Тренировка на куче водач става хит сред младите хора

Интересът на младите хора към отглеждането и възпитанието на бъдещи кучета водачи става все по-голям. Приемните стопани имат възможност да се грижат за двумесечно пале от породата Голдън или Лабрадор ретрийвър в рамките на една година.

Процесът се улеснява и поради факта, че Фондация "Очи на четири лапи" поемат всички разходи за отглеждането на бъдещето служебно куче, като осигуряват необходимите купи за хранене и вода, постелки, нашийници, поводи и играчки.

Ветеринарно-медицинска профилактика и грижи също се обезпечават от фондацията, а освен това приемният стопанин получава и служебна карта, която на по-късен етап му позволява да се движи безплатно в градския транспорт, за да социализира кучето. За да се случи това обаче кандидатите трябва подпишат договор с фондацията и да не забравят нито за миг, че това не е тяхното куче, че след като минат 12 месеца, ще трябва да върнат животното на Фондацията, която продължава неговото обучение.

Решението да вземе за отглеждане бъдещо куче водач идва спонтанно при Александър Моралиев. Докато се разхожда из столичния квартал "Люлин" забелязал инструкторката Мартина, която обучавала куче-водач. „Когато го видях за пръв път помислих, че кучето води незрящ човек", обяснява той, но веднага се разровил за повече информация, за да провери дали наистина в София се тренират бъдещи кучета водачи.

Споделил намерението си да вземе такова куче със своето семейство, което приветствало идеята. Малко по-късно се свързал с фондацията и взема кучето Зора, което отглежда заедно с брат си Марио и майка си.

„Иска се много свободно време, търпение и любов", споделя приемният стопанин. По думите му за кандидата е в плюс, ако има опит с отглеждането на домашен любимец и има кой да му помага в благородното начинание. „Най-трудни са първите два месеца, защото ти дават бебе и то не трябва да излиза навън през този период", обяснява Александър, който преди това 17 години се е грижил за немска овчарка.

Едно от най-големите предизвикателства за него е било това да научи бъдещото куче водач да спазва дистанция от останалите хора, за да може след това да преценява откъде да преведе незрящия човек.

В началото Зора правела и пакости - изгризала кабелите за интернет, ръфала и компютърните мишки, но двамата братя успели да намерят начин да я отучат от този навик. От момента, в който започнали да социализират бъдещото куче-водач, пакостите вкъщи престанали. Тогава обаче възникнали други проблеми - хората в метрото обръщали прекалено много внимание на кучето и все искали да го галят.

По думите на Александър обаче това разсейва служебното куче и то не може да се фокусира върху задачата, която са му поставили. Друг проблем, с който приемни стопани, се сблъсква е момента на раздялата с кучето.

"Още от началото, когато го вземаш, ти се настройваш, че трябва да го дадеш. Раздялата не става по-лека, но поне знаеш, че си помогнал и изпитваш удовлетворение за това, че си го направиш", обяснява още приемният стопанин.

Източник: Новинар, 31.03.2013