Образователната система – изхабен стереотип или система на развиващи се перспективи? - част втора
11 август 2015 г.
Преди седмица ви запознахме с "Гласът ни" (www.glasatni.bg) - онлайн платформа, създадена с цел да бъде връзката между гражданите и държавните институции, където всеки може да даде своето предложение за промяна по важни за обществото теми. Представихме ви част от споделените искания, насочени към обособяването на гражданското образование като самостоятелен предмет, както и към подобряване на образователната ни система като цяло. (Можете да ги видите тук.) Многобройните конкретни предложения, получени на сайта и по време на проведените две дискусии на живо, са показателни за споделеното от всички разбиране, че образованието има основополагаща роля за устойчивото развитие на едно действително активно гражданско общество, от каквото имаме нужда днес.
Тук ви представяме и останалите идеи, свързани със засилване участието на родители и ученици в образователния процес и в упралението на училището, както и няколко други искания в различни насоки.
Широк дебат между участниците в дискусиите предизвика предвиждането на възможности за активно участие на родители и деца в процесите на взимане на решения в училищата. Гражданската култура и образованост започва, но не приключва с теоретичните занятия. Учениците се запознават с ценностите и принципите на демократичните процеси посредством преживяванията им в общностите, от които са част – класа и училището. Ето защо, от изключителна важност е да бъде осигурена възможност на младия човек да поема отговорност и да участва в управлението на училището –разбира се, съобразно степента, в която той е способен за това. Само така впоследствие той ще има уменията и ще чувства потребността да участва в социалния живот, знаейки от личен опит, че от него зависят неща и той може да влияе върху тях. Правото на децата да участват в процесите, които пряко ги касаят е не просто прищявка, а изконно право, регламентирано в Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от България през 1989 г. Чл 12 от Конвенцията гласи «Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето.» и е основа на детското участие като форма на гражданско участие.
От друга страна, участието на родителите в активности, свързани с дейността на училището, оказва положителен ефект не само върху развитието на граждански и социални умения на децата, но и способства за подобряване на обществената среда посредством установяването на трайна връзка между училището и обществото.
Значителна част от предложенията, споделени в онлайн платформата, са насочени именно към овластяването на учениците и ангажирането на родителите в училищните дейности.
Сред най-подкрепяните се оказа идеята родителите да упражняват контрол спрямо организацията и дейността на училището. Тук идеята не е последващ контрол върху вече приети решения на училищното ръководство, а участието на родителите при самото вземане на решения относно бюджета на училището, съдържанието на учебния материал, методите на преподаване и способите за привличане вниманието на децата и др. Към момента участието на родителите е предвидено с предимно информативна и консултативна цел, като на практика те остават неангажирани към процеса на взимане на решения. В тази връзка е и предложението, което настоява за създаването на Обществени съвети в рамките на всяко училище, на които да участват родителите при вземане на решения. Ето и едно конкретно мнение по въпроса: "Според мен по-ефективен и пълноценен ще бъде животът в училището, ако родителите имат възможност по-сериозно да бъдат въвлечени в процеса на вземане на решения. Практиката досега показва, че най-голямото участие в повечето случаи е в родителски срещи, на които се обсъждат проблеми, или чрез училищното настоятелство, което най-често събира пари. По-успешна форма ще бъде създаване на Обществени съвети, в които участват родители и в които може да участва всеки родител, и всяко важно решение за училището се обсъжда от всички."
Не по-малко активно застъпено е предложението за включването на децата в процесите на вземане на решения. В тази насока, с най-голяма подкрепа е мнението, че съществена роля на училището като институция е да поощрява гражданската инициатива и участието на учениците. Ето какви мотиви сададени в подкрепа на това предложение: "Училището само по себе си е институцията, която има водеща роля за подготовката на младите хора като автономни и отговорни граждани, които имат съзнание за своята ценност и роля в обществото. Училището следва да поощрява учениците да мислят самостоятелно, да отстояват позициите си и да поемат отговорност за действията си. За тази цел училището само по себе си трябва да се превърне в територия за гражданска изява на своите ученици. Насърчаването на детското участие следва да е един от задължителните принципи на обучението в училище."
Силна подкрепа сред участниците в двете дискусии на живо срещна идеята за развитие на отношението учители-родители посредством различни форми на взаимодействие. Някои конкретни предложения в тази насока включват задължителни часове за прием на родителите от страна на учителите, обсъждане с тях на индивидуалните оценки и поведение на учениците, както и предвиждането на ангажимента родители и учители заедно да търсят възможности за допълнителна квалификация на учителите чрез участие в международни обмени и обучения, например. Връзката учители-родители, както и училище-родители, доказано спомага за развитието на по-добри способности за комуникация и взаимодействие на децата със съучениците им, с учителите и с общността, в която живеят.
Наред с предложенията, свързани със засилване ролята на ученици и родители в процесите на взимане на решения в училището, участниците в проведените дискусии споделиха идеи с най-различна насоченост. Свободната форма на достъп до платформата дава възможност на всеки активен гражданин, ангажиран към проблемите в образователната система, да даде своето предложение, независимо дали то е свързано конкретно с гражданското образование или не. Единственото изискване е мненията да бъдат ясни, градивни и аргументирани, защото аргументиран отговор ще търсим и от отговорните институции.
