Български биопроизводители ще обменят опит в европейска онлайн платформа
15 юли 2015 г.
Български биопроизводители се включват в европейска мрежа на фермери за обмяна на опит и онлайн платформа за консултации. Целта на проекта OK-Net Arable е да ги улесни, като се учат един от друг.
Проектът, в който участва и българската фондация "Биоселена", цели да подпомогне фермери, консултанти и учени да работят съвместно за създаването на база данни със знания за биологичното земеделие. Целта е да се повишат продуктивността и качеството на биологичното производство в Европа, което е изключително важно за близо четирите хиляди българските биопроизводители.
"В България имаме изключително ниски добиви в биопроизводството при полските, фуражните и техническите култури. Ако в Западна Европа добив от 600 кг от декар биопшеница е приемлив, в България 300 кг/дка се смята за голям успех", обяснява Стоилко Апостолов, управител на "Биоселена". Причините са различни: голяма група български биофермери практикуват изключително екстензивни методи на производство без почти никаква агротехника или съвременни подходи, малко биопроизводители търсят професионален съвет, големите разчитат на собствен екип от агрономи и специалисти.
"Изключително важно е биоземеделието в България да се превърне в реална производствена система с добри добиви и добра пазарна реализация, да има и български биохрани в магазините", обяснява още Апостолов. Според него така и българскияj данъкоплатец ще усети ползата от субсидиите и подпомагането на биопроизводството през последните осем години.
Идеята е чрез проекта да се съберат и обобщят наличните научни и практически знания за биологично земеделие и да се определят най-добрите методи за обмен на тези знания. На тази основа ще бъдат разработени лесно разбираеми консултантски материали. Следващата стъпка е създаване на европейска мрежа на фермери за обмяна на опит и провеждане на дискусии по консултантските материали, разработени по проекта.
Проектът ще създаде и онлайн платформа, която ще предлага консултантски материали с практически примери и ще улеснява фермерите да се учат един от друг. Платформата ще бъде като виртуално място за срещи и разговори на фермери, консултанти и изследователи, които нямат друга възможност да се срещнат.
Фермерската иновативна група, която ще работи по проекта в България, включва 11 български биоферми, които отглеждат 939 ха полски, технически и фуражни култури. Ще бъдат обсъдени и класирани по важност пет групи проблеми, които срещат фермерите: болести по културите; неприятели по културите; почвено плодородие и торене; избор на сортове; плевели.
Биологичното земеделие в Европа
През последното десетилетие биологичното земеделие в Европейския съюз отбеляза рекорден ръст както в продукция, така и в търсенето на пазара. Биологичните райони в ЕС се удвоиха от 2004 г. като 5.7% от земеделската земя в съюза се обработват по биологичен начин. Биологичното земеделие е продуктивна форма на земеделие, която комбинира производството на храни с грижата за околната среда.
Въпреки това възникват опасения дали това земеделие е достатъчно продуктивно. Биологичните добиви са с 20-25% по-ниски от добивите от обработваните по конвенционален начин площи и варират много повече в сравнение с тези от конвенционалното земеделие. Това зависи от нивото на знанията на фермера. Проучвания показват, че колкото по-опитен е той, толкова по-малки са различията в добивите.
Обмяната на знания и опит между фермери и научни работници и между самите фермери в цяла Европа може да допринесе за решаване на голяма част от проблемите, обясняват организаторите от проект OK-Net Arable.
Проектът, в който участва и българската фондация "Биоселена", цели да подпомогне фермери, консултанти и учени да работят съвместно за създаването на база данни със знания за биологичното земеделие. Целта е да се повишат продуктивността и качеството на биологичното производство в Европа, което е изключително важно за близо четирите хиляди българските биопроизводители.
"В България имаме изключително ниски добиви в биопроизводството при полските, фуражните и техническите култури. Ако в Западна Европа добив от 600 кг от декар биопшеница е приемлив, в България 300 кг/дка се смята за голям успех", обяснява Стоилко Апостолов, управител на "Биоселена". Причините са различни: голяма група български биофермери практикуват изключително екстензивни методи на производство без почти никаква агротехника или съвременни подходи, малко биопроизводители търсят професионален съвет, големите разчитат на собствен екип от агрономи и специалисти.
"Изключително важно е биоземеделието в България да се превърне в реална производствена система с добри добиви и добра пазарна реализация, да има и български биохрани в магазините", обяснява още Апостолов. Според него така и българскияj данъкоплатец ще усети ползата от субсидиите и подпомагането на биопроизводството през последните осем години.
Идеята е чрез проекта да се съберат и обобщят наличните научни и практически знания за биологично земеделие и да се определят най-добрите методи за обмен на тези знания. На тази основа ще бъдат разработени лесно разбираеми консултантски материали. Следващата стъпка е създаване на европейска мрежа на фермери за обмяна на опит и провеждане на дискусии по консултантските материали, разработени по проекта.
Проектът ще създаде и онлайн платформа, която ще предлага консултантски материали с практически примери и ще улеснява фермерите да се учат един от друг. Платформата ще бъде като виртуално място за срещи и разговори на фермери, консултанти и изследователи, които нямат друга възможност да се срещнат.
Фермерската иновативна група, която ще работи по проекта в България, включва 11 български биоферми, които отглеждат 939 ха полски, технически и фуражни култури. Ще бъдат обсъдени и класирани по важност пет групи проблеми, които срещат фермерите: болести по културите; неприятели по културите; почвено плодородие и торене; избор на сортове; плевели.
Биологичното земеделие в Европа
През последното десетилетие биологичното земеделие в Европейския съюз отбеляза рекорден ръст както в продукция, така и в търсенето на пазара. Биологичните райони в ЕС се удвоиха от 2004 г. като 5.7% от земеделската земя в съюза се обработват по биологичен начин. Биологичното земеделие е продуктивна форма на земеделие, която комбинира производството на храни с грижата за околната среда.
Въпреки това възникват опасения дали това земеделие е достатъчно продуктивно. Биологичните добиви са с 20-25% по-ниски от добивите от обработваните по конвенционален начин площи и варират много повече в сравнение с тези от конвенционалното земеделие. Това зависи от нивото на знанията на фермера. Проучвания показват, че колкото по-опитен е той, толкова по-малки са различията в добивите.
Обмяната на знания и опит между фермери и научни работници и между самите фермери в цяла Европа може да допринесе за решаване на голяма част от проблемите, обясняват организаторите от проект OK-Net Arable.
В OK-Net Arable работят 17 партньори от 13 европейски страни. Проектът е координиран от IFOAM EU (Международната федерация на движенията за биологично земеделие – Група на ЕС) и се изпълнява с подкрепата на "Хоризонт 2020" - основният инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации. OK-Net Arable е една от първите четири т.нар. тематични мрежи, финансирани в рамките на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI).
Източник: Дневник , 13 юли 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
25 август 2023 г.
EIT Food Challenge Lab 2023 България - отворено за кандидатстване!
На 12-14 октомври 2023 г. Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна (РАПИВ) организира в сътрудничество с
01 юни 2021 г.
Виртуалната конференция на Българска асоциация за управление на хора стартира утре
Пролетната конференция на Българска асоциация за управление на хора ще се проведе в дните от 2 до 4 юни 2021 г. Темата на
02 октомври 2018 г.
Покана за участие в Есенната конференция на Българска асоциация за управление на хора
Споделени практики, иновативни подходи и не/очаквани предизвикателства, свързани с дигитализацията на бизнеса и HR функцията –
