Ева Жечева, ДАЗД: Над 80% от хората у нас подкрепят процеса на деинституционализация на грижата за децата
30 септември 2015 г.
Ева Жечева, директор на Държавна агенцията за закрила на детето в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България" на Радио „Фокус"
Водещ: В контекста на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България"беше проведено социологическо проучване за нагласите към процеса на деинституализацията на грижата за децата. Какви са резултатите от него и разбира ли обществото идеите и целите на тази стратегия? Наш събеседник е председателят на Агенция за закрила на детето Ева Жечева? Да ни разкажете какво представлява това изследване, което е направено, какви са най-общо резултатите от него, кои групи обхваща?
Ева Жечева: Ще започна с цифрите, защото те наистина са впечатляващи. Над 80% е обществената и професионалната подкрепа за принципите и ценностите на процеса на деинституализация на грижата за децата в България. Това, всъщност, категорично показа Националното социологическо проучване, което вие анонсирахте. То е извършено в рамките на проект „Подкрепа", изпълняван от Държавната агенция за закрила на детето и реализиран с финансовата подкрепа на ОП „Техническа помощ". Данните са обобщени след проведени количествени и качествени проучвания в национален обхват сред населението над 18 г., а обемът на извадката е 6200 респондента. Количественото проучване сред основните целеви групи, които са ангажирани с процеса, е 1300 респондента и качественото изследване, което е направено сред местни общности, представители на институции, експерти и професионалисти, представители на гражданския сектор, доставчици на социални услуги, приемни родители и семейства в риск. Тази изключително голяма извадка, ще повторя още веднъж, 6200 респондента и 1300 сред професионалните общности, наистина дава едни доста близки до реалността данни.
Към момента на проучването около 65% от населението казва, че е достатъчно информирано за националното и локалното измерение на процеса. Това означава, че расте разпознаваемостта и степента на информираност, както за новите алтернативни услуги в общността, като силна подкрепа е регистрирана за приемна грижа и постепенното закриване на домовете за деца, както ги наричат „семейните къщички" – така наричат центровете за настаняване от семеен тип. Най-честият превод на всекидневен език на реформата е това, което казват хората – децата се извеждат от старите домове в нови, в които средата е по-близка до семейната. 57% от интервюираните са убедени, че новите услуги предлагат по-качествена грижа за децата. Още положителни неща в процеса на деинституализация, които се отбелязват, е осигуряването на среда, близка до семейната, поставянето на детето във фокуса на социалната политика, развитие на иновативни услуги. На още по-високо, дори изключително високо равнище е подкрепата за трите основни принципа на деинституализация. Ще ги спомена съвсем накратко – това е, че интересът на детето винаги трябва да се поставя над интересите на всички други, включително осиновители, потенциални осиновители, приемни родители ; семейството е най-добрата среда за развитието на детето, това е вторият принцип; третият е, че социалното включване на децата е от първостепенно значение. То трябва да се постига чрез осигуряване на възможността всички деца да участват в живота на общността, да посещават детски градини и училища, да ползват местни здравни, транспортни и други обществени услуги.
Ако се доверим на тези данни, деинституализацията е една от безспорните като цели, философия и принципи социална реформа, която обществото е предприемало през годините на прехода. И бих искала да отбележа, че няма друга реформа, която да минава през устойчивата политическа воля на пет правителства. В отговорите на хората, винаги трябва да имаме предвид, че има и несъмнено доза декларативно говорене и поведение, но социолозите, всъщност, споделиха че за първи път измерват публична реформа, която има много повече подкрепа, отколкото съпротива. Така че това е процесът на деинституализация в България, измерен през социологическите данни.
Водещ: Как хората приемат изоставянето на деца в домове? Има ли обстоятелства, при които сме склонни да приемем подобно поведение и измерва ли проучването обществената толерантност към деца в неравностойно положение, към деца с увреждания?
Ева Жечева: Това е изключително важен въпрос, защото измерванията тук показват една всъщност ниска чувствителност на обществото към раздялата на детето с биологичното му семейство, което в някаква степен, всъщност, противоречи на подкрепата за принципите и целите на деинституализация. Разбира се, че в процеса на това прочуване са изследвани обществени нагласи за недопустимост на изоставянето или принудително извеждане на деца от биологичните им семейства. Това е, разбира се, един всекидневен казус, с който и вие се сблъсквате в своята работа, който в крайна сметка поражда необходимостта от публични грижи за една част от децата. Ето, в проценти при кои случаи хората подкрепят раздялата или изоставянето на детето – 10% от интервюираните допускат изоставянето, когато майката е неомъжена, т.е. те приемат това изоставяне. Когато майката е непълнолетна, този процент вече е 26. 32% от хората смятат, че детето може да бъде разделено от семейството, когато е със сериозни увреждания. Когато има родители или семейството без жилище или доходи, изоставянето се подкрепя от вече доста висок процент – вече 45%. Майката или родителите с физически увреждания, което не им позволява да бъдат пълноценни родители вече е 69% от подкрепата. Изключително висок е процентът, когато майката или родителите са с психически проблеми. Хората смятат, че тези родители не могат да се грижат за децата си и затова грижата трябва да бъде поета от държавата, от приемен родител, от разширено семейство. Подкрепата за извеждане на дете, когато е подложено на насилие в семейството е 92%, което всъщност означава, че има особено висока чувствителност към насилието към дете в различните негови форми.
Водещ: В контекста на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България"беше проведено социологическо проучване за нагласите към процеса на деинституализацията на грижата за децата. Какви са резултатите от него и разбира ли обществото идеите и целите на тази стратегия? Наш събеседник е председателят на Агенция за закрила на детето Ева Жечева? Да ни разкажете какво представлява това изследване, което е направено, какви са най-общо резултатите от него, кои групи обхваща?
