Научно, автентично, достъпно – Фондация „Изток-Запад“
18 февруари 2015 г.
След класическите индийски инструменти и индийските танци в тези дни българската общественост се запознава и с майсторите на фигуративната им живопис. Колекцията „Умозрителност" обхваща повече от 70 години от развитието на това изкуство, чрез платната на 14 майстори художници от ХХ и ХХІ-я век. Изложбата пътува по света от 2008 г. Оригиналите на картините се съхраняват в най-големите галерии и музеи на Индия, Франция, Япония, Великобритания.
Изложбата тръгна от зала „Средец" при Министерството на културата в Деня на националния празник на Индия, и навършването на 60 години от дипломатическите отношения между Република България и Република Индия. От 15 февруари тя започна обиколка на най-големите градове Варна (17 февруари – 4 март), Русе (6 – 27), Бургас (30-15 април) и Пловдив (17- 30). Двигател на много от инициативите е Индологическата фондация „Изток-Запад" с председател Йорданка Боянова.
Мисля, че не са много хората, които знаят кой е двигателят на фондацията „Изток-Запад", бихте ли представили себе си, Вие сте основателката?
Аз съм първият индолог, доайенът на специалност `Индология` в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Бях първият български индолог, който започна да преподава дисциплини като хинди, санскрит, индийска литература и история на индийската литература от ведите до наши дни. Започнах 1981 година. Дотогава там са преподавали само гост-лектори – индийци, а курсовете бяха факултативни. 1983 година се основа специалност `Индология`, която оглавих като ръководител, бях и основен преподавател дълго време, докато си създадохме нашите кадри. В началото бяха по 10 човека на випуск.
Как набирахте студентите по това време?
С конкурс. Беше нова специалност, източна, интересна , затова при нас идваха най-добрите ученици, отличниците от езиковите гимназии, тогава главно от английските езикови гимназии. Подборът беше силен, някои от тях вече са професори, доценти, ръководители на катедри в СУ. Част от тогавашните наши студенти заминаха за чужбина и работят в големите западни университети в Америка и в Европа. Останалите, от които подбрахме най-доброто, формирахме ядрото на съвременната индология у нас днес. В началото на 90-те, водена от нуждите на специалността и срещайки ужасната криза, която тогава преживяхме, която не ни позволяваше никакво развитие, реших да предприема една по-смела стъпка и да направя още нещо за тази специалност – напуснах Университета и създадох тази фондация, наречена индологическа фондация „Изток-Запад". Не беше лесно да успея. Веднага отпечатахме учебниците ни по хинди за студентите, започнахме да издаваме наши преводи и всичко онова, което университетът не може да направи за нашата специалност. Постепенно посолството на Индия започна да ни разпознава като свои партньори в сферата на образованието и културата, както и клуб „Приятели на Индия". Ние сме само две такива организации в общественото, публичното пространство. Фондацията се занимава главно с подкрепа на специалност `Индология`. Допълнително, ако можем да правим и някои културни проекти сме щастливи, защото при нас всичко има образователна стойност. Дори да покажем на българската аудитория най-добрите художници във фигуративното изкуство на Индия, то също има опознавателен характер. Намираме познавателния елемент в общуването на двете култури като цяло.
Какво искате да бъде разпознато от индийската култура, да ни впечатли?
Бихме искали да представяме индийската култура в нейния автентичен вид – научно, автентично и достъпно за широка аудитория. По тази причина имаме университетски преподаватели, които преподават хинди и санскрит на много широка публика, в рамките на Фондацията. Независимо от възрастта и образованието, хора идват и учат, когато счетат че това е важно за тях.
Да разбирам ли, че в България има траен интерес към Индия и нейната култура?
В България има огромен интерес към Индия.
Защото аз пък си спомням период, в който се ширеха само сълзливи индийски филми…
Съществуване на научна индология в България и нейното все по-сериозно излизане извън ограниченията на СУ, както и средствата за комуникации в съвременния свят, дават много по-сериозна представа на българите за Индия. И не могат да бъдат така лесно омайвани само със сълзливи филми. Знаят много повече за ценностите, с които могат да общуват в тази култура.
Бихте би представили изложбата „Умозрителност", как избрахте ракурса, точните художници, представителните им картини?
По принцип ние винаги имаме пожелателно отношение към Индийското посолство за културни програми и прояви в България. Което идва от посолството по пътя на двустранните ни отношения е винаги ценностно. Тази изложба е част от досегашните ни начинания, както например миналата година представихме в два различни концерта индийски класически танци и индийска класическа музика. Тя също идва чрез Индийския съвет за културни връзки и Посолството на Индия. Въпреки че представлява дигитални принтове върху платно, отразява в концентриран вид съвременната фигуративна живопис в Индия в период от 100 години. За нас е възможност да я видим в много представителен вид. Установих че събитието се харесва, включително и на представителите на гилдията.
Местите изложбата на различни места в София за кратки периоди, защо?
Изложбата пристигна съвсем в края на декември, тръгна от галерия „Средец" на Министерство на културата, какво по-хубаво място за културно събитие и за тройния празник – 60 години от дипломатическите отношения между България и Индия и 66-тия Ден на републиката на Индия. Така се нарича – Ден на републиката, вече 66 години откакто Индия е провъзгласена за република. Ще пътува и в най-големите градове на страната.
