Бежанци на границата: доклад за ситуацията в България през 2014 г.

18 септември 2015 г.

Достъпът до страната на търсещите закрила, основно от Сирия, бе затруднен през изминалата година

През 2014 г. се отчете спад в броя на граждани от трети страни, влезли в България, спрямо предходната година, съобщи нов тристранен доклад за наблюдение на границите за достъп до международна закрила, изготвен от Българския хелзинкски комитет (БХК), Главна дирекция „Гранична полиция" на МВР (ГДГП) и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).

Общо задържаните лица за незаконно влизане по българо-турската сухоземна граница през 2014 г. са 4 467, което е с 60% по-малко в сравнение с 2013 г., когато задържаните са били 11 243 души. Значителното намаляване се дължи до известна степен и на допълнителните мерки, предприети от българските власти с цел ограничаване на натиска на смесения миграционен поток през Турция, която към момента приютява над 2 милиона души търсещи закрила, но не предоставя убежище по смисъла на Женевската конвенция спрямо бежанци от трети страни [1].

Развиващите се конфликти в Близкия Изток, политическата нестабилност и все по-голямото влияние в региона на т. нар. „Ислямска държава" са основните фактори, генериращи смесените миграционни потоци към ЕС. Както и предишните години, сирийците (58%) са топ националността, открита при незаконно влизане през българо-турската граница, следвана от хора от Афганистан и Ирак. Това представлява отражение на бедственото положение в Сирия и отчаяното положение на сирийците, напускащи родината си и търсещи убежище и международна закрила в рамките на ЕС.

Мерките за интензивен граничен контрол и превенция на незаконната икономическа миграция основно рефлектират върху потоците на принудителна миграция. МВР отчете^{^[2]} 6 400 души, на които официално е отказано влизане на национална територия през 2014 г. и които са били върнати обратно, основно в Турция. Основните страни на произход на официално недопуснатите хора отново са Сирия, Ирак и Афганистан. По този начин лицата, за които е възможно да се нуждаят от международна закрила, са изложени на риск от недопускане до територията на България и потенциално връщане само на основание тяхното нерегламентирано влизане или пребиваване или поради липсата на валидни документи за самоличност.

Тревожен е фактът, че се наблюдава увеличаване на броя на каналджиите, подпомагащи незаконното влизане и излизане на граждани на трети страни и свързаната с това престъпност. Те разработват и нови обходни маршрути през Черно море за превеждане на изчакващите в Турция хора не към България, а към румънския бряг. Това допълнително утежнява ситуацията и застрашава живота и здравето на търсещите закрила.

Като подобрения в националната система за достъп до територия докладът отчита правилното прилагане на принципа за ненаказване при незаконно влизане на бежанци[3], както и практиката на Граничната полиция да препраща незабавно непридружените и разделени от семейството си деца-бежанци към компетентните служби по закрила на детето. Докладът подчертава обаче, че е необходима още работа за осигуряването на преводачески услуги по границите и 24-часова регистрация на търсещите закрила от Държавната агенция за бежанците.

Докладът включва препоръки към българските власти за подобряване на процедурите и разширяване на капацитета, свързани с приемането на бежанци, особено с оглед на настоящата хуманитарна криза в съседните държави и Европа като цяло.

[1]Турция е ратифицирала Женевската конвенция с т.нар. „географска клауза", според която приема и дава убежище и закрила единствено на хора, чиято държава на произход се намира на територията на Европа. В юридически смисъл, бежанците, които са минали през Турция (и през границата с нея влизат на територията на България), се считат за бежанци, пристигащи направо от държавата, където са били застрашени животът или свободата им.

^{^[2]}Информация към 15 януари 2015 г.

[3]Принципът за ненаказване (non-punishment) е уреден в чл. 31 от Женевската Конвенция за статута на бежанците на ООН от 1951 г. (Конвенцията), както и националното законодателство в чл. 279, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК) на Република България, и прогласява, че правителствата, чиито държави са подписали и ратифицирали Конвенцията не следва да налагат санкции заради незаконно влизане или пребиваване на бежанци, които пристигайки директно от територия, където техният живот или свобода са заплашени, са влезли или пребивавали на територията без разрешение, при условие, че са се представили незабавно пред властите и са посочили основателна причина за незаконното си влизане или пребиваване. През2013 г. рейтингът на осъжданията на бежанци за незаконно влизане в нарушение на чл. 31 от Конвенцията и чл. 279, ал. 5 от НК достигна 48% от регистрираните случаи, докато през 2014 г. спада на 0.2%.