Затворник осъди Министерството на правосъдието за дискриминация, на основа психичноздравно състояние

Ищецът страда от личностово разстройство и лека умствена изостаналост. Психичноздравният му статус е медицински документиран. Поради това психично страдание той реагира със самоувреждане на провокации и пренебрегване от страна на затворническия персонал. Човекът многократно - на всеки няколко дни, в продължение на 6 години (2003 – 2009 г.) - заковава ръката си с пирони, зашива клепачите на очите си и устата си. Той двукратно прави опити за самоубийство. Вместо да получи психичноздравно внимание и помощ предвид тези тежки симптоми на психично страдание, той става обект на неглижиране и груби подигравки от страна на служителите в затвора. Той дори е наказван в килия-изолатор за това. Софийският районен съд заключава, че той е обект на неравенство, в сравнение с другите затворници, като човек с проявено душевно страдание.

Неравноправното третиране съдът дефинира като непредоставяне на помощ при всеки случай на самонараняване. Не е предоставена адекватна медицинска и психологична помощ независимо, че човекът е хоспитализиран в затворническа болница. Това отделно действие не променя факта, че той е бил обект на унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Не са му били предоставяни необходимите му редовни консултации и терапевтични сеанси, нито необходима медицинска помощ след самонараняване и опит за самоубийство. Не е опазено физическото и психическото му здраве в нарушение и на българския закон – Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В затвора не е имало назначени достатъчно медицински и психологически специалисти. Не е имало психиатър, а в продължение на 3 години не е имало и лекар. В определени периоди не е имало и психолог. За продължителни периоди човекът не е получавал никакво лечение за констатираните му психиатрични проблеми (такова е предприемано само при престоя му в болницата), а наличието на личностово разстройство обуславя предоставяне на специализирана грижа.Налице е пряка дискриминация, основана на здравословното му състояние, по смисъла на Закона за защита от дискриминация.

Съдът осъжда Министерството на правосъдието да преустанови унизителното неравноправно третиране на затворника и да не допуска възпроизвеждането му в бъдеще. Той присъжда обезщетение от 10 000 лв. за изтърпяното от човека. За да приеме сумата за справедлива, съдът е взел предвид честотата на самоуврежданията, интензивността на претърпяната болка и продължителността на периода на изтърпяване на всичко това.

„Решението е важен прецедент в защитата на правата на човека на национално равнище," заяви адв. Маргарита Илиева от БХК, която води делото, „Съдът защити човек, който носи двойната стигма на затворник и на психичноболен, като уважи правото му на достойнство и човечно отнасяне посредством предоставяне на необходима здравна помощ. Съдебната защита в случая е срещу бездействие, което съставлява човекоунизяващо деструктивно пренебрегване. В това отношение, делото е аналогично на делата на БХК за деца с ментални увреждания от „домовете", които също страдат нечовешки, защото са лишени от дължимите им базисни и специални грижи. В този случай подценяваният, пренебрегван и агресиран български съд демонстрира, че е ангажиран с правата на игнорирания страдащ човек."

Решението не е окончателно.

За повече информация:

адв. Маргарита Илиева, правен директор на БХК

029434876; margarita.ilieva@gmail.com.