Синьо детство
21 юли 2015 г.
Исус, Надя, Георги, Иван.
Това не са просто имена. Това са имената на четири деца, които няма да видите в някой телевизионен формат. Това са момчета и момичета, които са част от други 10 хиляди свои връстници, които са в конфликт със закона (по данни за НСИ от 2014 г. 5 хил. деца между 14 и 18 години са извършили противообществени прояви, близо толкова – и престъпления). Те са в институция – възпитателно училище интернат (ВУИ), социално-педагогически интернат (СПИ), поправителен дом. Много от тях са минали и през следствените арести. Там животът им буквално спира – в повечето те са настанени в килии с пълнолетни, нямат достъп до тоалетна и до място на открито.
"Те искат да се отнасят с тях като с отделни индивиди и искат техният контакт с професионалистите да е подчинен на взаимно доверие и уважение. Не знаят къде да потърсят помощ. Оплакват се, че са недостатъчно информирани относно процедурите, в които се включват, и че професионалистите не ги чуват, нито ги приемат сериозно. Жертвите на малтретиране често се страхуват, че никой няма да им повярва и съобщават, че професионалистите често омаловажават това, което са казали."
Цитатът е от Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2012 – 2015 година), а "те" всички са деца. Особено и тези, които са били свидетели, жертви или извършители на престъпление. Нуждаят се от по-голяма защита, по-добра грижа и внимание. А не заклеймяване.
В България също има приета концепция (през 2011 година), която предвижда до 2020 година тук да бъде изградена и устойчиво да функционира система за детско правосъдие, която е ориентирана към правата на малолетните и непълнолетните.
"Действащото законодателство не предлага политическо решение и на конфликта между репресивната и закрилната функция на държавата, когато едно и също дете е едновременно жертва и извършител на обществено опасно деяние. Това фактически подкрепя консерватизма и репресивността на системата", е записано още в концепцията. Сред целите й е закриването на институциите и реорганизирането на начина, по който децата в конфликт на закон получават адекватна мярка.
За последните пет години всеки министър на правосъдието обявява това за свой приоритет. Направеното, за съжаление е малко. Децата в конфликт със закона продължават да бъдат настаняване в институции, много често и без срок за това. В повечето те не се развиват, а като излязат, не получават достатъчно стабилна подкрепа – нито от семействата си, нито от държавата. Повече влизат неграмотни, а много често, след като излязат, се връщат към предишния си начин на живот.
"Децата и младите хора притежават законното право за равноправен достъп до и подходящо третиране в здравеопазването, социалните, правосъдните, семейните и образователни системи и услуги, както и спорта, културата, работата за младежите и други развлекателни дейности, които са предназначени за младите хора под 18-годишна възраст. Съветът на Европа ще подкрепя развитието на съобразени с интересите на децата услуги и системи, които са почтителни, отзивчиви, надеждни и отговорни с конкретно фокусиране върху деца в уязвимо положение", пише още в стратегията на Съвета на Европа.
Наскоро Министерството на правосъдието представи предложения за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда специални стандарти за участието на деца в наказателното производство.
Това ще гарантира по-голяма защита на малолетните и непълнолетните, които са свидетели, жертви или извършители на престъпление. Целта на промените е да намали и ревиктимизацията на младите хора. Това е първа и много важна стъпка.
Освен това намеренията са до края на юли да започнат да действат специализирани детски състави, а през есента да бъде представен проект на закон за детско правосъдие.
С внесените промени се предвижда разпитите на малолетни и непълнолетни, които са свидетели на престъпление, да са ограничени до минимум. Като преди това ще се прави индивидуална мултидисциплинарна оценка на детето свидетел. За целта ще има сериозна предварителна подготовка – какво точно е престъплението, какви са обстоятелствата, при които е било извършено, необходимо ли е спрямо непълнолетни да бъдат предприети някакви специални мерки за защита.
Разпитът ще се извършва от специалист, подготвен за разпит на деца свидетели. Той ще разяснява какви са правата им в наказателния процес, че е важно да бъдат дадени правдиви показания.
Детето, което е свидетел, ще може да бъде придружено от родител или друг законен представител. Предвидено е, ако такова присъствие не е от интерес на малолетните, то да не се случва.
Освен това е записано, че разследващи полицаи, съдия или прокурор няма да имат пряка връзка с децата свидетели, а ще могат да задават въпроси чрез специалиста, който ще води разпита, чрез аудиооборудване. Изрично се изключва непосредственият контакт между тях с обвиняем или с негов защитник.
