"Основният дефект на здравната система в последните 15 години е, че се приемаха много стратегии, но нито една от тях не беше изпълнена"
26 октомври 2015 г.
Пламен Таушанов, председател на УС на Българска асоциация за закрила на пациентите в интервю за Агенция „Фокус".
Фокус: Г-н Таушанов, вие сте председател на Българска асоциация за закрила на пациентите. Кажете ни с какви дейности се занимава вашата организация през последната година.
Пламен Таушанов: През последната година, както и в предишните години, се борим за защита правата на пациентите. Изясняваме какви проблеми имат българските пациенти. Даваме предложения до Министерство на здравеопазването, Комисията по здравеопазване, НЗОК промени в законодателството. Изразяваме становища, организираме кръгли маси и дискусии. Ежедневно консултираме десетки пациенти за техните нарушени права чрез сайта на асоциацията www.pacient.bg, по телефона или на място в нашите 28 областни центрове. В последната година сме изразявали становища по всички предложения за промени в законодателството и нормативната уредба предлагана от д-р Москов и министерството за реформи в здравеопазването и всички неща, които считаме, че следва да бъдат подкрепени.
Фокус: Какво успяхте да постигнете през 2015 г.?
Пламен Таушанов: Предизвикахме дискусии по важни проблеми на пациентите и постигнахме консенсус с Министерство на земеделието, че трябва да се приеме Закон за правата на пациентите. Оказваме правна помощ на пациенти, които са получили отказ за лечение в ЕС. В тази насока сме спечелили всички дела за забавено лечение повече от година и половина с кибер нож. Спечелихме и дело за отказ на лечение на нехочкинов лимфом в Германия на млада пациентка на 21 години в 4 стадия, която току що е родила. Преживяемостта при нехочкиновия лимфом в България е само 39 %. Няма по-ниска преживяемост в Европа. Тази пациентка е в ремисия повече от една година. У нас се лекува същата диагноза не с 5 медикамента, както е в Европа, а с 4, като най-важният от тях липсва. Това обрича пациентите на увреждания и смърт. Спечелихме 4 дела срещу отказ на Център „Фонд за лечение на деца" за успешна имунотерапия в Германия, след като възможностите за лечение у нас с кортикостероиди са изчерпани. По този начин се опитваме да спасим децата от увреждания и слепота.
В резултат на всички тези дела, е дадена възможност на пациентите отново да търсят лечение в чужбина, като тепърва ще се изясни дали това лечение няма да бъде непоправимо закъсняло. По време на съдебното дело за лечението на тумора в мозъка, за което е било подходящо за лечение с гама-нож до 2 см на тумора, поради това, че вече е по-голям, не се знае дали лечението с кибер-нож все още е подходящо, т.е. пациентът е в риск от невъзможност за по-нататъшно лечение.
Фокус: На 7 ноември се навършва една година от идването на власт на правителството „Борисов 2". Стана ли здравната ни система по-сигурна с идването на министър Москов?
Пламен Таушанов: За първи път трябва да кажем, че министър на здравеопазването предложи първо да се приеме концепция за развитието на здравната система, преди да се обсъжда стратегия до 2020 г., да се приеме план за действие и да се предложат каквито и да било законодателни промени. Това е правилният подход, който искаме да се случи. Основният дефект на здравната система в последните 15 години е, че се приемаха много стратегии, но нито една от тях не беше изпълнена. Нито едно правителство не е направило анализ какво точно е изпълнило и какво остава да се реформира в здравеопазването. Преди 3 години дори се казваше „Стига вече с тези реформи, ние всичко сме направили", което е повече от смешно. Забелязваме видими промени в законодателството, но чакаме още. Другото положително е, че има диалог между Министерство на здравеопазването и пациентските организации и заинтересованите страни. За първи път беше прието това, което предлагаме от 5 години - "Партньорството за здраве", като форма за дискусия и изготвяне на становища от заинтересованите страни. Било предварително преди държавната администрация да приеме своята здравна, лекарствена политика както и други норми, които следва да бъдат променени едновременно. Важно е да се повиши качеството на медицинската помощ, Спешната помощ, използването на медицински изделия. Не може за такъв кратък период здравната система да стане по-сигурна. Все още дори не е променено съдържанието за т.нар. информирано съгласие на пациентите, което поискахме от НЗОК, тъй като то е абсолютно формално. В момента пациентът не знае какви диагностични процедури му се провеждат, какво лечение се прилага, какво точно да избере, какви са рисковете за него. Целта е да бъде активен в тези процеси, свързани със здравето му.
