Владимир Иванов, психолог на НАПГ: С приемното дете имаме „тук и сега", важно е какво ще му дадем от себе си

16 октомври 2015 г.

Владимир Иванов ще оказва психологическа и емоционална подкрепа на приемните родители чрез линията за подкрепа, която Националната асоциация за приемна грижа стартира. Владимир също е приемен родител, грижи се за тийнейджърка и за две собствени момчета. В качеството си на психолог е обучавал и консултирал приемни родители, ръководил е и екип от социални работници, специализирани в приемната грижа. стартира.

Как стана приемен родител?

Бяхме го обсъждали и по-рано със съпругата ми, но тогава решихме да изчакаме нашите собствени деца да поотраснат още малко. Това, което ни подейства като натискане на спусък, беше семейната криза на една съученичка на сина ни. Дете, което познавахме, беше вкарано в дом (решението за това е било взето за два часа), а ние знаехме и бяхме виждали достатъчно от онази действителност там. За това решихме да не оставим това 12-годишно момиче да продължи детството си в онзи дом. По онова време наскоро бях приключил работата си като подкрепящ приемните семейства в една от големите неправителствени организации, работещи с приемни семейства.

Разкажи повече за опита си като специалист, който помага на приемните родители и децата в приемни семейства?

Основният ми опит в тази област са четирите години, през които работих във фондация „За нашите деца". Първоначално започнах като психолог и като такъв работех с вече осиновени или настанени в приемни семейства деца и провеждах обучения на бъдещите осиновители и приемни родители. След това бях ръководител на специализирания екип по приемна грижа на фондацията и имах шанса да видя и усетя как приемната грижа наистина започна да се развива и случва за все повече деца, а обществото ни постепенно започна да прави разлика между осиновяване и приемна грижа. По-късно, в частната ми практика, както и в дейността ми като консултант на Телефона на доверието към БЧК, многократно се натъквах на случаи с трудни осиновявания или такива с преживени тежки раздели в ранна детска възраст, които много ми напомняха за част от основните трудности в плетеницата от човешки взаимоотношения, в която влизат приемните семейства.

Кои са основните трудности, които имат приемните семейства, според теб?

Няма да коментирам административната страна – има рамка и бюджет, които позволяват приемната грижа да се случва. Добри, лоши – има ги и при добро желание са достатъчна основа да се променят към по-добро едни вече доста объркани детски съдби. Винаги едни от най-горещите трудности, за които сме подпомагали приемните семейства, са били тези с адаптацията на децата в новото семейство. Огромният контраст между живота преди и след настаняването, както и този между приемните деца и техните връстници, живеещи в собствените си семейства, обичайно водят до големи трудности във възприемането на ситуацията. Това си е шок и то не само за детето, но и за приемните родители. След тези първоначални катаклизми идва ред на по-пълното опознаване помежду ни, което често ни изправя пред изпитанието да осъзнаем колко тежко или опасно и неправилно е живяло детето. Това е много повече изпитание за приемните родители, защото те са хората, които виждат и преживяват и през собствените си емоции страданията на приемното им дете. Много са нещата, с които приемните родители трябва да свикнат и да приемат, без да могат да променят, някои от тези неща са в миналото на поверените им деца, а други стоят като надвиснали буреносни облаци в бъдещето им. И докато успеят да постигнат някакъв баланс и да се зарадват на добрите резултати от положената грижа и се изправят пред факта на наближаващата им раздяла с детето, която в повечето случаи е неизбежна. На всеки ключов момент от предоставянето на човешка грижа в собствения ти дом ти самият имаш нужда от подкрепа – достатъчно близка, но и достатъчно професионална и обективна, а това е наистина труден баланс за постигане. Дали помощта към едно семейство ще се оцени като адекватна или пък ще се приеме като неумело вмешателство на администратори, които изцяло пренебрегват съществуването на емоции и чувства в приемното семейството – все повече се убеждавам, че това е въпрос на правилна дистанция, лични качества, добронамереност и професионализъм.

Кое е най-трудното в приемната грижа?

Може би това да приемеш какво се е случвало с детето преди да дойде в дома ти. Когато чуваш в детския му разказ какво е преживявало в социалния дом или пък със собствените си родители. Не може да си предварително подготвен за това. Или пък всеки път, когато влезеш в стаята му сутрин да го будиш, детето ти да скача с уплашен писък… Другата голяма трудност е да осъзнаеш, че други хора ще вземат решението за това как и накъде ще продължи животът на детето, за което ти се грижиш. Ако го погледнем философски, обаче, ще разберем нещо много ценно, а именно, че имаме единствено своето „тук и сега" с приемното дете. Вчера е вече минало, утре може вече да не е с нас, но днес ние сме до него и е важно как ще се държим и какво ще му дадем да си вземе от нас – знания, навици, увереност, любов…

Разкажи какво ще представлява линията за подкрепа на приемните семейства?

Вярвам, че аз и колегите ми имаме с какво да сме полезни на семействата, които сега тръгват по нашите стъпки. Достатъчно пъти съм се убеждавал, че навременната и адекватна помощ може да предотврати големи щети с минимална намеса, като в поговорката за пожара и чашата вода. Идеята ни е първо да сме достъпни наистина за всички приемни семейства на НАПГ, без значение къде живеят, даже и да си говорим с тях, без да се налага да излизат от домовете си. Съвременните технологии отдавна го позволяват, остава и ние да се възползваме от тях. Получените заявки първоначално ще разпределяме помежду си според това каква е основната тема, подадена от семейството, както и според възможността ни да се ангажираме по-скоро с конкретна дата и час за разговор с приемните родители. Това, което можем да им гарантираме е конфиденциалност, професионализъм и практическа насоченост на консултациите ни. Разбира се, освен нашите предварителни идеи, готови сме да се съобразим и с тенденции, които могат да се наложат от самите приемни родители, но за това ще трябва да натрупаме известен опит в начинанието, което сега стартираме.

Повече за Владимир Иванов и останалите специалисти можете да прочетете тук: СПЕЦИАЛИСТИ

Повече за програмата за онлайн психологическа и емоционална подкрепа за приемни родители можете да прочетете тук: БЕЗПЛАТНА ПСИХОЛОГИЧНА И ЕМОЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА.