Граждански организации алармираха за непрозрачна процедура на Държавната комисия по хазарт за финансиране на социално отговорни проекти
23 октомври 2015 г.
Днес на пресконференция в БТА, София, Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Национална мрежа за децата и фондация „Работилница за граждански инициативи" разясниха публично защо настояват да бъде прекратена настоящата процедура за набиране, оценяване и подбор на проектни предложения за финансиране на дейности за социално отговорно поведение за 2015 г. по смисъла на чл. 10а от Закона за хазарта.
В събитието участваха Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум; Георги Богданов, директор на Национална мрежа за децата; Моника Писанкънева, Мениджър "Развитие на филантропията" във фондация „Работилница за граждански инициативи" и Любен Панов, директор на Български център за нестопанско право.
Новата процедура, обект на обсъждането, се явява изпълнение на европейската препоръка, според която със средства от хазартните компании да се финансират проекти за общественополезна дейност.
В тази връзка държавата промени Закона за хазарта, като наложи на операторите на хазартни игри да внасят месечна вноска, която да се използва като ресурс за финансиране на проекти, които въвеждат правила за защита на потребителите от хазартна зависимост. В този фонд има натрупани 4 млн. лева. Половината от тях ще се разпределят тази година.
Гражданските организации смятат, че цялата процедура по управление на тези средства на практика се дискредитира като недостатъчно прозрачна. Има предпоставки тя да не работи в полза на обществото, поради твърде буквалното разбиране и дефиниране на социална отговорност и превенция от хазарт, което на практика ще доведе до финансиране на дейности, директно свързани с хазарта.
Те предлагат процедурата да бъде спряна и преразгледана, като се инициира и дискусия с участието на граждански организации, които да кажат по какъв начин най-ефективно да се работи за превенция от хазартна зависимост.
Конкретните аргументите против настоящата процедура са:
1. Административните изисквания към кандидатите са силно усложнени, предвид кратките срокове (21 дни) за кандидатстване.
Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум уточни, че: „Има много голям брой изисквания на, които трябва да отговарят НПО-тата, които кандидатстват и те са трудно изпълними. Подозираме, че тази процедура е подготвена за конкретни организации."
2. Формулираните допустими дейности (Предпазване на младите хора от хазарт; Превенция и лечение на младите хора от зависимост; Провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг) силно стесняват възможността проектните предложения да бъдат реално в полза на обществото, поради твърде буквалното разбиране и дефиниране на социална отговорност и превенция от хазарт, както и вменяване на неспецифични за ЮЛНЦ функции, като „реклама и маркетинг на социално отговорен хазарт", вкл. „разработване на дизайн на рекламни съобщения", и др.
Според Любен Панов, директор на Български Център за нестопанско право: „Превенцията от хазарт и социално отговорното поведение може да включва много по-широк кръг от дейности от предвидените, като например спортни, културни, образователни, екологични. Може да бъде въвличане на младите хора в доброволчески инициативи и др. Много такива примери има в редица европейски страни."
Георги Богданов, директор на „Национална мрежа за децата" допълни, че: „Децата са най-потърпевши от хазартната зависимост. Тя води до разпад на семейства, до ипотекиране на жилища, а също и до насилие. Много бихме искали държавата да не ни кара да рекламираме нещо, от което страдат български семейства и деца."
Организациите биха искали да получат отговор на въпроса какво значи социално отговорна реклама, когато се говори за хазарт?
Седмици преди пресконференцията, организациите са изпратили официално писмо с мотивите си към финансовия министър Владислав Горанов, председателя на Държавната комисия по хазарт Огнемир Митев, както и към министър-председателя Бойко Борисов. Към момента отговор не е получен.
В събитието участваха Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум; Георги Богданов, директор на Национална мрежа за децата; Моника Писанкънева, Мениджър "Развитие на филантропията" във фондация „Работилница за граждански инициативи" и Любен Панов, директор на Български център за нестопанско право.
Новата процедура, обект на обсъждането, се явява изпълнение на европейската препоръка, според която със средства от хазартните компании да се финансират проекти за общественополезна дейност.
В тази връзка държавата промени Закона за хазарта, като наложи на операторите на хазартни игри да внасят месечна вноска, която да се използва като ресурс за финансиране на проекти, които въвеждат правила за защита на потребителите от хазартна зависимост. В този фонд има натрупани 4 млн. лева. Половината от тях ще се разпределят тази година.
Гражданските организации смятат, че цялата процедура по управление на тези средства на практика се дискредитира като недостатъчно прозрачна. Има предпоставки тя да не работи в полза на обществото, поради твърде буквалното разбиране и дефиниране на социална отговорност и превенция от хазарт, което на практика ще доведе до финансиране на дейности, директно свързани с хазарта.
Те предлагат процедурата да бъде спряна и преразгледана, като се инициира и дискусия с участието на граждански организации, които да кажат по какъв начин най-ефективно да се работи за превенция от хазартна зависимост.
Конкретните аргументите против настоящата процедура са:
1. Административните изисквания към кандидатите са силно усложнени, предвид кратките срокове (21 дни) за кандидатстване.
Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум уточни, че: „Има много голям брой изисквания на, които трябва да отговарят НПО-тата, които кандидатстват и те са трудно изпълними. Подозираме, че тази процедура е подготвена за конкретни организации."
2. Формулираните допустими дейности (Предпазване на младите хора от хазарт; Превенция и лечение на младите хора от зависимост; Провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг) силно стесняват възможността проектните предложения да бъдат реално в полза на обществото, поради твърде буквалното разбиране и дефиниране на социална отговорност и превенция от хазарт, както и вменяване на неспецифични за ЮЛНЦ функции, като „реклама и маркетинг на социално отговорен хазарт", вкл. „разработване на дизайн на рекламни съобщения", и др.
Според Любен Панов, директор на Български Център за нестопанско право: „Превенцията от хазарт и социално отговорното поведение може да включва много по-широк кръг от дейности от предвидените, като например спортни, културни, образователни, екологични. Може да бъде въвличане на младите хора в доброволчески инициативи и др. Много такива примери има в редица европейски страни."
Георги Богданов, директор на „Национална мрежа за децата" допълни, че: „Децата са най-потърпевши от хазартната зависимост. Тя води до разпад на семейства, до ипотекиране на жилища, а също и до насилие. Много бихме искали държавата да не ни кара да рекламираме нещо, от което страдат български семейства и деца."
Организациите биха искали да получат отговор на въпроса какво значи социално отговорна реклама, когато се говори за хазарт?
Седмици преди пресконференцията, организациите са изпратили официално писмо с мотивите си към финансовия министър Владислав Горанов, председателя на Държавната комисия по хазарт Огнемир Митев, както и към министър-председателя Бойко Борисов. Към момента отговор не е получен.
Автор: Ралица Николова
Facebook
TwetterСходни публикации
13 ноември 2020 г.
Победителите в конкурса „За енджиотата и хората" 2020
Дойде време да обявим резултатите от шестото издание на конкурса „За енджиотата и хората“, в който се състезават кратки есета
23 септември 2020 г.
Покана за участие в шестото издание на конкурса „За енджиотата и хората"
Защо моята организация е важна за хората?Тази година един невидим вирус преобърна ежедневието ни и ни накара да осъзнаем колко
24 април 2020 г.
Мениджмънт с емпатия по време на кризата COVID-19
Представяме превод на практически съвети към мениджъри и супервизори по време на пандемията COVID-19, изготвени от учени към
