Неграмотността ще струва 1.2 трилиона долара на световната икономика през 2015 г.
27 август 2015 г.
Неграмотността е "световна криза", която ще струва на световната икономика 1.2 трилиона долара през 2015 г., гласи доклад на World LIteracy Foundation, предаде вестник "Гардиън".
Повече от 796 милиона души са или напълно неграмотни, което означава, че не могат да четат или пишат, или функционално неграмотни, което означава, че не могат да изпълняват основни задачи, като например да прочетат етикет на храни.
Хората в богати и бедни страни са "в капана на един цикъл на бедността с ограничени възможности за трудова заетост или генериране на доходи" поради неграмотност, се казва в доклада.
Докладът използва формула, разработена от ЮНЕСКО, която взема предвид размера и структурите на икономиките на различните страни. Формулата изчислява, че цената на неграмотността в развиващите се страни ще възлезе на около 0.5% от техния брутен вътрешен продукт. В страни като Китай и Индия сумата ще е около 1.2% от БВП, докато в развитите страни разходите се оценяват на около 2% от БВП.
Тези оценки отразяват по-ниското ниво на разходите за социални услуги като социални грижи, здравеопазване и съдебна система в по-слабо развитите страни, се казва в доклада.
Това означава, че страните с най-голямо БВП ще понесат най-много загуби заради нивата на неграмотност. Богатите страни губят около 898 милиарда долара всяка година заради неграмотност, която може да доведе до спад в производителността на бизнеса, докато развиващите се икономики губят около 294 милиарда долара.
Загубите в САЩ се очаква да възлязат на 362.49 милиарда долара тази година, следвани от Китай с 134.54 милиарда и Япония с 84.21 милиарда. В развиващите се страни най-много загуби се очакват в Бангладеш (1 милиард) и Ангола (530 милиона).
"Има доказателства, че лица, което са или напълно неграмотни или имат функционална неграмотност ... това има въздействие върху тях и тяхната заетост, както и способността им да печелят, през целия им живот. Това е вярно за всички страни и всички икономики ", каза Андрю Kay, главен изпълнителен директор на WLF.
В доклада се казва, че неграмотните хора печелят с до 42% по-малко от тези, които могат да четат. Задачи, които неграмотните хора не могат да изпълняват, включват обикновени неща, прочитане на етикетите на лекарства и храни, попълване на молба за работа или за кредит, четене и отговаряне на кореспонденцията на работното място, сравнение на цената на два продукта и други.
Неграмотността може да доведе до влошаване на здравето, хигиената и храненето, висока степен на рисково сексуално поведение поради липса на информираност и повече злополуки на работното място, гласи докладът.
Уменията на децата за четене трябва да бъдат подобрени още в ранна възраст, се казва в доклада на WLF. Тези, които имат родители, които имат постоянна работа, са чували повече от 33 милиона думи до момента, когато започват училище. Деца в неравностойно положение са чували само 10 милиона през същия период.
"Трябва да създадем по-голяма осведоменост и образование около неграмотността, особено за значението на четенето на децата от техните родителите в тези ранни години... В настоящото общество има много начини за отвличане на вниманието... и в резултат родителите четат все по-малко на децата си."
Около 57 милиона ??деца нямат достъп до начално образование, което е подобрение от 2000 г., когато близо 100 милиона деца не са посещавали училище, според доклад на ООН.
Нивото на грамотност сред младите хора на възраст между 15 и 24 години в световен мащаб се е увеличило от 83% през 1990 г. на 91% през тази година, се казва в доклада.
Усилията децата да бъдат записани в училище, трябва да се комбинират със стратегии те да останат в училище и да завършат образованието си, смятат от WLF. Организацията предлага и да се създаде световен орган, който да управлява международните инициативи за ограмотяване.
Повече от 796 милиона души са или напълно неграмотни, което означава, че не могат да четат или пишат, или функционално неграмотни, което означава, че не могат да изпълняват основни задачи, като например да прочетат етикет на храни.