Ключово предложение, което ще има пряко отражение и върху системата, е предложеният принцип за по-голяма важност и приоритетност на делата, по които обвиняемият е непълнолетен, като се предлага тези дела да се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите, независимо дали непълнолетният е задържан под стража или не. При разглеждане на делата срещу непълнолетни съдията ще трябва да ги насрочва в едномесечен срок от постъпването им.
Задържането под стража за деца, привлечени като обвиняеми за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години, ще се ограничава до 6 месеца, а за всички останали случаи – не повече от 1 месец.
В предложенията са разписани и текстове за помещението, в което трябва да се извършва разпитът. То трябва да е такова, че да се избегне непосредствен контакт на свидетеля с обвиняемия или с неговия защитник. Условията, на които това помещение трябва да отговаря, ще бъдат разписани в наредба на министрите на правосъдието и вътрешните работи.
Препоръките и на международно ниво за пространствата, в които децата попадат, ако са свидетели на престъпление, са уютни и предразполагащи. Т.нар. сини стаи съществуват и сега у нас. Преди време стана известно, че в столицата тези помещения се използват само за разпознаване, а не по предназначение.
Съдии от Софийския районен съд разказаха, че една от стаите в София се намира в сградата на СДВР, което според тях не осигурява необходимия комфорт за малките свидетели и жертви. Един магистрат преди време дори писал на ръководството на МВР, в което обръща внимание, че седемгодишно дете, пострадало от блудство, е било разпитвано два пъти. Единият път е била разпитана два пъти. Първият разпит е бил пред разследващ полицай от столично районно, като няма данни по делото да е използвана "синя стая". Вторият разпит е проведен пред съдия в Софийски районен съд.
"Синята стая" е помещение от две части – в едното се води изслушването. В другото помещение, разделено чрез стъкло, е стаята за съдията, прокурора, разследващ полицай, родителите на детето или други участници в съответната процедура, които наблюдават малолетните свидетели или жертви, без те да ги виждат.
В България към началото на 2015 година те са 14 (Сливен, Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Дупница, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Шумен и Русе. В София те са две). За сравнение - в Полша през 2012 година те са над 300, като 238 се намират в полицейските управления.
"Наи?-подходящо за разпит на деца е пространство, което е проектирано и подготвено специално за такива цели. Една дружелюбна стая за разпит трябва да осигури на детето усещане за комфорт и да го предразположи към общуване с лицето, което провежда разпита. Помещението трябва също така да стимулира концентрацията на внимание, да мобилизира съхранените спомени, да провокира откритост на разговора. Същевременно обаче пространството трябва да отговаря и на формалните изисквания за провеждане на разпит", пише в полско помагало, преведено на български език, за работа на експерти с деца свидетели, представено от Института за социални дейности и практики.
Практиките показват, че ако няма уютна стая, разпитът трябва да се проведе в помещение, което временно да не се използва за други деи?ности.
Разпитът не бива да се провежда на място, където детето може да има травматични преживявания, защото това би предизвикало негативна емоционална реакция, която да повлияе на концентрацията и изживяванията му.
Мястото не трябва да е наситено с травматични спомени или въпросите да се задават в дома на детето. В ръководството, което е от 2012 година, е отбелязано, че е добро решение, ако му се разреши да дава показания в седнала позиция, а когато става въпрос за съвсем малки деца, то е добре служителите на съда, присъстващи в съдебната зала, да не носят официалните си тоги (когато разпитът е наложително да се проведе в съдебна зала).
Преди време в интервю за "Дневник" съдия Ренате Винтер от Комитета за правата на детето към ООН заяви: "Тук все още битува остарялото разбиране, че децата трябва да правят това, което им се каже. Трябва да изпълняват. Големият въпрос е обаче чувате ли детето си. В семейството, в училище, на работа. Съдиите са поставени в ситуацията да се питат същото, но след като не е записано в закона, за повечето от тях е по-лесно просто да не го изслушат. Но това не е въпрос на законово задължение, а на дълг.
Ако искам наистина да работя в полза на малолетния или непълнолетния, трябва на първо място да го чуя. Именно тази концепция не е достатъчно позната тук. Затова най-важното за България е да има информация и обучение. Последното е наложително, защото хората, с които разговарям и които се интересуват, се оплакват от това, че няма къде да се обучават. Освен това като член на Европейския съюз България е задължена да следва стандартите на конвенцията, което не се случва."
Това не са просто имена. Това са имената на четири деца, които няма да видите в някой телевизионен формат. Това са момчета и момичета, които са част от други 10 хиляди свои връстници, които са в конфликт със закона (по данни за НСИ от 2014 г. 5 хил. деца между 14 и 18 години са извършили противообществени прояви, близо толкова – и престъпления). Те са в институция – възпитателно училище интернат (ВУИ), социално-педагогически интернат (СПИ), поправителен дом. Много от тях са минали и през следствените арести. Там животът им буквално спира – в повечето те са настанени в килии с пълнолетни, нямат достъп до тоалетна и до място на открито.
