Има дефицит в законовите механизми за гражданско участие, контрол и достъп до правосъдие за опазване на черноморското крайбрежие, зелени градски площи и изграждане на сметища

23 юли 2015 г.

Снимка: Българска фондация „Биоразнообразие"

Граждански групи и НПО от цялата страна (7 града и над 20 организации) дискутираха опазването на последните незастроени плажове по българското Черноморие, зелената градска среда, законност и политиките за управление на отпадъците в рамките на граждански форум „Участие за природа", организиран на 20 юли, в София. Изненадващо за участниците, които предварително планираха да се разделят в няколко паралелни групи, присъстващите откриха, че въпреки различните казуси, причинителите им твърде често са едни и същи.

Най-често причините за унищожаване на черноморското крайбрежие, зелените градски площи и при изграждането на сметища, са:

Несъобразяване на местната власт с българското и европейско законодателство, с обществения интерес и интереса на местни жители. Често общините се държат като държава в държавата, а общинските съвети разпределят обществените ресурси като лични блага.
Недемократичните закони, които възпрепятстват гражданите да участват реално в процесите на взимане на решения и да оказват граждански контрол, включително и чрез достъп до правосъдие (като общ причинител и на застрояването на Черноморието и на унищожаването на зелените площи и на безсилието на хората пред решението на институциите да построят сметища в родните им места, беше посочен и настоящия Закон за устройство на територията, който забранява на гражданите да обжалват устройствени проекти, тъй като не са заинтересована страна)
Неработещи или недостатъчно добре работещи механизми за гражданско участие (напр. обществените обсъждания са на крайния етап, вместо на ниво задание; непрозрачност, недостъпност или вменяване единствено на наблюдателни функции на гражданите в обществените съвети). Така, в София гражданите нямат достъп до заседанията на общински съвети и могат да ги наблюдават единствено на екран, за разлика от Пловдив, които са си извоювали правото не само на присъствие, но и на изслушване в общината.
Некомпетентност, неподготвеност и зависимост на представителите на институциите и регионални медии, както и непознаване на нормативната уредба, отговорностите на институциите и ниска ангажираност на самото общество, което няма сили да се бори за правата си. Местата на сметищата например не се избират за база най-подходящо място спрямо отстояние от населени места, ниво на подпочвените води, екологична експертиза или напредничава технология, а на база борба за усвояване ан европейски средства.
Недостатъци в съдебната система и необходимостта от спешното й реформиране. Например, съдът е неспособен да защити Иракли от застрояване въпреки ясния обществен интерес и установените от МРРБ, МОСВ и РДНСК закононарушения от страна на инвеститора Емона 2000 на Иракли. Важни дела, като това за решението дали инвеститорът Макси АД да прави екологична оценка на проекта си на Карадере пък попаднат уж на случаен принцип на едни и същи съдии във ВАС, вече компроментирани с решения за Камчийски пясъци, Странджа и Пирин. Скоро гражданска група „Да спасим Корал" и гражданска група „Да спасим Карадере" поискаха реформа в съдебната система.

Тези и други пречки бяха констатирани в обща дискусия за механизмите за гражданско участие и въздействие върху институциите, модерирана от представители на Блулинк и експерти, които в момента изготвят анализ на НПО представителството в различни обществени структури. Бяха разкрити и откровени нарушения на процедурите за Достъп до информация като това да се изисква такса или се разрешава само разглеждане на документи от стотици страници, а получаването по електронна поща, което е безплатно по закон, е мит. В допъление, част от групите водят дела за отказ на достъп до информация.

След общата дискусия представителите на НПО и граждански групи се фокусираха върху специфичните проблеми на всяка група.
Групата за опазване на последните черноморски плажове обсъдиха законовите трудности да се защитят де факто незастроените територии край черноморието (голяма част от районите на Корал, Иракли, Карадере напр. са предвидени като урбанизирани територии в устройствени документи с оспорими или липсващи екологични оценки).

Групата за зелена градска среда обсъди законовите пропуски във връзка с липсата на дефиниция на понятието зелена площ и лиспата на възможност гражданите да се регистрират като заинтересовани страни. Обсъдена бе необходимостта от закоонови промени в Закона за устройство на територията и за обществена кампания за информиране на обществеността за правата им във връзка с участие във вземането на решения за случващото се в техните градове и села.

Групата от инициативни групи, борещи се срещу изграждане на сметища в близост до населени места, които увреждат замеделски площи, туристически дестинации и питейна вода, а по този начин – здравето и поминъка на хората, обсъдиха необходимостта от проучване на закононарушенията, свързани с неспазване на най-добрите европейските практики и представянето пред широката общественост и европейските институции на непрозрачната процедура за избор на място, технология и политики с сферата на управлението на отпадъците.

Всички групи обсъдиха необходимостта от общи канали за комуникация, което показва адекватността на проведената обща среща. Всички присъстващи бяха категорични, че това не бива да е последната им обща дискусия и че е необходимо да се търсят всякакви начини за общи действия, които да доведат до промяна на средата и общата законова рамка, което ще реши и регионалните им проблеми.

Гражданският форум се организира от Българска фондация „Биоразнообразие" по проект „Участие за природа", финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 www.ngogrants.bg

Допълнителна информация:

На форума взеха участие: „Да спасим Карадере", „Да спасим Иракли", Българска туристическа камара, група за спасяването на Яйлата/Гражданска инициатива за опазване на културно историческото наследство, Кампания срещу втори гребен канал в гр. Пловдив; Варна диша; кампания срещу застрояване на парк Бедечка, Стара Загора; Трансформатори, Гражданска инициатива За обществен и релсов транспорт, Инициативен комитет за местен референдум в гр. Самоков, неформална група „Гореща Баня", гражданска група от млади семейства от селата Ракитница и Арнаутово, ДЕН Ямбол, Инициативен комитет срещу изграждане на инсинератор край гр. Каспичан, представители на Асоциация на парковете в България, Обществен център за околна среда и устойчиво, Къмпинг.бг, Блулинк, Българска Фондация Биоразнообразие, WWF Дунавско-карпатска програма в България, Фондация ЕкоОбщност, За Земята и др.

Въпреки всички пречки, трудности и предизвикателства, участниците във форума успяха да споделят серия успехи на природозащитната общност и други кампании, в които са участвали лично. Публикувахме ги и ние със съзнанието, че са много повече и че усилията на всички нас не са напразни: http://forthenature.org/uchastie-za-prirodata/22