Ева Жечева: Ще започна с цифрите, защото те наистина са впечатляващи. Над 80% е обществената и професионалната подкрепа за принципите и ценностите на процеса на деинституализация на грижата за децата в България. Това, всъщност, категорично показа Националното социологическо проучване, което вие анонсирахте. То е извършено в рамките на проект „Подкрепа", изпълняван от Държавната агенция за закрила на детето и реализиран с финансовата подкрепа на ОП „Техническа помощ". Данните са обобщени след проведени количествени и качествени проучвания в национален обхват сред населението над 18 г., а обемът на извадката е 6200 респондента. Количественото проучване сред основните целеви групи, които са ангажирани с процеса, е 1300 респондента и качественото изследване, което е направено сред местни общности, представители на институции, експерти и професионалисти, представители на гражданския сектор, доставчици на социални услуги, приемни родители и семейства в риск. Тази изключително голяма извадка, ще повторя още веднъж, 6200 респондента и 1300 сред професионалните общности, наистина дава едни доста близки до реалността данни.
Към момента на проучването около 65% от населението казва, че е достатъчно информирано за националното и локалното измерение на процеса. Това означава, че расте разпознаваемостта и степента на информираност, както за новите алтернативни услуги в общността, като силна подкрепа е регистрирана за приемна грижа и постепенното закриване на домовете за деца, както ги наричат „семейните къщички" – така наричат центровете за настаняване от семеен тип. Най-честият превод на всекидневен език на реформата е това, което казват хората – децата се извеждат от старите домове в нови, в които средата е по-близка до семейната. 57% от интервюираните са убедени, че новите услуги предлагат по-качествена грижа за децата. Още положителни неща в процеса на деинституализация, които се отбелязват, е осигуряването на среда, близка до семейната, поставянето на детето във фокуса на социалната политика, развитие на иновативни услуги. На още по-високо, дори изключително високо равнище е подкрепата за трите основни принципа на деинституализация. Ще ги спомена съвсем накратко – това е, че интересът на детето винаги трябва да се поставя над интересите на всички други, включително осиновители, потенциални осиновители, приемни родители ; семейството е най-добрата среда за развитието на детето, това е вторият принцип; третият е, че социалното включване на децата е от първостепенно значение. То трябва да се постига чрез осигуряване на възможността всички деца да участват в живота на общността, да посещават детски градини и училища, да ползват местни здравни, транспортни и други обществени услуги.
Ако се доверим на тези данни, деинституализацията е една от безспорните като цели, философия и принципи социална реформа, която обществото е предприемало през годините на прехода. И бих искала да отбележа, че няма друга реформа, която да минава през устойчивата политическа воля на пет правителства. В отговорите на хората, винаги трябва да имаме предвид, че има и несъмнено доза декларативно говорене и поведение, но социолозите, всъщност, споделиха че за първи път измерват публична реформа, която има много повече подкрепа, отколкото съпротива. Така че това е процесът на деинституализация в България, измерен през социологическите данни.
Водещ: Как хората приемат изоставянето на деца в домове? Има ли обстоятелства, при които сме склонни да приемем подобно поведение и измерва ли проучването обществената толерантност към деца в неравностойно положение, към деца с увреждания?
Ева Жечева: Това е изключително важен въпрос, защото измерванията тук показват една всъщност ниска чувствителност на обществото към раздялата на детето с биологичното му семейство, което в някаква степен, всъщност, противоречи на подкрепата за принципите и целите на деинституализация. Разбира се, че в процеса на това прочуване са изследвани обществени нагласи за недопустимост на изоставянето или принудително извеждане на деца от биологичните им семейства. Това е, разбира се, един всекидневен казус, с който и вие се сблъсквате в своята работа, който в крайна сметка поражда необходимостта от публични грижи за една част от децата. Ето, в проценти при кои случаи хората подкрепят раздялата или изоставянето на детето – 10% от интервюираните допускат изоставянето, когато майката е неомъжена, т.е. те приемат това изоставяне. Когато майката е непълнолетна, този процент вече е 26. 32% от хората смятат, че детето може да бъде разделено от семейството, когато е със сериозни увреждания. Когато има родители или семейството без жилище или доходи, изоставянето се подкрепя от вече доста висок процент – вече 45%. Майката или родителите с физически увреждания, което не им позволява да бъдат пълноценни родители вече е 69% от подкрепата. Изключително висок е процентът, когато майката или родителите са с психически проблеми. Хората смятат, че тези родители не могат да се грижат за децата си и затова грижата трябва да бъде поета от държавата, от приемен родител, от разширено семейство. Подкрепата за извеждане на дете, когато е подложено на насилие в семейството е 92%, което всъщност означава, че има особено висока чувствителност към насилието към дете в различните негови форми.
Автор: Албена Иванова
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 30 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 май 2024 г.
Дебат „Европейският дневен ред и българската перспектива“
Институт за развитие на публичната среда организира дебата „Европейският дневен ред и българската перспектива“ между кандидати
14 май 2024 г.
Влиза в сила първият закон на ЕС за защита на независимостта и плурализма на медиите
Днес влиза в сила Европейският законодателен акт за свободата на медиите — набор от безпрецедентни правила за защита на
09 май 2024 г.
В Деня на Европа: паметници в ЕС ще бъдат осветени преди европейските избори
Eдин месец преди изборите за Европейски парламент на 6—9 юни над 60 града в цяла Европа ще покажат послания, призоваващи