"Те искат да се отнасят с тях като с отделни индивиди и искат техният контакт с професионалистите да е подчинен на взаимно доверие и уважение. Не знаят къде да потърсят помощ. Оплакват се, че са недостатъчно информирани относно процедурите, в които се включват, и че професионалистите не ги чуват, нито ги приемат сериозно. Жертвите на малтретиране често се страхуват, че никой няма да им повярва и съобщават, че професионалистите често омаловажават това, което са казали."
Цитатът е от Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2012 – 2015 година), а "те" всички са деца. Особено и тези, които са били свидетели, жертви или извършители на престъпление. Нуждаят се от по-голяма защита, по-добра грижа и внимание. А не заклеймяване.
В България също има приета концепция (през 2011 година), която предвижда до 2020 година тук да бъде изградена и устойчиво да функционира система за детско правосъдие, която е ориентирана към правата на малолетните и непълнолетните.
"Действащото законодателство не предлага политическо решение и на конфликта между репресивната и закрилната функция на държавата, когато едно и също дете е едновременно жертва и извършител на обществено опасно деяние. Това фактически подкрепя консерватизма и репресивността на системата", е записано още в концепцията. Сред целите й е закриването на институциите и реорганизирането на начина, по който децата в конфликт на закон получават адекватна мярка.
За последните пет години всеки министър на правосъдието обявява това за свой приоритет. Направеното, за съжаление е малко. Децата в конфликт със закона продължават да бъдат настаняване в институции, много често и без срок за това. В повечето те не се развиват, а като излязат, не получават достатъчно стабилна подкрепа – нито от семействата си, нито от държавата. Повече влизат неграмотни, а много често, след като излязат, се връщат към предишния си начин на живот.
"Децата и младите хора притежават законното право за равноправен достъп до и подходящо третиране в здравеопазването, социалните, правосъдните, семейните и образователни системи и услуги, както и спорта, културата, работата за младежите и други развлекателни дейности, които са предназначени за младите хора под 18-годишна възраст. Съветът на Европа ще подкрепя развитието на съобразени с интересите на децата услуги и системи, които са почтителни, отзивчиви, надеждни и отговорни с конкретно фокусиране върху деца в уязвимо положение", пише още в стратегията на Съвета на Европа.
Наскоро Министерството на правосъдието представи предложения за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда специални стандарти за участието на деца в наказателното производство.
Това ще гарантира по-голяма защита на малолетните и непълнолетните, които са свидетели, жертви или извършители на престъпление. Целта на промените е да намали и ревиктимизацията на младите хора. Това е първа и много важна стъпка.
Освен това намеренията са до края на юли да започнат да действат специализирани детски състави, а през есента да бъде представен проект на закон за детско правосъдие.
С внесените промени се предвижда разпитите на малолетни и непълнолетни, които са свидетели на престъпление, да са ограничени до минимум. Като преди това ще се прави индивидуална мултидисциплинарна оценка на детето свидетел. За целта ще има сериозна предварителна подготовка – какво точно е престъплението, какви са обстоятелствата, при които е било извършено, необходимо ли е спрямо непълнолетни да бъдат предприети някакви специални мерки за защита.
Разпитът ще се извършва от специалист, подготвен за разпит на деца свидетели. Той ще разяснява какви са правата им в наказателния процес, че е важно да бъдат дадени правдиви показания.
Детето, което е свидетел, ще може да бъде придружено от родител или друг законен представител. Предвидено е, ако такова присъствие не е от интерес на малолетните, то да не се случва.
Освен това е записано, че разследващи полицаи, съдия или прокурор няма да имат пряка връзка с децата свидетели, а ще могат да задават въпроси чрез специалиста, който ще води разпита, чрез аудиооборудване. Изрично се изключва непосредственият контакт между тях с обвиняем или с негов защитник.
Ключово предложение, което ще има пряко отражение и върху системата, е предложеният принцип за по-голяма важност и приоритетност на делата, по които обвиняемият е непълнолетен, като се предлага тези дела да се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите, независимо дали непълнолетният е задържан под стража или не. При разглеждане на делата срещу непълнолетни съдията ще трябва да ги насрочва в едномесечен срок от постъпването им.
Задържането под стража за деца, привлечени като обвиняеми за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години, ще се ограничава до 6 месеца, а за всички останали случаи – не повече от 1 месец.
