1 бюджетен лев за 1 млад човек у нас на година
30 април 2015 г.
"Много е просто – младите хора, днес, са тези, които ще управляват утре", така председателят на Националния младежки форум Александър Иванов резюмира смисъла от провеждането на младежки политики в едно общество.
Очевидната истина е любима фраза в не един и два предизборни документа. Властимащи и кандидати, обичат да спекулират с нея, както навремето се размахваше като откритие мисълта, че „децата са нашето бъдеще". В България обаче за провеждането на т.нар. младежки политики се заделя точно по 1 лев на година за всеки човек между 16 и 29 годишна възраст. И проблемът не е в количеството, заделено от постната бюджетна пица, на която чакат всички, а в съотношението, в начина на мислене и разбирането за основните приоритети. Както между впрочем и с парите за образование. "Все още на институционално ниво в България не се разбира, че младите хора са ресурс, които може да бъде използван за добри идеи, за съдействие, по всякакъв начин. Не случайно слоугънът на НМФ е „Младите да вземат думата". Да кажат какво може да се направи със заобикалящата среда, особено по въпросите, които ги засягат", казва Иванов и дава множество примери за работещите инструменти, които се използват и на европейско, и на национално и на местно ниво, за т. нар. структурен диалог между младежките организации и взимащите решения. Например, кампанията на Европейския младежки форум под мотото „ЕС дава повече пари за една крава, отколкото за студент", довела до осезаемо увеличение на бюджета по мегапрограмата „Еразъм +", или съвещателния глас при взимане на решения на младите в Съвета на Европа, или гражданското образование в Скандинавските страни. "Това, което не ни харесва тук може да бъде променено не само с интервенция на място, но и чрез европейските институции и механизми. Важно е да променим начина на мислене", продължава председателят на организацията, обединяваща 40 младежки сдружения у нас и споделя и за резултатите от проведения наскоро дискусионен форум „Овластяване на младите хора в политическите процеси".
Те са конкретни препоръки за реално представителство на младежите в работата на институциите у нас. "Ще бъдат изведени в политически документ и предоставени на ресорните ведомства, както в България, така на европейско ниво"– Александър Иванов заявява намерение, те да не останат само на хартия и настоява върху необходимостта от диалог и упорство. "Не трябва да се отказваме, когато срещнем стена. Точно обратното - трябва да положим още повече усилия, да намерим съмишленици и да постигнем необходимото.. Каквото, сега възпитаме, провокираме и научим сред активната младеж, това ще са устойчивите резултати в бъдеще", казва той, а ние сме убедени, че пасивното очакване не е достатъчно, за да доведе нови, млади хора, носители на нова култура в правенето на политики у нас.
Каква е разликата между политика и политики? Кога младежките организации са медиатор за промяна ? И как граждански и професионално активните младежи, между 16 и 29 години, могат да се включат с реално представителство в работата на институциите? – Александър Иванов, от Националния младежки форум, с информация за практики на европейските институции, и на властта у нас.
Чуйте целия разговор тук.
Очевидната истина е любима фраза в не един и два предизборни документа. Властимащи и кандидати, обичат да спекулират с нея, както навремето се размахваше като откритие мисълта, че „децата са нашето бъдеще". В България обаче за провеждането на т.нар. младежки политики се заделя точно по 1 лев на година за всеки човек между 16 и 29 годишна възраст. И проблемът не е в количеството, заделено от постната бюджетна пица, на която чакат всички, а в съотношението, в начина на мислене и разбирането за основните приоритети. Както между впрочем и с парите за образование. "Все още на институционално ниво в България не се разбира, че младите хора са ресурс, които може да бъде използван за добри идеи, за съдействие, по всякакъв начин. Не случайно слоугънът на НМФ е „Младите да вземат думата". Да кажат какво може да се направи със заобикалящата среда, особено по въпросите, които ги засягат", казва Иванов и дава множество примери за работещите инструменти, които се използват и на европейско, и на национално и на местно ниво, за т. нар. структурен диалог между младежките организации и взимащите решения. Например, кампанията на Европейския младежки форум под мотото „ЕС дава повече пари за една крава, отколкото за студент", довела до осезаемо увеличение на бюджета по мегапрограмата „Еразъм +", или съвещателния глас при взимане на решения на младите в Съвета на Европа, или гражданското образование в Скандинавските страни. "Това, което не ни харесва тук може да бъде променено не само с интервенция на място, но и чрез европейските институции и механизми. Важно е да променим начина на мислене", продължава председателят на организацията, обединяваща 40 младежки сдружения у нас и споделя и за резултатите от проведения наскоро дискусионен форум „Овластяване на младите хора в политическите процеси".
Те са конкретни препоръки за реално представителство на младежите в работата на институциите у нас. "Ще бъдат изведени в политически документ и предоставени на ресорните ведомства, както в България, така на европейско ниво"– Александър Иванов заявява намерение, те да не останат само на хартия и настоява върху необходимостта от диалог и упорство. "Не трябва да се отказваме, когато срещнем стена. Точно обратното - трябва да положим още повече усилия, да намерим съмишленици и да постигнем необходимото.. Каквото, сега възпитаме, провокираме и научим сред активната младеж, това ще са устойчивите резултати в бъдеще", казва той, а ние сме убедени, че пасивното очакване не е достатъчно, за да доведе нови, млади хора, носители на нова култура в правенето на политики у нас.
Каква е разликата между политика и политики? Кога младежките организации са медиатор за промяна ? И как граждански и професионално активните младежи, между 16 и 29 години, могат да се включат с реално представителство в работата на институциите? – Александър Иванов, от Националния младежки форум, с информация за практики на европейските институции, и на властта у нас.
Чуйте целия разговор тук.
Автор: Елисавета Коюмджиев
Източник: БНР , 29 април 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 май 2024 г.
Фондация "Заедно в час" с призив за подкрепа на "Училище за пример"
Време е всички в обществото да сме ангажирани с каузата за по-качествено образование, апелират от Фондация "Заедно в час" и
30 април 2024 г.
Фондация „Благотворител" очаква кандидати в конкурса „Анимирай с кауза и вдъхновение"
Фондация „Благотворител“ провежда конкурс за кратка анимация по повод навършването на 20 години добри дела.За своите 20 години
29 април 2024 г.
Обучителен семинар за проекти по Програма Еразъм+
Научете как да подготвите, изпълните и отчетете вашия проект.Ако сте младежки работник, лидер на младежка група, доброволец или