- Децата в основното образование да не бъдат оценявани с оценки по шестобалната система, както и да им бъде дадена възможност да изказват предпочитанията си какво да учат още от началното училище – предложение, получено от участник в дискусията в София и подкрепено на сайта на платформата. Ето и мнение за възможността децата да бъдат разделяни по групи според интересите: "Такава е системата в Холандия и аз съм имала възможността да я наблюдавам пряко. Мога да кажа, че тя носи само положителни резултати за децата, които, първо, учат това, което най-много им харесва, второ - учат с желание и трето - общуват си с децата, които имат схедни на техните интереси... и напредъкът е очевиден!".
- За запазване на 8-ми клас като граница на основното образование. Споделено е и мнението за провеждането на изпитите – за външно оценяване и кандидат-гимназиални, именно след 8-ми клас с оглед по-разумното и ефективно използване на ресурсите.
- Разрешаването и регламентирането на ученето вкъщи. При задаването на общи целеви резултати от обучението, се изтъква правото на всеки да избира пътя, по който да ги постигне – като бъде част от системата или извън нея.
- Въвеждането на два нови спорта в училищната програма – шахмат и бойни изкуства, е друго предложение. Участник на платформата използва възможността и ни запознава с Проекта «Шахмат в европейските училища», както и с предимствата от изучаване на шах от ранна детска възраст като подобряване на интуицията, паметта и уменията за анализиране и за вземане на решения. Според участника това насърчава на дисциплината, ненасилственото разрешаване на конфликтите, физическата активност и чувството за уважение са само някои от тях. Подробна аргументация за двете предложение може да видиш на сайта на платформата.
Всички тези предложения ще бъдат изпратени до Парламента и до съответните отговорни институции. Предвид предстоящото приемане на новия Закон за предучилищното и училищното образование вярваме, че Гласът на гражданите ще бъде чут от властимащите и предложенията ще намерят отзвук сред промените, които предстоят. Ние ще продължаваме да се застъпваме за исканите промени и, най-вече, за включването на самостоятелен предмет гражданско образование в учебната програма на всички училища. Вярваме, че това е начинът да изградим единно, отговорно и активно общество, от каквото се нуждаем.
Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).
Тук ви представяме и останалите идеи, свързани със засилване участието на родители и ученици в образователния процес и в упралението на училището, както и няколко други искания в различни насоки.
- Ученици и родители – активни участници в управлението и взимането на решения в училищната институция
Широк дебат между участниците в дискусиите предизвика предвиждането на възможности за активно участие на родители и деца в процесите на взимане на решения в училищата. Гражданската култура и образованост започва, но не приключва с теоретичните занятия. Учениците се запознават с ценностите и принципите на демократичните процеси посредством преживяванията им в общностите, от които са част – класа и училището. Ето защо, от изключителна важност е да бъде осигурена възможност на младия човек да поема отговорност и да участва в управлението на училището –разбира се, съобразно степента, в която той е способен за това. Само така впоследствие той ще има уменията и ще чувства потребността да участва в социалния живот, знаейки от личен опит, че от него зависят неща и той може да влияе върху тях. Правото на децата да участват в процесите, които пряко ги касаят е не просто прищявка, а изконно право, регламентирано в Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от България през 1989 г. Чл 12 от Конвенцията гласи «Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето.» и е основа на детското участие като форма на гражданско участие.
От друга страна, участието на родителите в активности, свързани с дейността на училището, оказва положителен ефект не само върху развитието на граждански и социални умения на децата, но и способства за подобряване на обществената среда посредством установяването на трайна връзка между училището и обществото.
Значителна част от предложенията, споделени в онлайн платформата, са насочени именно към овластяването на учениците и ангажирането на родителите в училищните дейности.
Сред най-подкрепяните се оказа идеята родителите да упражняват контрол спрямо организацията и дейността на училището. Тук идеята не е последващ контрол върху вече приети решения на училищното ръководство, а участието на родителите при самото вземане на решения относно бюджета на училището, съдържанието на учебния материал, методите на преподаване и способите за привличане вниманието на децата и др. Към момента участието на родителите е предвидено с предимно информативна и консултативна цел, като на практика те остават неангажирани към процеса на взимане на решения. В тази връзка е и предложението, което настоява за създаването на Обществени съвети в рамките на всяко училище, на които да участват родителите при вземане на решения. Ето и едно конкретно мнение по въпроса: "Според мен по-ефективен и пълноценен ще бъде животът в училището, ако родителите имат възможност по-сериозно да бъдат въвлечени в процеса на вземане на решения. Практиката досега показва, че най-голямото участие в повечето случаи е в родителски срещи, на които се обсъждат проблеми, или чрез училищното настоятелство, което най-често събира пари. По-успешна форма ще бъде създаване на Обществени съвети, в които участват родители и в които може да участва всеки родител, и всяко важно решение за училището се обсъжда от всички."
