Луиза Шахбазян, психолог: Родителите трябва да са част от онлайн живота на децата си от самото начало

17 септември 2015 г.

Според скорошно проучване 13.7% от учениците в България са били тормозени първо в училище, а после като естествено продължение и онлайн. Една пета от децата в България са били жертва на тормоз във виртуалното пространство, показват данните на Центъра за безопасен интернет. 15 от 100 деца пък признават, че са били агресори.

За най-честите случаи на агресия - как родителите да наблюдават какво се случва с децата в мрежата, без да навлизат в личното им пространство, как могат да ги предпазят и как да следят има ли нещо тревожно "Детски Дневник" разговаря с д-р Луиза Шахбазян, зам.-координатор на Националния център за безопасен интернет.

Дейността й е свързана с изследване на поведението на децата и младите хора, разработване на методологии и провеждане на обучения сред деца, родители, учители и други професионалисти за осигуряване на по-добри онлайн възможности и превенция на рисковете в интернет като онлайн тормоз и насилие, сексуални злоупотреби с деца, излагане на незаконно и вредно за деца съдържание. Луиза Шахбазян има докторска степен по психология.

По данните на Центъра за безопасен интернет всяко пето дете става обект на подигравки и тормоз в мрежата. Зачестяват или намаляват случаите на онлайн тормоза в сравнение с предходни години?

- Липсва систематично проследяване на онлайн поведението на децата в интернет за България, които могат да ни дадат еднозначен отговор на този въпрос. Първото и единствено национално представено изследване на поведението и рисковете сред децата е проведено през 2010 г. и резултатите показаха, че от всички рискове онлайн тормозът най-много тревожи младите потребители, като всеки пети е бил обект на обиди или подигравки. Изследвания в други европейски държави сочат, че все повече деца се сблъскват с тормоз, защото все повече имат достъп до свързани устройства.

Какви са наблюденията ви - по-малки, или по-големи деца стават жертви на тормоз в интернет?

- Онлайн тормозът се наблюдава най-масово сред тийнейджърите. Често той се използва като стратегия за постигане на висок социален статус и утвърждаване на лидерски позиции, когато насилието е норма. Понякога се прави и на шега, когато у децата няма разбиране, че човекът от другата страна изпитва болка или обида. Тъй като тормозът е социално явление, той върви ръка за ръка с употребата на чат програми и социални мрежи. Малките деца не ги използват толкова често, но това се променя много бързо и все повече 5-6-годишни са във "Фейсбук" въпреки възрастовите ограничения. Недостатъчните им социални умения и зрялост налагат абсолютно наложително да се работи с тях по тези теми още от първи клас, а и дори в детската градина, за да не се стигне до формиране на вредни навици.

В какво се изразяват най-честите атаки?

- Онлайн тормозът може да има много форми според възрастта на детето и техническите умения на извършителя. При по-малките деца публикуването на лична информация като мобилен телефон в сайт за сексуални обяви може да бъде много травмиращо. Кражбата на пароли за игри и изтриване на профилите също са разпространени, защото това връща играча в началото след месеци усилия да напредне в нивата. При по-големите деца наблюдаваме обидни коментари и заплахи в социалните мрежи, създаване на фалшиви профили с унизително съдържание, разпространяване на уронващи репутацията снимки, колажи и видео, представяне с чужд профил с цел достъп до лична информация, която после се разпространява публично, кражба на профили.

Според вашите наблюдения в последните години родителите повече или по-малко се интересуват какво правят децата им в интернет? С какво си обяснявате тази промяна?

- По-скоро виждаме завишен интерес. Децата започват да използват технологиите от ранна възраст, което кара много родители да се запитат дали това е вредно или полезно за тях, да търсят повече информация. Преди няколко години интернет беше запазена територия основно за тийнейджърите и тогава родителите чувстваха, че няма с какво да бъдат полезни, тъй като децата им са много по-вещи в технологиите. Разбира се, това не е вярно, защото рисковете в много по-голяма степен са резултат от липсата на жизнен опит, а не на технически умения.

Колкото по-малко е детето, толкова по-вероятно е родителят да играе с него, да му показва, да го учи да прави разни неща. За съжаление все още основните тревоги са свързани с обездвижването и натоварването на зрението. Малко родители осъзнават, че интернет и социалните мрежи излагат децата на вредно съдържание, което води до изкривени представи за ролите на момичета и момчетата, за интимните взаимоотношения, насърчава консуматорската култура, формира ранни дискриминативни нагласи.

Дайте няколко прости съвета как родителите да наблюдават какво се случва с децата в мрежа, без да навлизат в личното им пространство?

- Най-доброто, което родителите могат да направят, е да бъдат част от онлайн живота на детето си от самото начало. Когато решат, че детето е готово да използва таблет или смартфон, това е добра възможност да опознаят технологията заедно, преди детето да стане самостоятелен потребител – да играят заедно, да учат, да гледат клипове, да правят снимки и видеоматериали.

По този начин ще помогнат на детето да формира позитивни навици, като в същото време ще знаят как то използва технологиите. С времето е нормално детето да започне да поставя бариери и да защитава личното си пространство. Тогава е важно родителят да уважава това и да покаже, че е насреща, за да го подкрепи, ако има някакъв проблем.