Хората в богати и бедни страни са "в капана на един цикъл на бедността с ограничени възможности за трудова заетост или генериране на доходи" поради неграмотност, се казва в доклада.
Докладът използва формула, разработена от ЮНЕСКО, която взема предвид размера и структурите на икономиките на различните страни. Формулата изчислява, че цената на неграмотността в развиващите се страни ще възлезе на около 0.5% от техния брутен вътрешен продукт. В страни като Китай и Индия сумата ще е около 1.2% от БВП, докато в развитите страни разходите се оценяват на около 2% от БВП.
Тези оценки отразяват по-ниското ниво на разходите за социални услуги като социални грижи, здравеопазване и съдебна система в по-слабо развитите страни, се казва в доклада.
Това означава, че страните с най-голямо БВП ще понесат най-много загуби заради нивата на неграмотност. Богатите страни губят около 898 милиарда долара всяка година заради неграмотност, която може да доведе до спад в производителността на бизнеса, докато развиващите се икономики губят около 294 милиарда долара.
Загубите в САЩ се очаква да възлязат на 362.49 милиарда долара тази година, следвани от Китай с 134.54 милиарда и Япония с 84.21 милиарда. В развиващите се страни най-много загуби се очакват в Бангладеш (1 милиард) и Ангола (530 милиона).
"Има доказателства, че лица, което са или напълно неграмотни или имат функционална неграмотност ... това има въздействие върху тях и тяхната заетост, както и способността им да печелят, през целия им живот. Това е вярно за всички страни и всички икономики ", каза Андрю Kay, главен изпълнителен директор на WLF.
В доклада се казва, че неграмотните хора печелят с до 42% по-малко от тези, които могат да четат. Задачи, които неграмотните хора не могат да изпълняват, включват обикновени неща, прочитане на етикетите на лекарства и храни, попълване на молба за работа или за кредит, четене и отговаряне на кореспонденцията на работното място, сравнение на цената на два продукта и други.
Неграмотността може да доведе до влошаване на здравето, хигиената и храненето, висока степен на рисково сексуално поведение поради липса на информираност и повече злополуки на работното място, гласи докладът.
Уменията на децата за четене трябва да бъдат подобрени още в ранна възраст, се казва в доклада на WLF. Тези, които имат родители, които имат постоянна работа, са чували повече от 33 милиона думи до момента, когато започват училище. Деца в неравностойно положение са чували само 10 милиона през същия период.
"Трябва да създадем по-голяма осведоменост и образование около неграмотността, особено за значението на четенето на децата от техните родителите в тези ранни години... В настоящото общество има много начини за отвличане на вниманието... и в резултат родителите четат все по-малко на децата си."
Около 57 милиона ??деца нямат достъп до начално образование, което е подобрение от 2000 г., когато близо 100 милиона деца не са посещавали училище, според доклад на ООН.
Нивото на грамотност сред младите хора на възраст между 15 и 24 години в световен мащаб се е увеличило от 83% през 1990 г. на 91% през тази година, се казва в доклада.
Усилията децата да бъдат записани в училище, трябва да се комбинират със стратегии те да останат в училище и да завършат образованието си, смятат от WLF. Организацията предлага и да се създаде световен орган, който да управлява международните инициативи за ограмотяване.
Източник: Дневник , 27 август 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
Какво българските учениците смятат за най-несправедливо в света около тях
Споделяме цитати от въпросник на тема „Аз, другите и институциите“ проведен сред ученици от 8-ми до 12 клас. Подробен анализ
13 май 2024 г.
Учители от цялата страна могат да станат ментори по роботика
Ако търсите интересен и вълнуващ начин да покажете на своите ученици къде и как се срещат науката и технологиите, ние ще ви
13 май 2024 г.
По-малко от месец до национална конференция „Цялостен подход в предучилищното и началното училищно образование"
Център за творческо обучение, с подкрепата и в партньорство с община Варна, организира национална конференция „Цялостен подход