Не по-малко активно застъпено е предложението за включването на децата в процесите на вземане на решения. В тази насока, с най-голяма подкрепа е мнението, че съществена роля на училището като институция е да поощрява гражданската инициатива и участието на учениците. Ето какви мотиви сададени в подкрепа на това предложение: "Училището само по себе си е институцията, която има водеща роля за подготовката на младите хора като автономни и отговорни граждани, които имат съзнание за своята ценност и роля в обществото. Училището следва да поощрява учениците да мислят самостоятелно, да отстояват позициите си и да поемат отговорност за действията си. За тази цел училището само по себе си трябва да се превърне в територия за гражданска изява на своите ученици. Насърчаването на детското участие следва да е един от задължителните принципи на обучението в училище."
Силна подкрепа сред участниците в двете дискусии на живо срещна идеята за развитие на отношението учители-родители посредством различни форми на взаимодействие. Някои конкретни предложения в тази насока включват задължителни часове за прием на родителите от страна на учителите, обсъждане с тях на индивидуалните оценки и поведение на учениците, както и предвиждането на ангажимента родители и учители заедно да търсят възможности за допълнителна квалификация на учителите чрез участие в международни обмени и обучения, например. Връзката учители-родители, както и училище-родители, доказано спомага за развитието на по-добри способности за комуникация и взаимодействие на децата със съучениците им, с учителите и с общността, в която живеят.
Наред с предложенията, свързани със засилване ролята на ученици и родители в процесите на взимане на решения в училището, участниците в проведените дискусии споделиха идеи с най-различна насоченост. Свободната форма на достъп до платформата дава възможност на всеки активен гражданин, ангажиран към проблемите в образователната система, да даде своето предложение, независимо дали то е свързано конкретно с гражданското образование или не. Единственото изискване е мненията да бъдат ясни, градивни и аргументирани, защото аргументиран отговор ще търсим и от отговорните институции.
- Ето и някои от останалите идеи, публикувани в платформата:
- Децата в основното образование да не бъдат оценявани с оценки по шестобалната система, както и да им бъде дадена възможност да изказват предпочитанията си какво да учат още от началното училище – предложение, получено от участник в дискусията в София и подкрепено на сайта на платформата. Ето и мнение за възможността децата да бъдат разделяни по групи според интересите: "Такава е системата в Холандия и аз съм имала възможността да я наблюдавам пряко. Мога да кажа, че тя носи само положителни резултати за децата, които, първо, учат това, което най-много им харесва, второ - учат с желание и трето - общуват си с децата, които имат схедни на техните интереси... и напредъкът е очевиден!".
- За запазване на 8-ми клас като граница на основното образование. Споделено е и мнението за провеждането на изпитите – за външно оценяване и кандидат-гимназиални, именно след 8-ми клас с оглед по-разумното и ефективно използване на ресурсите.
- Разрешаването и регламентирането на ученето вкъщи. При задаването на общи целеви резултати от обучението, се изтъква правото на всеки да избира пътя, по който да ги постигне – като бъде част от системата или извън нея.
- Въвеждането на два нови спорта в училищната програма – шахмат и бойни изкуства, е друго предложение. Участник на платформата използва възможността и ни запознава с Проекта «Шахмат в европейските училища», както и с предимствата от изучаване на шах от ранна детска възраст като подобряване на интуицията, паметта и уменията за анализиране и за вземане на решения. Според участника това насърчава на дисциплината, ненасилственото разрешаване на конфликтите, физическата активност и чувството за уважение са само някои от тях. Подробна аргументация за двете предложение може да видиш на сайта на платформата.
Всички тези предложения ще бъдат изпратени до Парламента и до съответните отговорни институции. Предвид предстоящото приемане на новия Закон за предучилищното и училищното образование вярваме, че Гласът на гражданите ще бъде чут от властимащите и предложенията ще намерят отзвук сред промените, които предстоят. Ние ще продължаваме да се застъпваме за исканите промени и, най-вече, за включването на самостоятелен предмет гражданско образование в учебната програма на всички училища. Вярваме, че това е начинът да изградим единно, отговорно и активно общество, от каквото се нуждаем.
Защото отговорът на всички въпроси е един – Образование!
Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).
Автор: Анна Адамова, стажант в Български център за нестопанско право, докторант в Института за държавата и правото към БАН
Facebook
TwetterСходни публикации
12 юни 2024 г.
„Изиграй ми приказка“: Деца с увреден слух учат литература чрез театрални постановки
Проектът е един от финалистите в деветото издание на Vivacom Регионален грантХудожествени произведения от българската и
11 юни 2024 г.
В Националния политехнически музей се проведе среща на български музейни експерти с американски специалисти по неформално образование
Националният политехнически музей (НПТМ) бе домакин на среща на музейни експерти от цялата страна, организирана от Фондация
10 юни 2024 г.
Близо 600 ученици участваха в тазгодишното издание на „Журналисти в училище“
Близо 600 ученици от 15 населени места в цялата страна участваха в тазгодишното издание на инициативата „Журналисти в училище“.