Това, на което се натъкваме е, че в записите на пациентските досиета в НЗОК има неверни диагнози, неверни заболявания, включително и психиатрични, въпреки че пациентите въобще не са преглеждани. Проблемът е, че сега се търси механизъм как да бъде поправено това, тъй като това пречи на пациентите да извършат своите трудови задължения, да се застраховат, да се лекуват и т.н. Това е нова дупка, която тепърва ще се изяснява.
Фокус: Има ли добри специалисти на европейско ниво в България?
Пламен Таушанов: Да. България има специалисти на европейско ниво в областта на кардиологията, кардиохирургията, анестезията и реанимацията, ортопедията, неврологията, онкологията и други. Като се има в предвид, че най-голямата смъртност в България от сърдечно-съдови заболявания - над 65 %, което беше отчетено преди два-три месеца на кръгла маса в парламента, именно в тази област трябва да се съсредоточат усилията. Досега средствата отиваха предимно към онкологията, но онкологичните заболявания са причина за смъртта само на 14 % от пациентите.
Специалисти в областта на сърдечно-съдови болести, кардиологията, кардиохирургията, анестезия и реанимацията и неврологията, на европейско ниво са доц. Иво Петров, проф. Генчо Начев, проф. Юлия Джоргова, ген.проф. Николай Петров, доц. Иван Стайков. Все още считаме, че е недостатъчна профилактиката и адекватното лечение на инсулти и инфаркти. За съжаление, малко от водещите специалисти обаче са в държавните болници, където може да се реализира държавна политика. Такива примери са проф. Начев и проф. Джоргова, които дълги години работят в специализирана болница „Св. Екатерина". Тази болница като най-добрата сред специализираните болници в страната през последните 5 години, след допитване на пациентите за удовлетвореността им от лечението им. В тази болница в последните 10 години са реализирани кардиологични операции, сърдечни трансплантации, които се извършват във всяка европейска държава. Това не е случайно, тъй като там още преди повече от 25 години проф. Чирков създаде европейски традиции по лечение на кардиологичните заболявания и кардиохирургия. От там са тръгнали и най-добрите кадри в страната. Ние насочваме към тази болница много пациенти при кардиологични заболявания, защото много често в частните лечебни заведения се изисква допълнително заплащане, дарения и други такива недостъпни форми за обикновения пациент.
Фокус: Доста противоречиви мнения има във връзка с предвиждания данък „вредни храни". Позицията на министър Москов е, че по този начин ще се намалят вредните съставки в храните. Според браншът е абсурдно да се налага такава рестрикция, защото хората трябва сами да определят начина си на хранене. Какво смятате за тази мярка?
Пламен Таушанов: Подкрепяме позицията на министър Москов и Министерство на здравеопазването, защото считаме, че целта на Закон за данък за обществено здраве, не е толкова да се събират пари, а да се подтикнат хората да подобрят своето здраве и това на своите деца. Над 35 % от децата са затлъстели, имат ендокринни заболявания, имат диабет още в детската градина, сърдечно-съдови заболявания. Децата не водят здравословен начин на живот. Не повече от 5 % от децата спортуват. Преди повече от 20 години реализирахме проект за спортуване на децата в свободното им време в Национална спортна академия, така че съм добре запознат с реалностите от тогава до днес. Не по-добро е положението и на възрастните, след като годишно има 2 млн. и 200 хил. хоспитализирани пациенти, има стотици хиляди хронично болни. Дали обаче ще се намалят вредните съставки в храните, зависи какво точно ще се приеме и реализира като нормативна уредба. Естествено, че хората трябва да бъдат стимулирани да променят и начина си на живот и хранене. Ако се следва европейската практика, означава да се стимулира производството на здравословни храни, подкрепя здравословния начин на живот. Повече плодове, зеленчуци и млечни продукти ежедневно трябва да присъстват в менюто на българина, вместо да се закусват и обядват банички, бургери, да се пие кола, да се консумират чипсове и други такива не, които както храните за животни, са направени със специални съставки, които да подтикват те да бъдат харесвани. След като в една рекламна кампания, производителят на снакс и на чипс може да предлага награди от 2 до 50 лв. в 70 хиляди опаковки, според мен същият производител спокойно може да плати половин милион лева, вместо да ги раздава за награди данък, затова, че ги е произвел. Считаме, че следва да се дават награди за здравословни храни.