Дайте няколко прости съвета към родителите как да разпознаят, ако детето е жертва на онлайн тормоз?

- Онлайн тормозът, както и тормозът по-принцип е много травмиращ за децата, като може да доведе до депресия, тревожност, безпокойство. Ако детето промени навиците си на употреба на технологиите, спи по-малко или повече от обикновено, губи или качва рязко тегло, губи интерес към неща, които преди са му доставяли удоволствие, поговорете с него и потърсете помощ от психолог. Центърът за безопасен интернет поддържа консултативна телефонна линия 124 123, където родителят може да зададе своите въпроси, свързани с употребата на интернет от деца и тийнейджъри.

Какъв разговор да проведат с него, за да може предварително да се избегне?

- Важно да се говори с детето за това как да реагира в случаи на онлайн обиди и заплахи. То трябва да знае, че има към кого да се обърне – родител, по-голям брат или сестра, друг значим възрастен, в случай че стане обект на тормоз, защото това намалява значително стреса от ситуацията и вредата върху самото дете. Много често децата, които са извършители и жертви на тормоз, са едни и същи. Затова трябва да се води разговор и за конструктивното решаване на конфликти и как детето да налага себе си по ненасилствен начин. В онлайн общуването е по-трудно децата да съпреживяват чувствата на другите и да осъзнаят негативния ефект на обидните подигравки, затова е добре родителят да помогне на детето допълнително да развие това свое умения.

Могат ли родителите да разпознаят, ако детето им е агресор, а не жертва на агресия?

- Тъй като това са едни и същи деца, белезите не са различни като при потърпевшите. Понякога децата използват агресията за постигане на лични цели. Ако родителят забележи, че детето го прави в реалния живот, много е вероятно да го прави и във виртуалното пространство.

Кога казваме, че поведението онлайн е рисково?

- Рисковото поведение е това поведение, което излага детето на потенциална вреда – вредно или незаконно съдържание или поведение. Разбира се, добре е да се прави разлика между риск и вреда. Много деца се сблъскват с рискове като недоброжелатели или обидни коментари и се справят успешно със ситуацията, без да им навреди. Всъщност излагането на някаква степен на риск е част от виртуалното преживяване, както рискът от порязване е част от употребата на кухненски ножове. При малките деца вредата е по-вероятна, но с времето и опита те развиват умения да се отнасят критично и да решават конструктивно проблемите, с които се сблъскват онлайн.

Трябва ли да ограничаваме времето, в което детето е в интернет, и как?

- Ограничението често засилва интереса към интернет и свързаните устройства. По-скоро бихме препоръчали правила за употреба, които да важат за цялото семейство и включване в ежедневието на детето на занимания, които не изискват употребата на устройства. Освен това много по-важно е какво прави детето в интернет, а не колко дълго го прави. Родителят трябва да поощрява творчеството, екипните игри, любознателността чрез приложения и уебсайтове, които са подходящи за възрастта на детето.

Пристрастяването на децата към мрежата е проблем. На какво се дължи той? Може ли да бъде предотвратен и как?

- Трудно е да се каже кога употребата става прекомерна. Днес повечето от децата и възрастните имат свързани устройства, които използват за всичко – от аларма, до фотоапарат, телевизор и телефон. Ако детето играе на игра или прекарва времето си в социалните мрежи, като същевременно спи недостатъчно, изолира се от приятелите си, няма време да се подготви за училище, това изглежда като пристрастяване към интернет. Но в повечето случаи има някакъв емоционален проблем, който е първопричината, а интернет е средството за отбягване на проблема. Но може и да бъде ресурс за децата, защото там могат да споделят с проблема си, да получат подкрепа и повече информация, без да чувстват срам или неудобство.

С какво образователната система може да допринесе в тази посока?

- В последните години много се говори за дигитална грамотност – комбинация от емоционални, социални и технически умения, които дават възможност на детето да използва дигиталните технологии, да общува, да твори и да решава проблеми във виртуалното пространство. Тази грамотност в днешно време е не по-малко важна от традиционната, затова е важно да бъде застъпени в учебните програми от начален етап и дори от детската градина, където много деца вече носят своите таблети и смартфони. Една от съществените трудности е че образователната система все още е фокусирана върху трупането на знания, а не изграждане на умения, но на много места по-активни учители разчупват ситуацията.

Съществуват и множество практики в училището, които са вредни за децата. Това са създаване на фейсбук групи на класа за ученици от начален етап при възрастово ограничение от 13 години, публикуване на снимки на децата на сайта на училището с имената, възрастта и класа им, възлагане на училищни проекти, които изискват от децата да свалят снимки и текстове с авторски права, без да цитират източниците на информация, предоставяне на незащитен безжичен достъп. Тези практики трябва да се преустановят, като се въведат ясни правила за допустима употреба в интернет, която е полезна за децата.

Училището е и мястото, където родителите търсят съвет, насока и помощ, затова нашата работа е основно насочена към повишаване на знанията и уменията на учителите да работят заедно с децата и техните семейства за изграждане на навици за позитивна, отговорна и безопасна употреба на интернет.