Индексът на USAID за България: Неправителственият сектор е в тежка криза

Състоянието на сектора на гражданските организации в България се влошава за поредна година според Индекса за устойчивост на неправителствения сектор за 2011 г. на Американската агенция за международно развитие (USAID).

Данните бяха представени в понеделник от Българския център за нестопанско право. Страната изостава от всички централно- и източноевропейски държави от бившия социалистически лагер, които са в Европейския съюз. Тенденцията през последните години, откакто страната е член на ЕС, е спад по почти всички показатели: финансова устойчивост, правна среда, престиж сред обществото, организационен капацитет, застъпничество и инфраструктура на неправителствените организации (НПО).

Единственото изключение е показателят предоставяне на услуги - само там има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО, макар и периметърът на това публично-частно партньорство да е ограничен.

Изследването се извършва ежегодно в 29 държави от Централна и Източна Европа, Азия и още над 30 развиващи се страни по целия свят.

Лишени и от европейските средства

За поредна година не са предоставени средства от структурните фондове за развитие на гражданското общество или за изграждане на капацитета му, установява индексът. За трета поредна година не са отпускани европейски средства на НПО по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК).

Гражданският сектор на практика е изолиран и от участие в обществените поръчки, тъй като организациите масово не могат да покрият тежките финансови изисквания да са имали огромни обороти.

Няма и съществено увеличение на обема на даренията за сектора, а ситуацията се усложнява и от факта, че след приемането на България в ЕС от страната се оттеглиха много и мощни международни донори и в крайна сметка гражданският сектор се оказа напълно зависим от средствата, разпределяни от правителството.

Тази година нещата са допълнително влошени, след като Министерството на финансите премахна в бюджета за 2012 г. финансирането чрез конкурс на проекти на НПО и увеличи преките субсидии. Случилото се е в пълно противоречие с препоръките да се ограничава прякото субсидиране и да се прехвърлят повече средства към финансирането на състезателен принцип. Освен това миналата година правителството си спести 250 000 евро от общия бюджет от 350 000 евро за проекти на НПО.

Министерството на правосъдието е отхвърлило над 80 от общо 130-те кандидати с аргументи, че проектите им са неподходящи. Присъстващи на конференцията в понеделник представители на сектора съобщиха, че всъщност са били дисквалифицирани за елементарни административни несъответствия - например представено копие на свидетелство за съдимост вместо оригинал.

От друга страна, фактите показват, че дори и когато са се провеждали конкурси, през последните години пари получаваха предимно спортни организации.

Индексът на USAID показва също, че неправителствените организации имат ограничени възможности да влияят при изработването на политики. Доказателство е прекратяването на конкурса за разпределяне на бюджетни субсидии, въпреки че самият граждански сектор води силна кампания за превръщането на цялото бюджетно финансиране в конкурсно.

Застъпническите инициативи понякога завършват с успех, но в повечето случаи представителите на гражданското общество участват в работни групи или комисии без право на глас и без тежест на мнението им. Често министерствата налагат допълнителни изисквания към тях, които не се прилагат спрямо другите членове.

Неправителственият сектор не можа да повлияе и върху работата на Централния регистър за НПО, който продължава да отказва регистрация на организации с мотива "твърде широка стопанска дейност" или пък ги съветва да си променят уставите, вместо да издава официален отказ, който може да бъде обжалван в съда. До момента няма възможност и за подаване на документи за регистрация по електронен път.

Общественият престиж на гражданските организации също спада. Според индекса хората в България живеят в затворен семеен и приятелски кръг и не взимат участие в живота на местните общности. На въпрос кои са истинските представители на гражданското общество българите отговарят: студентите, пенсионерите, природозащитниците, НПО.



Източник: Капитал Дейли, 2.07.2012