Изложбата тръгна от зала „Средец" при Министерството на културата в Деня на националния празник на Индия, и навършването на 60 години от дипломатическите отношения между Република България и Република Индия. От 15 февруари тя започна обиколка на най-големите градове Варна (17 февруари – 4 март), Русе (6 – 27), Бургас (30-15 април) и Пловдив (17- 30). Двигател на много от инициативите е Индологическата фондация „Изток-Запад" с председател Йорданка Боянова.
Мисля, че не са много хората, които знаят кой е двигателят на фондацията „Изток-Запад", бихте ли представили себе си, Вие сте основателката?
Аз съм първият индолог, доайенът на специалност `Индология` в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Бях първият български индолог, който започна да преподава дисциплини като хинди, санскрит, индийска литература и история на индийската литература от ведите до наши дни. Започнах 1981 година. Дотогава там са преподавали само гост-лектори – индийци, а курсовете бяха факултативни. 1983 година се основа специалност `Индология`, която оглавих като ръководител, бях и основен преподавател дълго време, докато си създадохме нашите кадри. В началото бяха по 10 човека на випуск.
Как набирахте студентите по това време?
С конкурс. Беше нова специалност, източна, интересна , затова при нас идваха най-добрите ученици, отличниците от езиковите гимназии, тогава главно от английските езикови гимназии. Подборът беше силен, някои от тях вече са професори, доценти, ръководители на катедри в СУ. Част от тогавашните наши студенти заминаха за чужбина и работят в големите западни университети в Америка и в Европа. Останалите, от които подбрахме най-доброто, формирахме ядрото на съвременната индология у нас днес. В началото на 90-те, водена от нуждите на специалността и срещайки ужасната криза, която тогава преживяхме, която не ни позволяваше никакво развитие, реших да предприема една по-смела стъпка и да направя още нещо за тази специалност – напуснах Университета и създадох тази фондация, наречена индологическа фондация „Изток-Запад". Не беше лесно да успея. Веднага отпечатахме учебниците ни по хинди за студентите, започнахме да издаваме наши преводи и всичко онова, което университетът не може да направи за нашата специалност. Постепенно посолството на Индия започна да ни разпознава като свои партньори в сферата на образованието и културата, както и клуб „Приятели на Индия". Ние сме само две такива организации в общественото, публичното пространство. Фондацията се занимава главно с подкрепа на специалност `Индология`. Допълнително, ако можем да правим и някои културни проекти сме щастливи, защото при нас всичко има образователна стойност. Дори да покажем на българската аудитория най-добрите художници във фигуративното изкуство на Индия, то също има опознавателен характер. Намираме познавателния елемент в общуването на двете култури като цяло.
Какво искате да бъде разпознато от индийската култура, да ни впечатли?
Бихме искали да представяме индийската култура в нейния автентичен вид – научно, автентично и достъпно за широка аудитория. По тази причина имаме университетски преподаватели, които преподават хинди и санскрит на много широка публика, в рамките на Фондацията. Независимо от възрастта и образованието, хора идват и учат, когато счетат че това е важно за тях.
Да разбирам ли, че в България има траен интерес към Индия и нейната култура?
В България има огромен интерес към Индия.
Защото аз пък си спомням период, в който се ширеха само сълзливи индийски филми…
Съществуване на научна индология в България и нейното все по-сериозно излизане извън ограниченията на СУ, както и средствата за комуникации в съвременния свят, дават много по-сериозна представа на българите за Индия. И не могат да бъдат така лесно омайвани само със сълзливи филми. Знаят много повече за ценностите, с които могат да общуват в тази култура.
Бихте би представили изложбата „Умозрителност", как избрахте ракурса, точните художници, представителните им картини?
По принцип ние винаги имаме пожелателно отношение към Индийското посолство за културни програми и прояви в България. Което идва от посолството по пътя на двустранните ни отношения е винаги ценностно. Тази изложба е част от досегашните ни начинания, както например миналата година представихме в два различни концерта индийски класически танци и индийска класическа музика. Тя също идва чрез Индийския съвет за културни връзки и Посолството на Индия. Въпреки че представлява дигитални принтове върху платно, отразява в концентриран вид съвременната фигуративна живопис в Индия в период от 100 години. За нас е възможност да я видим в много представителен вид. Установих че събитието се харесва, включително и на представителите на гилдията.
Местите изложбата на различни места в София за кратки периоди, защо?
Изложбата пристигна съвсем в края на декември, тръгна от галерия „Средец" на Министерство на културата, какво по-хубаво място за културно събитие и за тройния празник – 60 години от дипломатическите отношения между България и Индия и 66-тия Ден на републиката на Индия. Така се нарича – Ден на републиката, вече 66 години откакто Индия е провъзгласена за република. Ще пътува и в най-големите градове на страната.
Автор: Августа Манолева
Източник: Министерство на отбраната Информационен център , 13 февруари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
08 май 2024 г.
Лекция за социално предприемачество
На 24 април 2024 г. English Language Café и Мулти култи колектив организираха специална вечер, посветена на социалното
07 май 2024 г.
Започва новият сезон на „Литературни маршрути“
От фондация „Прочети София“ набират средства за създаване на видео архив на маршрутитеЗа шеста година фондация „Прочети София“ о
02 май 2024 г.
Creative Problem Solving with Design Thinking
English Language Café and Multi Kulti Collective are delighted to extend an invitation to our latest collaborative event, which
