Сдружение „Гаврош” подава ръка на изоставените деца

В черноморския ни град Варна има сърцати хора, които са решили да помагат на деца без родители, дом и семейство. Става въпрос за сдружение „Гаврош". Негов основател и директор е Пенка Стоянова – доцент в Техническия университет. На нея и приятелките й им прави впечатление, че във Варна има просещи деца, които през нощта спят на улицата. Решават да възбудят добрата енергия на обществото, за да помогнат на тези малчугани.

Започват с обиколки около местата, където се събират децата, разговарят с тях, разнасят сандвичи, разпитват за семейната им история. Така постепенно се ражда идеята за сдружение „Гаврош", което е официално регистрирано през 1995 година. Община Варна предоставя на сдружението бивша детска градина:

Подава ни ръка и Иван Станчов, бивш дипломат зад граница, сега варненец – допълва Мария Прохаска от сдружение „Гаврош". – Той е един от първите членове на сдружението, много помага с огромния си опит, привлича чуждестранни дарители чрез връзките си в английското посолство. Те от своя страна даряват средства за реконструкцията на сградата. Постепенно с помощта на английски неправителствени организации се сформира екипът на сдружението, който е обучен по различен за времето начин за работа с безпризорните деца. Хората се обучават да работят на терен, което е много важно. Нашата цел винаги е била да се грижим и да защитаваме децата, и то тези, които са най-уязвими. Които нямат помощ отникъде, като изключим това, което предоставя държавата. Преди години закупихме и къща в еленския Балкан, където с помощта на Министерство на социалните грижи и на фондация „Лале" направихме основен ремонт, така че да е удобна за почивка на децата през лятото. Знаем, че смяната на климата е нещо много добро за здравето на всяко дете. Виждаме го и по това как заредени и усмихнати се връщат от тази почивка и децата, с които работим в сдружение „Гаврош".

В сдружението се грижат и за деца, които напускат домовете за сираци при навършване на 18 години. Предлагат им т. нар. защитени жилища:

Децата излизат от домовете за сираци без ясна представа за своето бъдеще – казва Мария Прохаска. – Ние създаваме у тях чувство за отговорност, дори и хигиенни навици, да не говорим за социални и други умения. В рамките на две години те трябва или да започнат да учат някаква професия, нещо за което ги подпомагаме, или направо да се хванат на работа. През тези две години трябва да си създадат навици, да определят желанията си за бъдещо развитие. Средата в институциите не помага на детето да развие своите индивидуални способности. То излиза от тях на 18 години, но с умения и мислене на няколко години по-малко дете. Няма понятие от много неща, с които би трябвало да се справя в живота и които едно семейство би му дало. Затова в защитените жилища един възпитател се занимава с четири- максимум пет деца. 

Дейността на сдружение „Гаврош" за социализация и интеграция в обществото на деца и младежи в риск, както и за превенция на насилието, се подпомага както от държавата, така и от неправителствени организации като швейцарската фондация ОАК:

Целта е да се намали уязвимостта им от сексуално насилие и експлоатация чрез създаване на по-сигурна семейна среда. Най-уязвими в това отношение са семействата от ромския етнос и тези с нисък социален статус. Работим вече трета година по такъв проект, тази ни е последната. Имаме напредък, но работата с родителите е много трудна, защото те реално нямат представа за проблема, за това как да се предпазят децата, как се разпознава подобен род насилие и т. н. 

Наред със социалните работници в сдружение „Гаврош" има и много доброволци:

Не знам друга неправителствена организация във Варна да има толкова много доброволци – казва Мария Прохаска. – При нас на доброволни начала работят хора от варненския клон на Българския червен кръст, които също имат проекти за превенция на насилието над деца. Доброволци имаме и сред студентите от университетите във Варна и Шумен, които следват социално дело и идват да работят с децата и да се обучават при нас. Освен това всяко лято ни гостуват студенти от Англия, с които имаме договор вече над осем години. Доброволци не ни липсват и те са все млади хора, които идват с желание да помагат на децата, а и те самите да добият опит от работата с тях.





Източник: БНР, 21.05.2013