20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото

Забравихме ли за жертвите на комунизма?

20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото

За демокрацията трябва да се прави нещо повече от това само да избираш и управляваш!

Вулф Броке

За седми пореден път сдружение „Школа за Демокрация" събра млади хора с активна гражданска позиция – студенти и младежи от различни професионални направления, които дискутираха по темата: „Забравихме ли за жертвите на комунизма? 20 години след промяната – отраженията и зависимостите от миналото"

Седмият семинар на сдружение „Школа за Демокрация" се състоя в София само ден след като на 1-ви февруари България официално отдаде почит към жертвите на противоконституционния Народен съд и на комунистическия режим.

За първи път семинарът се проведе в сътрудничество с фондация „Конрад Аденауер". Той бе открит от д-р Марко Арндт, ръководител на българското бюро на Фондацията, който в експозето си „Осмислянето на комунизма в Германия" направи обстоен анализ на опита на Германия в четири аспекта: разкриване на досиетата,отношението към бившите елити, юридическото осмисляне и промените в институциите.

След прожекцията на кратък документален филм от времето на социализма участниците изслушаха лекцията „Правната рамка на социалистическа България – трибунали, референдуми, конституции" на Васил Гоцев, министър на правосъдието и правната евроинтеграция (1997-1999) и съдия в Конституционен съд на Република България (2001-2011). Те дискутирахаи с д-р Илко Семерджиев, министър на здравеопазването (1999-2001) по темата „Илюзиите на комунизма – социални и духовни аспекти".

Особен интерес сред участниците предизвика представената от Стоян Райчевски (народен представител в 36-то, 37-мо и 38-мо Народно събрание и председател на съюз „Истина") изложба „България 1944–1989. Забранена истина". Изложбата е първата в страната ни, която критично проследява комунизма в България.

В хронологичен ред Стоян Райчевски, който е и един от авторите на изложбата, представи посегателствата върху политическия елит и интелигенцията, върху църквата; ликвидирането на опозиционните партии, принудителната колективизацияи отнемането на земята, съпротивителното движение на горяните, концентрационните лагери, наречени „трудово-възпитателни общежития". Богата на документи, снимки и лични спомени на участници и свидетели на събитията, изложбата силно впечатли младежите от семинара, с малко познатите и премълчавани истини за репресиите, разправата със свободомислещите, ограничаването и лишаването на гражданите от основните им права и свободи, както и привилегиите на партийната номенклатура.