Смятаме, че има един по-голям резерв в тази насока в Министерството на младежта и спорта и в Министерството на образованието, тъй като здравословният начин на живот се организира и реализира чрез тези министерства. Министерство на младежта и спорта не отделя необходимите средства, не подготвя заедно с МОН необходимите кадри, които в ранна детска възраст да учат децата да спортуват децата в свободното си време - било с аниматори, инструктори, треньори. Да не забравяме, че половината от населението в Европа спортува. У нас това са между 3 до 5 %. Построяването на зали и стадиони не доведе до увеличаване на спортуването, по-скоро някои от тези съоръжения се използват предимно за концерти и не е ясно какви пари от тях влизат в спорта за всички.
Отделянето годишно на над 30 млн. лв. за т.нар. "елитен спорт" и олимпийска подготовка е абсолютно излишно и абсурдно за бедната ни държава. За т.нар. масов спорт се отделят няколко милиона и средно за един ученик се падат по 5 лв. годишно. В последните 15 години България печели на всяка олимпиада максимум 4 медала и излиза, че всеки един медал струва на държавата 30 млн. лева. Не считате ли, че там трябва да се насочат усилията, да се преразпределят многократно повече средства и усилия в спорта за всички, отколкото в т.нар. високо спортно майсторство?
Фокус:Има ли опит с подобен данък в други европейски държави?
Пламен Таушанов: Единадесет са европейските държави, включително и Турция, които имат различни механизми за допълнително финансово облагане на вложени вредни вещества в храните. Министерство на здравеопазването иска да следва унгарския модел, според който за 2 години с 27% е намаляло потреблението на храни, съдържащи такива вредни вещества.
Какъв ще бъде ефектът от този данък и доколко той ще работи, тепърва ще има обсъждания и по-разгърнато ще може да се изясни. Важното е да се дава информация и децата от най-ранна възраст, както и техните родители да се опитват да създават здравословни навици, както аз съм създал на своите деца. Те от малки спортуват, не ядат вредни храни, никой от тях не пуши, учат успешно, не са затлъстели и нямат заболявания. Ако всеки родител възпитава децата си така, няма да има тези печални резултати, които виждаме в държавата. В България има голям процент заболявания, които могат да бъдат хванати в ранна фаза и чрез профилактика и напълно излекувани.
Фокус: Г-н Таушанов, като председател на пациентските организации, смятате ли, че обществото е станало по-будно през последните години?
Пламен Таушанов: В последните три години все повече пациенти започнаха да разбират какви са техните права, да задават въпроси, а не постфактум, когато някой пациент почине, да се жалят близките му. Вече в реално време, още докато пациентът е в лечебно заведение, се задават въпроси, свързани със здравето и лечението им, интересуват се къде да се профилактират. Има резултат, но това според мен не е достатъчно на фона на начина на живот, който виждаме и липсата на чувствителност към здравословния начин на живот. Къде медиите се занимават със здравословния начин на живот, къде се занимават с масовия спорта – никъде. Така няма как хората да станат по-будни. Отворете, която искате телевизия и вижте с какво ни занимават спортните рубрики – професионален футбол, професионален бокс, тенис, волейбол и т.н. Това е високо спортно майсторство - 20 души играят, 2 млн. ги гледат, никаква полза няма от това, децата не се вдъхновяват, а и нямат условия къде да спортуват в училище, в квартала. Навсякъде във фитнес залите и спортните съоръжения, децата трябва да плащат и спортът е недостъпен за тях. Важно е как хората в квартала спортуват, как в живота се интересуват от здравословния начин на живот. Това, че веднъж годишно се организират маратони, кросове и кампании, финансирани от разни гиганти, не е променил дневния ред на живота на учениците, не е довело децата да спортуват минимум 3 пъти седмично.
