Антоанета Цонева: Публиката излиза на терена, затова тъй страшно свистят бухалките

"Разтърсването на мозъците на хората е ужасът на статуквото. И понеже статуквото не може да предложи идеи, неговият отговор е пропагандата с безгранични ресурси, за да се всее страх. Ако тръгнеш, ще бъдеш ударен и опозорен.... "

"Светът, който защитават медиите бухалки, просто е поддал. Счупен е, защото е демистифициран. /.../ Толкова са оголени характеристиките му, толкова експлицитно ярко е какво е моделът #КОЙ, че няма как да бъде удържано дълго статуквото, което го изхранва. Няма как."

С Антоанета Цонева разговаряме за формите на гражданската активност в България и тяхната еволюция - като участие във вземането на решения чрез граждански подписки, гражданска съпротива, граждански протести. Цонева е председател на неправителствената организация Институт за развитие на публичната среда, експерт по изборно законодателство и гражданско участие, активист, член на "Протестна мрежа". И неизменна мишена на очерняне от страна на медиите, свързани с Делян Пеевски.

Парламентарната сесия започва със задължение на парламента да се произнесе за референдума за електронното гласуване. Оптимистичина ли е прогнозата ви за това какво ще приемат като финален резултат депутатите? (Бел.ред. - Интервюто е направено преди заседанието на правна комисия за електронното гласуване във вторник)

- Сезонът започна със заявки за промени в Изборния кодекс от всички политически групи. Резултатите от референдума не бяха тема при откриването на тази парламентарна сесия, за съжаление.

Но е факт, че парламентарната сесия ще бъде ярко обозначена от две граждански искания, които трябва да се разгледат:  първото -  почти 2 милиона души казаха "да" на електронното гласуване - преди това граждани чрез Инициативния комитет "Гласувай без граници" събираха подписи на улицата, водеха разяснителна кампания и демонстрираха модел за самоорганизация и доброволчество; и второто - инициативата "Правосъдие за всеки", хора, които също излязоха на улицата – и лице в лице с други граждани обсъждаха идеи за радикална правосъдна реформа, направиха подписка, внесоха я в парламента, преди това поканиха Моника Маковей. Видяхте каква реакция предизвика появата на Маковей в София – пропагандната машина ескалира, че това е метеж.

Затихването на протестите по улиците е знак за утихнало или липсващо гражданско общество - този рефрен за гражданското общество  звучи във всички анализи на днешното състояние на България. Мислите ли, че това е така? 

- В новия сезон на парламента политиците трябва да разгледат най-малко два въпроса свързани именно с гражданските заявки, как да приемем тогава рефрена, че гражданско общество изобщо няма? До началото на февруари парламентът трябва да каже дали електронното гласуване ще бъде способ за гласуване на избори и референдуми. И по идеите на инициативата "Правосъдие за всеки" парламентът трябва да се произнесе в съответствие със Закона за прякото участие на гражданите в държавната и местната власт.

Използването на инструментите, които законодателството е дало на гражданите за пряко участие, чрез които могат да трансформират гнева, който изливат на улицата, е най-важната тенденция според мен, която видяхме през 2015 г. и която ще намери  своите много силни проекции и през 2016 г. Самият факт, че парламентът няма как да игнорира от дневния си ред двата въпроса - за електронното гласуване и 7-те идеи за реформа на съдебната власт на "Правосъдие за всеки", показва, че гражданите предизвикват събития, които се случват извън политическия цикъл "от избори до избори". Това е влияние върху вземането на решения. Важна тенденция и се нуждае от по-голямо внимание.

Когато от флаш-мобове, от протести, от гняв и емоция можеш да преминеш към към поведение, което влияние върху политическия процес, с много ясно формулиране на искания, формиране на дневен ред, към отстояване на политики...това не е затихване, а означава, че хората не само продължават да излизат на протести, а правят и още: обединяват се в общности, мислят за бъдещето и предизвикват властта със създаването на документи и формулиране на политики, тоест гражданската енергия е станала повече и по-силна, а не по-малка в своя натиск. За случващото се изисква капацитет. И се вижда, че той е налице.

Дълго време гражданите бяха обвинявани че не знаят какво искат - едно трайно жилаво клише: първо нямаше гражданско общество, после пък беше приспано, след това пък не знаеше как да изразява себе си... Докато не дойде 2012-та...

Тя ли е повратната точка?

- Спомнете си  - когато "Орлов мост" беше окупиран. Когато зелените активисти казаха - искаме вето върху Закона за горите... И започнаха протестите, които свършиха пред президентството и в крайна сметка ветото беше постигнато.

