Всеки пети българин е беден, сочат данните на Националния статистически институт
16 октомври 2015 г.
През 2014 г. доходите на над 1.5 млн. души в България са били под линията на бедността от 323.75 лв. месечно, което означава, че 21.8% от населението на страната са бедни, сочат данните на Националния статистически институт.
От 2008 г., когато за пръв път е проведено изследването, досега най-много бедни е имало през 2011 г. - 1.672 млн. души или 22.2% от населението на страната.
В сравнение с предходната година през 2014 г. размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта.
Статистическите данни доказват, че ако не бяха социалните плащания от държавата (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), броят на бедните щеше да е много по-голям - 27.3% от населението.
За седемте години наблюдение над половината от бедните са безработни като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. В същото време НСИ отчита и друг атенденция - увеличение на бедните сред заетите като през 2014 г. такъв е всеки десети работещ. Причината е разпространената практика хората да бъдат назначавани на половин работен ден.
В масовия случай (63%) работещите бедни са с начално образование или без образование. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%.
Типичното бедно семейство се състои от самотно живеещ възрастен човек, самотен родител с деца или двойка с повече от три деца. През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10.8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11.3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%).
Данните показват, че най-често бедните хора се лишават от почивка извън дома - в половината от случаите. Същият брой хора казват, че не могат да платят със собствени средства неотложен ремонт в дома или на колата, да подменят полезен електроуред или внезапно наложило се лечение. Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.8% - цветен телевизор, 9.8% - автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% се ограничават при отоплението.
Още по темата в Дневник.
От 2008 г., когато за пръв път е проведено изследването, досега най-много бедни е имало през 2011 г. - 1.672 млн. души или 22.2% от населението на страната.
В сравнение с предходната година през 2014 г. размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта.
Статистическите данни доказват, че ако не бяха социалните плащания от държавата (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), броят на бедните щеше да е много по-голям - 27.3% от населението.
За седемте години наблюдение над половината от бедните са безработни като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. В същото време НСИ отчита и друг атенденция - увеличение на бедните сред заетите като през 2014 г. такъв е всеки десети работещ. Причината е разпространената практика хората да бъдат назначавани на половин работен ден.
В масовия случай (63%) работещите бедни са с начално образование или без образование. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%.
Типичното бедно семейство се състои от самотно живеещ възрастен човек, самотен родител с деца или двойка с повече от три деца. През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10.8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11.3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.2%).
Данните показват, че най-често бедните хора се лишават от почивка извън дома - в половината от случаите. Същият брой хора казват, че не могат да платят със собствени средства неотложен ремонт в дома или на колата, да подменят полезен електроуред или внезапно наложило се лечение. Успоредно с това само 3.8% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.8% - цветен телевизор, 9.8% - автоматична пералня, а 44.6% посочват, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.4% се ограничават при отоплението.
Още по темата в Дневник.
Източник: Дневник , 16 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
28 март 2024 г.
51 са финалистите в Годишните HR награди на Българска асоциация за управление на хора за 2023
Рекордно висок е броят на допуснатите до финала в това издание на инициативата51 кандидатури са допуснати до финалния етап на
19 април 2021 г.
Как изглежда България през очите на наш сънародник в Мюнхен
Пълният запис е наличен във всички платформи за слушане и гледане на подкасти тук: www.5stotinki.com/s2-e-28/С Иван Люцканов се
19 април 2021 г.
Интернет страници за НПО...
С идеята да помогнем все повече колеги да достигат до своите аудитории, ние от Българска Транспортна Камара поемаме ангажимент
