Нашите родители не са бездушна статистика
15 юли 2015 г.
България е в челната десятка в Европа по застаряване на населението. В края на 2014 г. хората на 65 и повече навършени години са били 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. През 2025 година, 1 от всеки 5 българи ще бъде на възраст над 65 г. Първенци сме в „класацията" за най-бедна държава в ЕС. През 2013 г. под прага на бедността в България са били 21.0% от населението. 27,9% от хората над 65-годишна възраст живеят под този праг. Това са близо 388 200 възрастни хора, чиито живот официално е признат за беден.
Но какво се крие зад тези цифри и „класации"? – научен процес, демографски факт, световна конспирация, престъпление - може би и четирите, но преди всичко, там са скрити хора. Ако се вгледаме във всяка една цифра поотделно, ще разпознаем в нея: родителите си, дядовци и баби, които цял живот са работили, създали са дом и семейство, отгледали са деца, внуци, дали са здравето си в името на „Светлото бъдеще", само че, влезли в пенсионна възраст, вместо в светлина са били натирени в затвора на мрачната и суха статистика. И ако в другите европейски държави на възрастните хора се гледа като на „вечни отпускари", заслужили да живеят оттук насетне в пълна свобода и разкош, то за българските хора в пенсионна възраст държавата е строга мащеха, сочеща ги с пръст като виновници за демографски нелицеприятни статистики.
За съжаление, в много от случаите възрастният човек в България не може да разчита и на децата си за помощ, защото те, порасналите му деца, са избягали в друг град, друга държава, за да се спасят от бедността, която заплашва собствените им старини. Така, с ниската си пенсия, възрастният човек трябва да покрива разходите за своето ежедневие, както и растящите списъци с лекарства.
Баба Екатерина е на 78 години, от град Раковски. Живее сама. Дъщеря й се е преселила далече. Възрастната жена страда от много болести - кръвно, диабет, ошипяване, гръбначно изкривяване, остеопороза. Все пак успява да ходи по малко, колкото да си купи хляб от магазина. „А иначе, зеленчуци, като дойде внучката. И комшиите помагат – която отива на магазин, купи ми това, купи ми онова... Държавата какво да ми помогне – никой, нищо... Тя - Ангелина, сестрата към Домашни грижи на „Каритас" в Раковски, ми взима лекарствата, мери ми кръвното, ако по институции нещо се наложи, отиваме... Тя всичко ми казва, пък в болницата и да питаш, те не говорят... нито ти обясняват, нито ти казват кое-какво, нищо... Държат те пет дена, на шестия те изписват, ни ти казват добре ли си, не си ли...".
Това е разказът на баба Екатерина, но той никак не е уникален и далеч не е изолиран случай, защото това е съдбата на около 388 200 български пенсионери - статистически бедни, духовно и физически изоставени от близките и държавата. На „държавата", в лицето на институциите, разбира се, й е много по-лесно да си мълчи. Ние поне можем да се надяваме, че мълчанието й е израз на срам, срам пред тези хора, които дадоха младостта и здравето си, за да я изградят. Защото мълчание, в израз на безхаберие е по-страшно и от най-гръмогласния вик.
Възрастните хора у нас нямат голям избор, но бедността и самотата не са единствените капани, в които попадат. Не дай си Боже да дойде ден, в който да не могат вече да се грижат сами за себе си, съдбата им от нерадостна става кошмарна. Децата са далеч, държавата вдига рамене и само малкото останала човещина у съседите често ги спасява. Да им занесат хляб и мляко, лекарства, евентуално да ги изкъпят, но това е понякога, а и често подобни съседи просто липсват.
Ангелина е сестра към Домашни грижи на „Каритас" в град Раковски, ето какво споделя тя: „Съседството, да си помагат един на друг, това е сегашното доброволчество... И по този начин, животът става малко по-лесен. А иначе, както са в Пловдив – затворени в апартамента, те дори не се познават."
За възрастните хора, мобилните екипи към центровете за Домашни грижи на „Каритас" често се оказват единствената надежда за по-достойно изживяване на старините в собствения дом и възможност за откъсване от мрачните окови на статистиката. Извън нея през изминалата година останаха 383 болни възрастни хора. За тях сътрудниците на „Каритас" полагаха здравни и социални грижи, но не само. Защото предоставените грижи биха били просто понятия, както и „сътрудници" е просто понятие, ако те не са свободният израз на топлото и съпричастно общуване на Ангелина и останалите от екипите към центровете за Домашни грижи на „Каритас". Защото в „Каритас" „служителите" си имат имена и не се крият зад маската на безлична институция. А пък 383 възрастни човека от близо 388 200 имаха възможността да си върнат имената и своята уникална самоличност, благодарение на тях.
