Гласът ни: връзката между думите и действията – 2 част

26 август 2015 г.

Днес говорим често за протести (и за контрапротести), за граждански неподчинения. По света все още има войни. Освен да скандираме и да търпим по равно, какво друго постигаме от позицията, в която стоим? Да, няма как да ни чуят ако не говорим, ако не викаме, ако не крещим дори. Но не и на езика на агресията, на омразата и чрез насилие, а говорейки чрез действия, и то законно предвидените такива. Използвайки способите ни за влияние като граждани върху властовите решения, можем да вървим по пътя на усъвършенстване и разширяване на самите форми на участие на обществото ни в политическите процеси. В противен случай даваме основа за развитие единствено на процедурните схватки за приемане на противоречиви закони, на полицейското насилие над гражданите, на наглото отношение на държавните лица към изразяването на гражданска позиция независимо от формата.

Преди няколко дни споделихме някои конкретни идеи, получени от платформата „Гласът ни", в посока създаването на гаранции, че гражданският ни глас ще бъде чуван, а действията ни няма да бъдат пренебрегвани. (Вижте ги тук).

Ето и какво още можем да постигнем.

Да търсим правото си да знаем
Кой (народен представител) кога присъства в пленарната зала и за какво гласува – три съществени въпроса, на които трудно можем да си отговорим. Като своеобразни работодатели на депутатите, безспорно имаме правото да знаем как те си вършат работата. За целта трябва да изискваме регламентация на съответстващото на правото ни на информация задължение на депутатите да отчитат кога какво са свършили – правили ли са изказвания в зала, какви предложения са внесли, как са гласували по законопроекти, участвали ли са в дискусии и срещи с граждани и пр. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следва да се предвиди публичността на тази информация чрез публикуването й на сайта на Парламента и съответното своевременно и периодично актуализиране. По този начин, предвидения в избирателната ни система към момента преференциален вот би имал по-голяма приложимост. Знаейки позицията на всеки депутат по всяка тема, ще имаме възможността преференциално да подкрепим онзи, който в най-голяма степен е застъпил нашите интереси. Така отговорността ще бъде по-голяма – тяхната – за решенията, които взимат, и нашата – за изборите, които правим.

Да търсим правото си на добра администрация
Освен задължението на администрацията да мотивира своите решения, необходима стъпка към подобряване на взаимодействието между гражданите и държавните органи е повишаването на ефективността на работата на администрацията. Що се отнася до засилването на ролята на електронните услуги и евентуалното въвеждане на електронно управление, имаме право на прозрачност при изработването на софтуерните продукти и предоставянето на качествени услуги, ориентирани към нашите нужди като крайни потребители. Съществена стъпка в тази насока е нормативното закрепяне в Закона за обществените поръчки на изискването софтуерът, разработван по поръчка на държавата, да бъде с отворен код и свободен лиценз. Целта е той да може да бъде преизползван, усъвършенстван и надграждан от други учреждения, компании и граждани. Това ще създаде възможност да бъде давана обратна връзка за качеството на изпълнение на електронните услуги, както и да може да се осъществи развитие и подобрение на продуктите. Така ще можем не само да изказваме недоволството си от сложни и неудобни за употреба от гражданите електронни услуги, но и активно да участваме в повишаване ефективността на административната среда.

Дали и кога тези промени ще бъдат реалност, предстои да разберем. Онлайн платформата „Гласът ни" се ангажира да предвижи събраните предложения към Парламента и да ги постави на вниманието на отговорните институции. За да се осъществят промените на практика обаче, ролята ни като граждани е значителна. Реализирането на търсените ни права е свързано с възникването на задължения за държавните и публичните фигури, които невинаги са склонни да си ги наложат, защото често поставят личния пред обществения интерес. Алтернативите са две – ще продължаваме да чакаме, да говорим помежду си и да искаме заветна промяна на статуквото или ще поемем отговорност и ще създадем тази промяна с действия.

Нека разрешаването на проблемите не приключва с говоренето за тях. Защото справедливост, в крайна сметка, има – и в писаните, и в неписаните закони. И ако все така стремглаво вървим или се оставяме да ни водят към опорочаване на първата, то втората ще ни застигне с пълна сила.

Предложенията са много. Възможностите за действие също. Зависи от нас!

Платформата «Гласът ни» е отворена за твоя глас. Включи се и ти!

Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).