ВАС задължи Държавната агенция „Национална сигурност" да даде на Български хелзински комитет статистика за използването на специални разузнавателни средства

Върховният административен съд (ВАС) отмени отказ на Държавната агенция „Национална сигурност" (ДА"НС") да предостави на Българския хелзинкски комитет (БХК) статистически данни за използването на специални разузнавателни средства (СРС). ДА"НС" отказа информацията, защото била секретна, а също така не съществувала. Този отказ бе потвърден от Административен съд – София град (АССГ). ВАС обаче намери неговото решение за неправилно.

Адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК, която води делото, коментира: „Иначе ДА"НС" би могла да засекрети и собственото си съществуване и тогава юрисконсултът й ще се явява пред съда и ще казва, че е тайна кого представлява, а също, че е тайна какво поддържа и ще иска съдът да уважи тайните й доводи, без да ги е прочел, защото не съществуват. Това би наложило и съдът да стане таен; за неговото съществуване само ще се говори, но никой няма да знае как в действителност се осъществява достъп до него и как може да бъде убеден да види нещата, които са явни, какъвто е абсурдът на твърдението, че е тайна несъществуваща информация. Добрата новина е, че съдът в случая се прояви, т.е. съществува."

Случаят

През 2014 г. на основание Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) БХК поиска от ДА"НС" информация за: а) броя направени оттериториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДА"НС" искания до съда за използване на СРС през 2013 г.; б) броя уважени от съда искания за използване на СРС през 2013 г.; в) броя на лицата, по отношение на които съдът е разрешил използването на СРС от ДА"НС" за 2013 г.

С решение на председателя си ДА"НС" отказа тази информация под предлог, че била служебна тайна, а разпространяването й било забранено и по Закона за СРС. ДА"НС" твърди, че информацията е класифицирана по т. 25 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в ДА"НС" (Списъка): „Информацията при осъществяване на координация и взаимодействие с представители на съдебната власт, във връзка с извършваната оперативно-издирвателна дейност."

БХК обжалва това решение пред АССГ. Посочи, че няма правни основания да бъде засекретена исканата статистическа информация. Няма правнозащитен интерес, който би бил увреден или застрашен от разкриването й. Заповедта, въз основа на която е извършено твърдяното от ДА"НС" засекретяване, не е публична, а по закон трябва да бъде. Т. 25 от Списъка е така общо формулирана, че обхваща всичко, свързано с обмена между ДА"НС" и съдебната власт. Ясно е, че не може всичко, свързано с този обмен, да бъде тайно. По закон информацията по правило е достъпна и само в изрично определени изключителни случаи се засекретява. Отказът на ДА"НС" е и немотивиран: не сочи фактическите основания за засекретяване.

Що се отнася до забраната за разгласяване по ЗСРС, тя касае само СРС в процес на използване, а БХК иска информация за СРС, чието използване вече е приключило и не иска сведения за оперативните способи и техническите средства за прилагане на СРС. БХК се позова и на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), по която като правозащитна организация в обществен интерес има право на достъп до информацията, за да осветли с нея обществения дебат. Неправителствена организация, която иска от властта информация за целите на легитимно събиране на данни от обществен интерес, за да допринесе за обществения дебат, не може да търпи несъразмерно вмешателство в правото си на информация по Член 10 ЕКПЧ.

БХК поиска съдът да изиска засекретения документ, за да провери законосъобразността на засекретяването му. Юрисконсултът на ДА"НС" обаче заяви, че засекретеният документ не съществува, защото не е бил съставян. БХК посочи, че от това също следва, че исканата информация не е служебна тайна, защото ако документ не е съставян, то той не е и засекретен. Не може нещо, което не съществува, да бъде обект на законова процедура като класифицирането и да стане „служебна тайна". Съдът обаче не поиска документа и отхвърли жалбата на БХК. Прие, че за получаване на исканата информация имало специален ред по Закона за СРС, не бил приложим този по ЗДОИ. Информацията била и класифицирана.

БХК обжалва това решение пред ВАС. Посочи, че засекретяването на информация е само по изключение. Правилото е информацията да бъде общественодостъпна, защото така работи демократичното общество: гражданите правят избори, като се информират. Като всяко изключение, засекретяването подлежи на стеснително тълкуване. ДА"НС" не може да засекретява цели категории информация изначално, без оглед спецификата на съдържанието на конкретен документ. Защото демократичното общество не е зона на здрача и дейността на субектите на власт е явна по принцип, скриването й може да стане само когато има законна цел – когато разкриването би било опасно за обществен интерес. Опасност в случая няма. Неправителствена организация, официално регистрирана в обществена полза, иска статистическа информация. Това не би могло да накърни нито дейността на ДА"НС", нито полезността на СРС. БХК има право съгласно ЕКПЧ на достъп до такава информация, която ще обогати обществения дебат, защото обществото има право да знае.

С решение № 11839 ВАС – Пето отделение (председателка: Марина Михайлова, членове: Илияна Дойчева и Мариета Милева) се произнесе, че предмет на заявлението за достъп до обществена информация е не оперативната работа на ДА"НС", а само резултатът от нея. Поискани са данни със статистически характер и те определено нямат конфиденциален характер, чието разкриване би нарушило служебна тайна. Дори обаче и да се приеме, че чрез оповестяване на резултата би възникнала опасност от разкриване на защитена като "служебна тайна" в ДА"НС" информация, този риск може да бъде предотвратен чрез предоставяне на частичен достъп. ВАС отмени решенията на АССГ и ДА"НС", и върна преписката на ДА"НС", като я задължи да предостави информацията на БХК.