Не е нужно много, за да може услугата „Домашни грижи на „Каритас" да достигне до повече възрастни хора. Присъединете се към кампанията на „Каритас" и подкрепете болен възрастен човек. Ние вярваме, че когато сме много, има надежда!
Но какво се крие зад тези цифри и „класации"? – научен процес, демографски факт, световна конспирация, престъпление - може би и четирите, но преди всичко, там са скрити хора. Ако се вгледаме във всяка една цифра поотделно, ще разпознаем в нея: родителите си, дядовци и баби, които цял живот са работили, създали са дом и семейство, отгледали са деца, внуци, дали са здравето си в името на „Светлото бъдеще", само че, влезли в пенсионна възраст, вместо в светлина са били натирени в затвора на мрачната и суха статистика. И ако в другите европейски държави на възрастните хора се гледа като на „вечни отпускари", заслужили да живеят оттук насетне в пълна свобода и разкош, то за българските хора в пенсионна възраст държавата е строга мащеха, сочеща ги с пръст като виновници за демографски нелицеприятни статистики.
За съжаление, в много от случаите възрастният човек в България не може да разчита и на децата си за помощ, защото те, порасналите му деца, са избягали в друг град, друга държава, за да се спасят от бедността, която заплашва собствените им старини. Така, с ниската си пенсия, възрастният човек трябва да покрива разходите за своето ежедневие, както и растящите списъци с лекарства.
Баба Екатерина е на 78 години, от град Раковски. Живее сама. Дъщеря й се е преселила далече. Възрастната жена страда от много болести - кръвно, диабет, ошипяване, гръбначно изкривяване, остеопороза. Все пак успява да ходи по малко, колкото да си купи хляб от магазина. „А иначе, зеленчуци, като дойде внучката. И комшиите помагат – която отива на магазин, купи ми това, купи ми онова... Държавата какво да ми помогне – никой, нищо... Тя - Ангелина, сестрата към Домашни грижи на „Каритас" в Раковски, ми взима лекарствата, мери ми кръвното, ако по институции нещо се наложи, отиваме... Тя всичко ми казва, пък в болницата и да питаш, те не говорят... нито ти обясняват, нито ти казват кое-какво, нищо... Държат те пет дена, на шестия те изписват, ни ти казват добре ли си, не си ли...".
Това е разказът на баба Екатерина, но той никак не е уникален и далеч не е изолиран случай, защото това е съдбата на около 388 200 български пенсионери - статистически бедни, духовно и физически изоставени от близките и държавата. На „държавата", в лицето на институциите, разбира се, й е много по-лесно да си мълчи. Ние поне можем да се надяваме, че мълчанието й е израз на срам, срам пред тези хора, които дадоха младостта и здравето си, за да я изградят. Защото мълчание, в израз на безхаберие е по-страшно и от най-гръмогласния вик.
Възрастните хора у нас нямат голям избор, но бедността и самотата не са единствените капани, в които попадат. Не дай си Боже да дойде ден, в който да не могат вече да се грижат сами за себе си, съдбата им от нерадостна става кошмарна. Децата са далеч, държавата вдига рамене и само малкото останала човещина у съседите често ги спасява. Да им занесат хляб и мляко, лекарства, евентуално да ги изкъпят, но това е понякога, а и често подобни съседи просто липсват.
Ангелина е сестра към Домашни грижи на „Каритас" в град Раковски, ето какво споделя тя: „Съседството, да си помагат един на друг, това е сегашното доброволчество... И по този начин, животът става малко по-лесен. А иначе, както са в Пловдив – затворени в апартамента, те дори не се познават."
За възрастните хора, мобилните екипи към центровете за Домашни грижи на „Каритас" често се оказват единствената надежда за по-достойно изживяване на старините в собствения дом и възможност за откъсване от мрачните окови на статистиката. Извън нея през изминалата година останаха 383 болни възрастни хора. За тях сътрудниците на „Каритас" полагаха здравни и социални грижи, но не само. Защото предоставените грижи биха били просто понятия, както и „сътрудници" е просто понятие, ако те не са свободният израз на топлото и съпричастно общуване на Ангелина и останалите от екипите към центровете за Домашни грижи на „Каритас". Защото в „Каритас" „служителите" си имат имена и не се крият зад маската на безлична институция. А пък 383 възрастни човека от близо 388 200 имаха възможността да си върнат имената и своята уникална самоличност, благодарение на тях.
Не е нужно много, за да може услугата „Домашни грижи на „Каритас" да достигне до повече възрастни хора. Присъединете се към кампанията на „Каритас" и подкрепете болен възрастен човек. Ние вярваме, че когато сме много, има надежда!
Facebook
TwetterСходни публикации
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
19 март 2024 г.
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23
29 февруари 2024 г.
Публична дискусия насочи вниманието на академичните общности върху грижите за възрастните хора
Повече от 60 участници събра дискусията „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването на качествена и