В предложенията са разписани и текстове за помещението, в което трябва да се извършва разпитът. То трябва да е такова, че да се избегне непосредствен контакт на свидетеля с обвиняемия или с неговия защитник. Условията, на които това помещение трябва да отговаря, ще бъдат разписани в наредба на министрите на правосъдието и вътрешните работи.
Препоръките и на международно ниво за пространствата, в които децата попадат, ако са свидетели на престъпление, са уютни и предразполагащи. Т.нар. сини стаи съществуват и сега у нас. Преди време стана известно, че в столицата тези помещения се използват само за разпознаване, а не по предназначение.
Съдии от Софийския районен съд разказаха, че една от стаите в София се намира в сградата на СДВР, което според тях не осигурява необходимия комфорт за малките свидетели и жертви. Един магистрат преди време дори писал на ръководството на МВР, в което обръща внимание, че седемгодишно дете, пострадало от блудство, е било разпитвано два пъти. Единият път е била разпитана два пъти. Първият разпит е бил пред разследващ полицай от столично районно, като няма данни по делото да е използвана "синя стая". Вторият разпит е проведен пред съдия в Софийски районен съд.
"Синята стая" е помещение от две части – в едното се води изслушването. В другото помещение, разделено чрез стъкло, е стаята за съдията, прокурора, разследващ полицай, родителите на детето или други участници в съответната процедура, които наблюдават малолетните свидетели или жертви, без те да ги виждат.
В България към началото на 2015 година те са 14 (Сливен, Благоевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Дупница, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Шумен и Русе. В София те са две). За сравнение - в Полша през 2012 година те са над 300, като 238 се намират в полицейските управления.
"Наи?-подходящо за разпит на деца е пространство, което е проектирано и подготвено специално за такива цели. Една дружелюбна стая за разпит трябва да осигури на детето усещане за комфорт и да го предразположи към общуване с лицето, което провежда разпита. Помещението трябва също така да стимулира концентрацията на внимание, да мобилизира съхранените спомени, да провокира откритост на разговора. Същевременно обаче пространството трябва да отговаря и на формалните изисквания за провеждане на разпит", пише в полско помагало, преведено на български език, за работа на експерти с деца свидетели, представено от Института за социални дейности и практики.
Практиките показват, че ако няма уютна стая, разпитът трябва да се проведе в помещение, което временно да не се използва за други деи?ности.
Разпитът не бива да се провежда на място, където детето може да има травматични преживявания, защото това би предизвикало негативна емоционална реакция, която да повлияе на концентрацията и изживяванията му.
Мястото не трябва да е наситено с травматични спомени или въпросите да се задават в дома на детето. В ръководството, което е от 2012 година, е отбелязано, че е добро решение, ако му се разреши да дава показания в седнала позиция, а когато става въпрос за съвсем малки деца, то е добре служителите на съда, присъстващи в съдебната зала, да не носят официалните си тоги (когато разпитът е наложително да се проведе в съдебна зала).
Преди време в интервю за "Дневник" съдия Ренате Винтер от Комитета за правата на детето към ООН заяви: "Тук все още битува остарялото разбиране, че децата трябва да правят това, което им се каже. Трябва да изпълняват. Големият въпрос е обаче чувате ли детето си. В семейството, в училище, на работа. Съдиите са поставени в ситуацията да се питат същото, но след като не е записано в закона, за повечето от тях е по-лесно просто да не го изслушат. Но това не е въпрос на законово задължение, а на дълг.
Ако искам наистина да работя в полза на малолетния или непълнолетния, трябва на първо място да го чуя. Именно тази концепция не е достатъчно позната тук. Затова най-важното за България е да има информация и обучение. Последното е наложително, защото хората, с които разговарям и които се интересуват, се оплакват от това, че няма къде да се обучават. Освен това като член на Европейския съюз България е задължена да следва стандартите на конвенцията, което не се случва."
Автор: Лора Филева
Източник: Дневник , 21 юли 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
14 ноември 2017 г.
Вход за граждани
Това лято в три кметства на Столична община – Герман, Горни Богров и Бистрица – кметовете и местните хора заедно решаваха важни
15 април 2015 г.
Букет от звезди подкрепя "Фестивал на красотата - Плевен 2015"
Куп звезди ще подкрепят инициативата "Фестивал на красотата - Плевен 2015", която се организира от Националното сдружение на
25 август 2014 г.
Интерактивното музикално събитие "Джаз импровизации с ноти и бои"
На 30-август Art Office Ви кани на интерактивното музикално събитие "Джаз импровизации с ноти и бои", което се осъществява с
