разочароваща. Имаше гостуващ "трон" от сериала "Игра на тронове" и забелязахме, че хората много се вълнуват. Решихме да направим трон, който е по-реален от онзи, който са докарали, защото очевидно хората му се радват. Но докато го изнасяхме - а нашият тежеше адски много, един от групата разказа за какво става дума в сериала: как на главния герой му отсичат главата, а злото накрая побеждава. Така автоматично направихме асоциацията с онова място на "Кристал" (там е един от луксозните имоти на собственика на "Кристал").
Произведенията ви често са трудоемки и майсторски изработени - защо влагате толкова много време в нещо, което ще живее основно чрез документация? И откъде намирате това време?
- Някои от нас се занимават само с това, други са ученици, студенти - отделяме колкото време можем. Тази работа доставя удоволствие. Ние сме наясно, че колкото и да е яко едно нещо, дори да бъде отразено, след три дни ще бъде забравено.
Но на фона на художниците, които рисуват картини с месеци, ние все пак отделяме малко време, а повечето неща, които правим, срещат позитивна реакция. Така че си заслужава. Да харесват това което правиш, носи голямо удовлетворение.
Как издържате ателието си?
- Имаме все повече проекти, които са като поръчки - това си стана работа. Започнахме да изкарваме пари от това, което правим.
Виждате ли конфликт в това? Някои могат да ви обвинят в комерсиализация.
- Има плюсове - като например, че можем да отделим повече пари за другите акции, както и повече време. На всеки му трябват пари, така че това е по-добре, отколкото да правиш нещо неприятно като странична дейност. Единствената разлика е, че не е нелегално. Но хората ни наемат, защото ни имат доверие и харесват това, което правим - така че не е като да нямаме свобода.
Как се промени групата - и целите ви от онази нощ, когато нарисувахте паметника? Визирахте ли го като толкова силна политическа акция?
- О, да. Отне ни доста време, защото трябваше да се престрашим да го направим - а в действителност сме правили и много по страшни неща. Например лъва на Съдебната палата - това е най-рисковото нещо, което сме правили. Той беше скициран дни, след като направихме паметника, но ни отне две години, за да го осъществим. Първо много ни беше страх, а после се върнахме да си го допишем.
Ние започнахме като компания приятели, не като обособена група. И както винаги между артисти, имаше сблъсък на мнения - някои до последно не вярваха, че с Паметника ще се получи, не искаха да го правим, защото е много рисковано и може да ни се случи нещо. И когато се получи, се оказа, че една част е била права, а другата в грешка - и тази част трябваше да признае, окей сбъркахме. А основният извод беше, че тези неща стават много по-лесно, отколкото ги мислехме.
Вие очаквахте ли такъв отзвук?
- Да, даже обсъждахме, че може да стигне до CNN - и то така и стана.
Има ли много промени в състава ви оттогава?
- Групата е коренно различна - тя не само веднъж, а няколко пъти се промени. Артистите, естествено не обичат някой да им се меси, а когато си в колектив трябва по някакъв начин да се съобразяваш. Освен това идеята никога не е била да се набляга кои сме - още една точка на конфликт, защото уличните артисти се идентифицират основно чрез подписа си. А ние искаме нещата, които правим, да са толкова добри, че да нямат нужда от подпис.
Все пак ако трябва са се представите с две думи, какво ще кажете?
- Ние сме група за градско изкуство. Но виждате, че повечето хора изобщо не искат да се представят, трудно е дори да ги изкараш от работилницата за няколко снимки.
Не се ли притеснявате, че и други могат да се появят и да използват вашия "подпис"?
- Не, не и на принципа, на който работим - като една група, която непрекъснато създава нови работи. Но когато направихме пейките, след няколко месеца учениците и учителите в едно училище също бяха изрисували своите, което е много яко.
Това не е копиране - това е все едно да кажеш, че и ние сме копирали нещо, в което ни обвиняват понякога. Но ти не можеш да копираш изкуство - и да го пресъздадеш едно към едно, пак ще си направил изкуство.
Автор: Ана Благова
Източник: Дневник , 21 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 май 2024 г.
Фестивалът „Да поЧетем“ ни кани да празнуваме 24 май на най-литературното място в София – площад Славейков
За четвърта година инициативата обединява граждани, артисти, автори, културни институции и бизнеси в съвременен празник на
16 май 2024 г.
Hungarian Cooking Class | #UseYourVote
The European Union is incredibly tasty! So many amazing ingredients, methods, techniques, spices, flavours… You can catch the pl
16 май 2024 г.
За 20-и път София се присъединява към Европейската нощ на музеите
На 18 май 2024 г., за 20-и път София се присъединява към Европейската нощ на музеите. Инициативата се организира от Френския инс
