Продължава общественото обсъждане на Закона за физическите лица и мерки за подкрепа

В края на април в София се състоя международен правен семинар на тема „Дееспособността като универсален стандарт за пълноценност на човека. Международните перспективи и българската правна реформа". Събитието бе организирано от Български център за нестопанско право (БЦНП) и Министерство на правосъдието, в партньорство с Института за държавата и правото към Българска академия на науките (ИДП).

В рамките на двудневната програма беше направен международен правен преглед на концепцията за дееспособността и бяха представени  успешни практики по прилагането на стандартите на член 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в други страни.

В ползотворните дискусии участие взеха над 100 души, сред които специалисти от Германия, Израел, Латвия, Канада, Ирландия, както и български съдии, разглеждащи дела за поставяне под запрещение, прокурори, адвокати и експерти от граждански организации. Официални гости на семинара бяха Христо Иванов – министър на правосъдието и Константин Пенчев – омбудсман на Република България.

Дееспособността – новите концептуални разбирания

Първият ден на семинара  откриха Вергиния Мичева-Русева, зам.-министър на правосъдието, доц. Велина Тодорова от ИДП и Надя Шабани от БЦНП. Те представиха събитието като втората голяма инициатива от 2 години насам, целяща синхронизирането на българското законодателство с ратифицираната от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

Пленарната сесия започна с лекция на д-р Майкъл Бах от Института за изследване и развитие на включването и обществото в Канада. Според д-р Бах целта на Закона за физическите лица и мерки за подкрепа (ЗФЛМП) е да се установи признаване на дееспособността на хората у нас без дискриминация, като правилният път за постигане на тази цел е именно посредством партньорство на властите с гражданското общество. Той посочи, че ЗФЛМП отразява вече действително ставащото в живота на българите и се налага „предефиниране" на понятието „дееспособност". „Конвенцията на ООН задава само принципни положения, но не и конкретни решения.  Със ЗФЛМП вие давате правилното решение", поощрително заяви д-р Бах.

Д-р Валентин Айчеле от Института по човешки права в Германия изрази удовлетворение, че България е взаимствала опит от Германия при съставянето на ЗФЛМП като заяви: "Проектът ви дори е надминал немската уредба!". Настойничеството в Германия е премахнато през далечната 1992 г., а в момента в страната не съществува терминът „отнемане на дееспособност". Д-р Айчеле отговори на въпроса, който буди тревога у българските съдии: „Какво се случва след въвеждането на новия режим с всички запретени?", като обясни, че в Германия те са били преосвидетелствани наново в рамките на висящия преходен период за влизане в сила на закона.

Мария Методиева от Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ) обясни, че би било удачно досегашният настойник да съдейства за изграждането на т. нар. „подкрепяща мрежа", в съответствие с новия режим и след установяването му.

Дееспособността в контекста на финансовите въпроси бе представена от следващия участник в семинара- адв. Йотам Толуб от Израелски център за правата на хората с увреждания. В Израел още през 1995 г. е  постановено решение, с което се забранява принудително настаняване на лице с увреждане в институция. Йотам Толуб даде предложения за лесното разрешаване на три проблемни ситуации: 1) при взаимодействие с банкови институции да има рестрикция, наложена над лицето с увреждане, което да се разпорежда с определена максимална сума пари; 2) при разпореждане с недвижимо имущество лицето с увреждане да бъде вписано в специални регистри и да бъде въведена забрана за разпореждане без предварително одобрение на действието от страна на трето лице; 3) при покупко-продажба на вещи от лицето с увреждане да има засилени потребителски права, от които то да се ползва.

Съдебни практики в прилагането на българското и чуждестранното законодателство в контекста на Конвенцията на ООН

Вторият семинарен ден откри  д-р Мария Мамер-Латцел - съдия в съд Кьопенинг,  Германия, която заплени гостите на семинара с впечатляващото твърдение: „Немските съдии въобще не изследваме въпроса за това дали лицата с увреждане имат воля. Дори тези в най-тежко физическо и ментално състояние имат такава." Тя направи интерпретация на немската доктрина относно темата за дееспособността, като започна от нацисткия период. „Трите принципа, на които се основава немското законодателство, са: необходимост, самоопределение и запазване на правоспособността", заяви д-р Латцел. Тя обясни, че в Германия няма пълно запрещение, а ограниченото е със срок до 7 години. Според статистиката в Германия 60 % от настойниците са роднини на лицата с увреждане, а 40 % са т.нар. „професионални настойници. Това са адвокати, психолози, социални работници, които са вписани в специален регистър и дават отчет пред съда за свършената работа поне веднъж годишно. Д-р Латцел отбеляза, че в Германия изключително много се държи на задължението на съдията да осъществи личен контакт с лицето с увреждане преди предприемането на съдебна намеса и поясни: „Одобрение от съда се изисква само при извършване на сделки по разпореждане с недвижими имоти от лице с увреждане". Д-р Латцел обясни, че в Гермния местните власти предлагат настойниците и могат да обжалват съдебните решения във връзка със запрещението, но самият запретен не е обвързан с избрания от тези власти настойник.

