Езикът на омразата
29 ноември 2013 г.
Противопоставянето в обществото вече достига до омраза между
политическите лидери, между партиите, между протестиращите и
контрапротестиращи, между окупатори и контраокупатори, между мнозинство и малцинство. Това е свързано със съответното изразяване на езика на
омразата и въпросът е след като тя съществува в обществото, как да бъде
цензурирана в медиите и нужно ли е това. По тази тема разговаряхме в
студиото на "Още от деня" с Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет, и Иванка Иванова, директор на правната
програма на Институт "Отворено общество", които са и организатор на
дискусията днес.
Противопоставянето създава среда, която поражда у хората впечатление, че е допустимо да извършваш престъпления. Основната обществена опасност на езика на омразата е, че от една страна той създава среда, в която дискриминацията срещу представители на различни малцинства изглежда допустимо и нормално поведение. И от друга страна, защото създава среда, която насърчава престъпления, това обясни Иванка Иванова. Тя допълни, че изследването на "Отворено общество" установява, че езикът на омразата е доста разпространен в България. 46% от гражданите заявяват, че са чували изказвания, които изразяват неодобрение или агресия спрямо представители на различни малцинства, но по-лошото е, че 32% са чували изказвания, които по тяхна преценка могат да доведат до насилие срещу представители на такива малцинства. А най-лошото е, че у 17% у хората е вкоренено усещането, че ако извършиш престъпление спрямо представител на малцинство - без значение дали физическо посегателство срещу него или срещу имуществото му, това поведение е по-малко укоримо или обществено опасно, отколкото, ако е насочено срещу българи, коментира тя.
Ролята на медиите по принцип е да стават трибуна на различни гледни точки, но една медия, която е отговорна - тя предоставя възможността на водещия да модерира или да анонсира определени теми. В интернет не съществува тази възможност. Напротив, в интернет потребителите могат да се изразяват много екстремно и крайно, това посочи на свой ред Георги Апостолов. Всеки в интернет общува с хората, с които имат определени виждания, става все по-глух за чуждите мнения, но затова пък екстремистките виждания в интернет стават по-видими и по някакъв начин това ги прави по-социално приемливи.
Противопоставянето създава среда, която поражда у хората впечатление, че е допустимо да извършваш престъпления. Основната обществена опасност на езика на омразата е, че от една страна той създава среда, в която дискриминацията срещу представители на различни малцинства изглежда допустимо и нормално поведение. И от друга страна, защото създава среда, която насърчава престъпления, това обясни Иванка Иванова. Тя допълни, че изследването на "Отворено общество" установява, че езикът на омразата е доста разпространен в България. 46% от гражданите заявяват, че са чували изказвания, които изразяват неодобрение или агресия спрямо представители на различни малцинства, но по-лошото е, че 32% са чували изказвания, които по тяхна преценка могат да доведат до насилие срещу представители на такива малцинства. А най-лошото е, че у 17% у хората е вкоренено усещането, че ако извършиш престъпление спрямо представител на малцинство - без значение дали физическо посегателство срещу него или срещу имуществото му, това поведение е по-малко укоримо или обществено опасно, отколкото, ако е насочено срещу българи, коментира тя.
Ролята на медиите по принцип е да стават трибуна на различни гледни точки, но една медия, която е отговорна - тя предоставя възможността на водещия да модерира или да анонсира определени теми. В интернет не съществува тази възможност. Напротив, в интернет потребителите могат да се изразяват много екстремно и крайно, това посочи на свой ред Георги Апостолов. Всеки в интернет общува с хората, с които имат определени виждания, става все по-глух за чуждите мнения, но затова пък екстремистките виждания в интернет стават по-видими и по някакъв начин това ги прави по-социално приемливи.
Източник: БНТ , 28 ноември 2013 г.
Сходни публикации
25 април 2024 г.
Национални лагери за ромски младежи между 16 и 21 години „Заедно напред"
От днес започва кампанията за набиране на кандидати за националните лагери „Заедно напред”. В следващите дни до 02.07.2024г. ще
16 април 2024 г.
Церемонията по награждаването на победителите от ученическия конкурс на Център Амалипе показа силата на таланта и идеите на младите
На проведената на 11-и април церемония, организирана от Център Амалипе, бяха обявени отличените победителите от ежегодния
16 април 2024 г.
България и ромите: Макар и бавни, промените са възможни
„Вие, българите, сте богати, имате мивки с течаща вода“, казали ромските жени пред медиатори - доверените лица на хората от