Още преди лятото, след среща с английския посланик Ева Хопкинс поставихме искане за покана на Джейми Оливър да реализира програма, подобна на тези във Великобритания, САЩ, Австралия и други държави. Очакваме предложение от неговия екип. В БАЗП вече има очевиден интерес не само от децата, но и от техните родители да се следят предаванията му и да се готви здравословно, като се направят демонстрации и състезания в цялата страна. Преди 2 дни бяхме приятно изненадани, че и министър Москов подкрепя такава идея.
Мисля, че има много неща, които медиите, както и администрацията следва да свършат в тази насока, за да може хората да бъдат по-будни, да бъдат по-чувствителни, отрано да започнат да живеят здравословно, да не се разболяват.
Фокус: С какво се занимават медиите в сферата на здравеопазването по ваше впечатление?
Пламен Таушанов: В здравеопазването медиите не показват най-добрите практики в областта на здравеопазването. По-рядко показват успехите, кой какви операции е извършил, някакво лечение, каква е успеваемостта на профилактиката. Вместо това показват някакви инциденти – закъсняла линейка, починал пациент и т.н., което е периферен въпрос, а не съществен. Когато не се показват добрите практики на лечение на сърдечно-съдови заболявания, анестезия и реанимация, онкология и други, където се спасява животът на хората, това не е добре. Това не стимулира и младите лекари да се развиват, затова заминават за други държави в ЕС, защото не е оценен трудът им. Трябва да има по-тясна връзка между лекар и пациент, защото няма противоречие между тях, трябва да се изгради доверие. За това призовава и министър Москов. Здравеопазването трябва да се обърне към критериите за удовлетвореност на пациента, към качеството на медицинската помощ, към резултата и да стимулира този, който лекува успешно. Системата "има фактура" и касата го плаща, а не работи в обществен интерес.
Фокус: Често се повдига темата дали болниците се управляват добре. Какво смятате вие по този въпрос?
Пламен Таушанов: Най-добре управляваните държавни болници в София според нас са „Александровска", „Света Екатерина" и „Пирогов". От частните лечебни заведения са „Токуда", „Сити клиник". Това са водещи лечебни заведения, които в своята специалност гарантират качество на медицинската помощ и ние ги наблюдаваме и получаваме информация от пациентите ежедневно. Това са примерите за най-добрата медицина не само в София, но и в страната.
Считам, че трябва да се положат всякакви усилия от държавата да запази своите кадри и да ги развива в държавните и общински лечебни заведения. Това предстои да се изясни с националната здравна карта, където сме излъчили наши представители. Там е гарантирано лечението на пациентите без допълнителни заплащания и може да се търси отговорност дори от държавата, когато лечението не е качествено. Държавата там може да влияе, в тези 65 държавни лечебни заведения - областни болници, университетски и специализирани лечебни заведения и следва да бъдат стимулирани кадрите, за да не избягат към частните болници. В общинските болници също трябва да престане лечението на пациенти, за което няма необходимата експертиза. Такива случаи според диагнозата, състоянието и усложненията им трябва да се насочват към държавните и университетските болници, за да се лекуват, а не да отиват там с усложнения и тези лечебни заведения да правят големи загуби и "подвизи", за да спасят пациентите със закъснение от 10 до 20 дни. Такива болници са "Пирогов", ВМА, и „Света Екатерина", където пристигат най-тежките случаи за лечение.
Фокус: Г-н Таушанов, вие сте председател на Българска асоциация за закрила на пациентите. Кажете ни с какви дейности се занимава вашата организация през последната година.