Мая Гроф, старши правен съветник на Хагската коференция по Международно частно право се зае със задачата да обоснове нуждата от спазване на нормите на Международното частно право от всички държави-членки на Европейския съюз. Тя представи подробен анализ на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и направи сравнение с други конвенции на ООН. „Мерките за подкрепа трябва да са строго персонализирани и в тази връзка ЗФЛМП напълно съответства с изискванията на Конвенцията", отбеляза Гроф.

Д-р Елинор Флин от Център за право и политики за хора с увреждания в Ирландия представи ирландската концепция за правоспособност. „Реформата, засягаща института на дееспособността в Ирландия, продължи 6 години, но ние все още не сме ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, защото не сме хармонизирали законодателството си с нея изцяло", отбеляза д-р Флин. Тя обясни, че според ирландското законодателство съществува презумпция, че всеки човек е правоспособен, независимо от менталните си и физически увреждания. В страната се правят психологически тестове, които установяват ментални проблеми, но законът е такъв, че дава право на всеки ирландски поданик да взима неразумни решения. В Ирландия съществува процедура по подкрепено вземане на решение. Представителят на лице с увреждане не е задължително да бъде негов роднина - може и да е негов приятел. Той се назначава от съда, но се избира от лицето с увреждане и действа не в негов „най-добър интерес", а съобразно желанията и предпочитанията му. Забранено е позицията да се заема от социални работници или директори на специализирани институции. „Радвам се, че в ЗФЛМП е спазен принципът, на който и ние в Ирландия държим – лицето с увреждане да бъде този, който взима решенията, а не просто неовластен участник в процедурата", отбеляза Елинор Флин.

„Всички хора са равни по права, без компромиси!", бе категоричен следващият участник в семинара – д-р Атанас Славов, член на работната група към Министерство на правосъдието и съветник на министъра на правосъдието. Той акцентира върху положителните промени, които ще настъпят с приемането на ЗФЛМП – отчитането на личния избор на увреденото лице; задълбочено изследване на доверителната връзка между подкрепящ и подкрепян с цел избягване конфликт на интереси и злоупотреби с лица с увреждане; пропорционалност и срочност на мерките за подкрепа и т.н. „С този закон можем да се превърнем в авангарда на Европа!", убедително заяви д-р Славов.

„През 2014 година сезирах Конституционния съд с илюзията, че бих могъл да съборя един от стълбовете на гражданското право – института на дееспособността", коментира омбудсманът на РБ Константин Пенчев. „След като България бе осъдена от Съда в Страсбург, съдии от Софийски градски съд поискаха съвет от мен как да променим законодателството, защото самите те установиха, че с всеки изминал ден нарушават човешките права като прилагат българския Закон за лицата и семейството от 1949 г. и в същото време не се позовават на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания", сподели омбудсманът. Той призова за повече толерантност към промените с думите: "Трябва да свикнем с мисълта, че всички сме равни!"

Министърът на правосъдието Христо Иванов закри международния семинар като  подчерта, че с приемането на новия ЗФЛМП ще се извърши не само законодателна, но и културна промяна. „Дискусията е основно между съдиите и представителите на гражданския сектор, а Министерството на правосъдието е между тях. Оставам с впечатлението, че работата по законопроекта не е приключила изцяло, затова удължавам срока за общественото му обсъждане, но няма да назова крайна дата", заяви Христо Иванов. Предвижда се провеждането на още дискусии с по-големи групи съдии.

сподели:  FacebookTwetter

Сходни публикации

Дебат „Европейският дневен ред и българската перспектива“

Институт за развитие на публичната среда организира дебата „Европейският дневен ред и българската перспектива“ между кандидати

Влиза в сила първият закон на ЕС за защита на независимостта и плурализма на медиите

Днес влиза в сила Европейският законодателен акт за свободата на медиите —  набор от безпрецедентни правила за защита на

В Деня на Европа: паметници в ЕС ще бъдат осветени преди европейските избори

Eдин месец преди изборите за Европейски парламент на 6—9 юни над 60 града в цяла Европа ще покажат послания, призоваващи