Пламен Таушанов: През последната година, както и в предишните години, се борим за защита правата на пациентите. Изясняваме какви проблеми имат българските пациенти. Даваме предложения до Министерство на здравеопазването, Комисията по здравеопазване, НЗОК промени в законодателството. Изразяваме становища, организираме кръгли маси и дискусии. Ежедневно консултираме десетки пациенти за техните нарушени права чрез сайта на асоциацията www.pacient.bg, по телефона или на място в нашите 28 областни центрове. В последната година сме изразявали становища по всички предложения за промени в законодателството и нормативната уредба предлагана от д-р Москов и министерството за реформи в здравеопазването и всички неща, които считаме, че следва да бъдат подкрепени.
Фокус: Какво успяхте да постигнете през 2015 г.?
Пламен Таушанов: Предизвикахме дискусии по важни проблеми на пациентите и постигнахме консенсус с Министерство на земеделието, че трябва да се приеме Закон за правата на пациентите. Оказваме правна помощ на пациенти, които са получили отказ за лечение в ЕС. В тази насока сме спечелили всички дела за забавено лечение повече от година и половина с кибер нож. Спечелихме и дело за отказ на лечение на нехочкинов лимфом в Германия на млада пациентка на 21 години в 4 стадия, която току що е родила. Преживяемостта при нехочкиновия лимфом в България е само 39 %. Няма по-ниска преживяемост в Европа. Тази пациентка е в ремисия повече от една година. У нас се лекува същата диагноза не с 5 медикамента, както е в Европа, а с 4, като най-важният от тях липсва. Това обрича пациентите на увреждания и смърт. Спечелихме 4 дела срещу отказ на Център „Фонд за лечение на деца" за успешна имунотерапия в Германия, след като възможностите за лечение у нас с кортикостероиди са изчерпани. По този начин се опитваме да спасим децата от увреждания и слепота.
В резултат на всички тези дела, е дадена възможност на пациентите отново да търсят лечение в чужбина, като тепърва ще се изясни дали това лечение няма да бъде непоправимо закъсняло. По време на съдебното дело за лечението на тумора в мозъка, за което е било подходящо за лечение с гама-нож до 2 см на тумора, поради това, че вече е по-голям, не се знае дали лечението с кибер-нож все още е подходящо, т.е. пациентът е в риск от невъзможност за по-нататъшно лечение.
Фокус: На 7 ноември се навършва една година от идването на власт на правителството „Борисов 2". Стана ли здравната ни система по-сигурна с идването на министър Москов?
Пламен Таушанов: За първи път трябва да кажем, че министър на здравеопазването предложи първо да се приеме концепция за развитието на здравната система, преди да се обсъжда стратегия до 2020 г., да се приеме план за действие и да се предложат каквито и да било законодателни промени. Това е правилният подход, който искаме да се случи. Основният дефект на здравната система в последните 15 години е, че се приемаха много стратегии, но нито една от тях не беше изпълнена. Нито едно правителство не е направило анализ какво точно е изпълнило и какво остава да се реформира в здравеопазването. Преди 3 години дори се казваше „Стига вече с тези реформи, ние всичко сме направили", което е повече от смешно. Забелязваме видими промени в законодателството, но чакаме още. Другото положително е, че има диалог между Министерство на здравеопазването и пациентските организации и заинтересованите страни. За първи път беше прието това, което предлагаме от 5 години - "Партньорството за здраве", като форма за дискусия и изготвяне на становища от заинтересованите страни. Било предварително преди държавната администрация да приеме своята здравна, лекарствена политика както и други норми, които следва да бъдат променени едновременно. Важно е да се повиши качеството на медицинската помощ, Спешната помощ, използването на медицински изделия. Не може за такъв кратък период здравната система да стане по-сигурна. Все още дори не е променено съдържанието за т.нар. информирано съгласие на пациентите, което поискахме от НЗОК, тъй като то е абсолютно формално. В момента пациентът не знае какви диагностични процедури му се провеждат, какво лечение се прилага, какво точно да избере, какви са рисковете за него. Целта е да бъде активен в тези процеси, свързани със здравето му.
Това, на което се натъкваме е, че в записите на пациентските досиета в НЗОК има неверни диагнози, неверни заболявания, включително и психиатрични, въпреки че пациентите въобще не са преглеждани. Проблемът е, че сега се търси механизъм как да бъде поправено това, тъй като това пречи на пациентите да извършат своите трудови задължения, да се застраховат, да се лекуват и т.н. Това е нова дупка, която тепърва ще се изяснява.
Фокус: Има ли добри специалисти на европейско ниво в България?
Пламен Таушанов: Да. България има специалисти на европейско ниво в областта на кардиологията, кардиохирургията, анестезията и реанимацията, ортопедията, неврологията, онкологията и други. Като се има в предвид, че най-голямата смъртност в България от сърдечно-съдови заболявания - над 65 %, което беше отчетено преди два-три месеца на кръгла маса в парламента, именно в тази област трябва да се съсредоточат усилията. Досега средствата отиваха предимно към онкологията, но онкологичните заболявания са причина за смъртта само на 14 % от пациентите.
Специалисти в областта на сърдечно-съдови болести, кардиологията, кардиохирургията, анестезия и реанимацията и неврологията, на европейско ниво са доц. Иво Петров, проф. Генчо Начев, проф. Юлия Джоргова, ген.проф. Николай Петров, доц. Иван Стайков. Все още считаме, че е недостатъчна профилактиката и адекватното лечение на инсулти и инфаркти. За съжаление, малко от водещите специалисти обаче са в държавните болници, където може да се реализира държавна политика. Такива примери са проф. Начев и проф. Джоргова, които дълги години работят в специализирана болница „Св. Екатерина". Тази болница като най-добрата сред специализираните болници в страната през последните 5 години, след допитване на пациентите за удовлетвореността им от лечението им. В тази болница в последните 10 години са реализирани кардиологични операции, сърдечни трансплантации, които се извършват във всяка европейска държава. Това не е случайно, тъй като там още преди повече от 25 години проф. Чирков създаде европейски традиции по лечение на кардиологичните заболявания и кардиохирургия. От там са тръгнали и най-добрите кадри в страната. Ние насочваме към тази болница много пациенти при кардиологични заболявания, защото много често в частните лечебни заведения се изисква допълнително заплащане, дарения и други такива недостъпни форми за обикновения пациент.
Фокус: Доста противоречиви мнения има във връзка с предвиждания данък „вредни храни". Позицията на министър Москов е, че по този начин ще се намалят вредните съставки в храните. Според браншът е абсурдно да се налага такава рестрикция, защото хората трябва сами да определят начина си на хранене. Какво смятате за тази мярка?
Пламен Таушанов: Подкрепяме позицията на министър Москов и Министерство на здравеопазването, защото считаме, че целта на Закон за данък за обществено здраве, не е толкова да се събират пари, а да се подтикнат хората да подобрят своето здраве и това на своите деца. Над 35 % от децата са затлъстели, имат ендокринни заболявания, имат диабет още в детската градина, сърдечно-съдови заболявания. Децата не водят здравословен начин на живот. Не повече от 5 % от децата спортуват. Преди повече от 20 години реализирахме проект за спортуване на децата в свободното им време в Национална спортна академия, така че съм добре запознат с реалностите от тогава до днес. Не по-добро е положението и на възрастните, след като годишно има 2 млн. и 200 хил. хоспитализирани пациенти, има стотици хиляди хронично болни. Дали обаче ще се намалят вредните съставки в храните, зависи какво точно ще се приеме и реализира като нормативна уредба. Естествено, че хората трябва да бъдат стимулирани да променят и начина си на живот и хранене. Ако се следва европейската практика, означава да се стимулира производството на здравословни храни, подкрепя здравословния начин на живот. Повече плодове, зеленчуци и млечни продукти ежедневно трябва да присъстват в менюто на българина, вместо да се закусват и обядват банички, бургери, да се пие кола, да се консумират чипсове и други такива не, които както храните за животни, са направени със специални съставки, които да подтикват те да бъдат харесвани. След като в една рекламна кампания, производителят на снакс и на чипс може да предлага награди от 2 до 50 лв. в 70 хиляди опаковки, според мен същият производител спокойно може да плати половин милион лева, вместо да ги раздава за награди данък, затова, че ги е произвел. Считаме, че следва да се дават награди за здравословни храни.
Смятаме, че има един по-голям резерв в тази насока в Министерството на младежта и спорта и в Министерството на образованието, тъй като здравословният начин на живот се организира и реализира чрез тези министерства. Министерство на младежта и спорта не отделя необходимите средства, не подготвя заедно с МОН необходимите кадри, които в ранна детска възраст да учат децата да спортуват децата в свободното си време - било с аниматори, инструктори, треньори. Да не забравяме, че половината от населението в Европа спортува. У нас това са между 3 до 5 %. Построяването на зали и стадиони не доведе до увеличаване на спортуването, по-скоро някои от тези съоръжения се използват предимно за концерти и не е ясно какви пари от тях влизат в спорта за всички.
Отделянето годишно на над 30 млн. лв. за т.нар. "елитен спорт" и олимпийска подготовка е абсолютно излишно и абсурдно за бедната ни държава. За т.нар. масов спорт се отделят няколко милиона и средно за един ученик се падат по 5 лв. годишно. В последните 15 години България печели на всяка олимпиада максимум 4 медала и излиза, че всеки един медал струва на държавата 30 млн. лева. Не считате ли, че там трябва да се насочат усилията, да се преразпределят многократно повече средства и усилия в спорта за всички, отколкото в т.нар. високо спортно майсторство?
Фокус:Има ли опит с подобен данък в други европейски държави?
Пламен Таушанов: Единадесет са европейските държави, включително и Турция, които имат различни механизми за допълнително финансово облагане на вложени вредни вещества в храните. Министерство на здравеопазването иска да следва унгарския модел, според който за 2 години с 27% е намаляло потреблението на храни, съдържащи такива вредни вещества.
Какъв ще бъде ефектът от този данък и доколко той ще работи, тепърва ще има обсъждания и по-разгърнато ще може да се изясни. Важното е да се дава информация и децата от най-ранна възраст, както и техните родители да се опитват да създават здравословни навици, както аз съм създал на своите деца. Те от малки спортуват, не ядат вредни храни, никой от тях не пуши, учат успешно, не са затлъстели и нямат заболявания. Ако всеки родител възпитава децата си така, няма да има тези печални резултати, които виждаме в държавата. В България има голям процент заболявания, които могат да бъдат хванати в ранна фаза и чрез профилактика и напълно излекувани.
Фокус: Г-н Таушанов, като председател на пациентските организации, смятате ли, че обществото е станало по-будно през последните години?
Пламен Таушанов: В последните три години все повече пациенти започнаха да разбират какви са техните права, да задават въпроси, а не постфактум, когато някой пациент почине, да се жалят близките му. Вече в реално време, още докато пациентът е в лечебно заведение, се задават въпроси, свързани със здравето и лечението им, интересуват се къде да се профилактират. Има резултат, но това според мен не е достатъчно на фона на начина на живот, който виждаме и липсата на чувствителност към здравословния начин на живот. Къде медиите се занимават със здравословния начин на живот, къде се занимават с масовия спорта – никъде. Така няма как хората да станат по-будни. Отворете, която искате телевизия и вижте с какво ни занимават спортните рубрики – професионален футбол, професионален бокс, тенис, волейбол и т.н. Това е високо спортно майсторство - 20 души играят, 2 млн. ги гледат, никаква полза няма от това, децата не се вдъхновяват, а и нямат условия къде да спортуват в училище, в квартала. Навсякъде във фитнес залите и спортните съоръжения, децата трябва да плащат и спортът е недостъпен за тях. Важно е как хората в квартала спортуват, как в живота се интересуват от здравословния начин на живот. Това, че веднъж годишно се организират маратони, кросове и кампании, финансирани от разни гиганти, не е променил дневния ред на живота на учениците, не е довело децата да спортуват минимум 3 пъти седмично.
Още преди лятото, след среща с английския посланик Ева Хопкинс поставихме искане за покана на Джейми Оливър да реализира програма, подобна на тези във Великобритания, САЩ, Австралия и други държави. Очакваме предложение от неговия екип. В БАЗП вече има очевиден интерес не само от децата, но и от техните родители да се следят предаванията му и да се готви здравословно, като се направят демонстрации и състезания в цялата страна. Преди 2 дни бяхме приятно изненадани, че и министър Москов подкрепя такава идея.
Мисля, че има много неща, които медиите, както и администрацията следва да свършат в тази насока, за да може хората да бъдат по-будни, да бъдат по-чувствителни, отрано да започнат да живеят здравословно, да не се разболяват.
Фокус: С какво се занимават медиите в сферата на здравеопазването по ваше впечатление?
Пламен Таушанов: В здравеопазването медиите не показват най-добрите практики в областта на здравеопазването. По-рядко показват успехите, кой какви операции е извършил, някакво лечение, каква е успеваемостта на профилактиката. Вместо това показват някакви инциденти – закъсняла линейка, починал пациент и т.н., което е периферен въпрос, а не съществен. Когато не се показват добрите практики на лечение на сърдечно-съдови заболявания, анестезия и реанимация, онкология и други, където се спасява животът на хората, това не е добре. Това не стимулира и младите лекари да се развиват, затова заминават за други държави в ЕС, защото не е оценен трудът им. Трябва да има по-тясна връзка между лекар и пациент, защото няма противоречие между тях, трябва да се изгради доверие. За това призовава и министър Москов. Здравеопазването трябва да се обърне към критериите за удовлетвореност на пациента, към качеството на медицинската помощ, към резултата и да стимулира този, който лекува успешно. Системата "има фактура" и касата го плаща, а не работи в обществен интерес.
Фокус: Често се повдига темата дали болниците се управляват добре. Какво смятате вие по този въпрос?
Пламен Таушанов: Най-добре управляваните държавни болници в София според нас са „Александровска", „Света Екатерина" и „Пирогов". От частните лечебни заведения са „Токуда", „Сити клиник". Това са водещи лечебни заведения, които в своята специалност гарантират качество на медицинската помощ и ние ги наблюдаваме и получаваме информация от пациентите ежедневно. Това са примерите за най-добрата медицина не само в София, но и в страната.
Считам, че трябва да се положат всякакви усилия от държавата да запази своите кадри и да ги развива в държавните и общински лечебни заведения. Това предстои да се изясни с националната здравна карта, където сме излъчили наши представители. Там е гарантирано лечението на пациентите без допълнителни заплащания и може да се търси отговорност дори от държавата, когато лечението не е качествено. Държавата там може да влияе, в тези 65 държавни лечебни заведения - областни болници, университетски и специализирани лечебни заведения и следва да бъдат стимулирани кадрите, за да не избягат към частните болници. В общинските болници също трябва да престане лечението на пациенти, за което няма необходимата експертиза. Такива случаи според диагнозата, състоянието и усложненията им трябва да се насочват към държавните и университетските болници, за да се лекуват, а не да отиват там с усложнения и тези лечебни заведения да правят големи загуби и "подвизи", за да спасят пациентите със закъснение от 10 до 20 дни. Такива болници са "Пирогов", ВМА, и „Света Екатерина", където пристигат най-тежките случаи за лечение.
Автор: Лора ГОРОВСКА
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 24 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
13 май 2024 г.
16 май – Ден за повишаване на осведомеността за рядкото заболяване Кисти на Тарлов
16 май e обявен за Международен ден за повишаване на осведомеността за рядкото заболяване Кисти на Тарлов. „Сдружение на
22 април 2024 г.
Правата на хората с онкологични заболявания в рамките на проект „Права и ценности"
Сдружение Българска Асоциация на Хора с Онкологични и др. Заболявания ( БАХОдЗ) „Живот" - гр. Хасково, стартира през месец
17 април 2024 г.
Информационна среща за болестта на Бехтерев ще се проведе във Видин
Ден на информираност относно симптомите и начините на лечение на болестта на Бехтерев ще се състои на 20 април (събота) във