От 2012 г.  досега самоорганизацията, самоовластяването на гражданите, структурирането на дневен ред от самите тях е тенденция, която променя. Създава среда, условия, рамка, в която политиците трябва да реагират. И ето - трябва да кажат как ще отговорят на 2 милиона души, които са казали "да" на електронното гласуване. Впрочем 2 милиона души са повече от броя избиратели, които са изпратили тези политици в Народното събрание, ако видим подкрепата за отделните политически партии, които ни управляват.

Гражданите показаха категорично, че искат да бъдат питани и да участват във вземането на решения и това да стане не само от избори до избори. И всеки гражданин трябва и може да изисква от властта, не само тези, които се явяват на избори. Тезата ела на избори, "бий" ме и тогава претендирай – която удобно се сервира, когато властта се почувства притисната – няма общо с гражданското общество и принципите му. Гражданското общество не е инструмент за печелене на избори, а  за контрол върху спечелилите избори.

Това  оборва ли тезата че гражданите са отчаяни и демотивирани заради липсата на резултат от техните действия?

- Гражданите имат своя интерес, който те припознават ясно и много бързо и чрез социалните мрежи, чрез възможностите, които им дават новите технологии могат да се организират с много висока скорост и при висока степен на автономност...Това са времена несравними с нищо, което се с случвало преди това по отношение на изявяване на волята да се съпротивляваш. Процесът е глобален.

Това не е ли някаква техноутопия?

 - Технологиите са инструмент, не са решението. Те са неутрални. Но променят драматично скоростта за мобилизация, степента на автонoмност и независимост на гражданските общности.  Да дам пример със следния бизнес модел – колкото са различни една таксиметрова компания и Uber по своята организация и дейност и отношение с институциите и клиентите, колкото е различна скоростта в създаването на съдържание в Wikipedia и Британската енциклопедия например, толкова голяма е разлика между тази епоха и предишни състояния на обществото. Това е предизвикателството пред "старата власт", когато срещне самоорганизацията, краудсорсинга на идеи и знания, готовността да функционираш солидарно в мрежа и това срещу властова вертикала. Голям сблъсък – между "нова" и "стара" сила. Сблъсък, който променя обществата днес.

Това е трансформация от гняв към създаване на политики, от гняв към надежда, формират се мрежи от граждани, които събират своята експертиза и формират мнение, и то мнение което понякога е толкова ярко, че предизвиква уникална реакция. Ако си спомняте - главният прокурор беше казал, че именно идеите на инициативата "Правосъдие за всеки", взривили "историческия компромис" за съдебната реформа. Когато гражданите започнат да взривяват компромиси, няма как да кажем, че те отсъстват! Напротив, това означава, че те толкова ярко присъстват, толкова радикално е тяхното очакване от политическите представители, че довежда дотам да взривят консенсусa на политиците! От флаш-мобовете на улицата да можеш да стигнеш до дневния ред на парламента, че и да го взривиш със своите предложения, така че най-силните играчи на това поле да не могат да намерят друго оправдание освен това че гражданската заявка била толкова радикала, че се е разминала със способността на това усреднено компромисно решение да издържи - това е признание за интензитета на гражданската енергия.

Какъв за вас е образът на гражданската съпротива през 2015 г.?

- Няма да забравя момента, в който протестът за правосъдна реформа през декември, започнал след оставката на правосъдния министър Христо Иванов, тръгна от парламента към Съдебната палата, за да аплодира излезлите отпред съдии,  облечени в своите тоги. Някой от протестиращите пусна през мегафон речта на председателя на ВКС Лозан Панов. В този момент глъчката на шествието утихна и хората вървяха, слушайки речта на един върховен съдия.

Тази среща между смелостта на магистратите, излезли извън очакваните рамки, заради което бяха жестоко атакувани, и протестиращите хора, които ги аплодираха, след като бяха вървели мълчаливо под речта на върховния съдия, знаейки какво искат самите те и разбирайки какво демонстрират магистратите - това е за мен е емблемата на 2015 г., когато се питаме и разговаряме какво е то гражданско общество в България. Разговорът е радикален, но радикален с много ясни очаквания - никой  вече не може да каже - вие не знаете какво искате.

Значи смятате, че този начин на поставяне на въпросите не е по-малко значим от масовите протести на улицата?  Но всяка власт ползва за аргумент - ето улиците са празни, няма я критичната маса, имаме стабилност, стига сте бунили хората, стига сте рушили стабилността...

- Ако говорим за критична маса, погледнато и в исторически план, винаги едно просветено, критично и активно малцинство обръща играта. 220 съдии преподписаха речта на председателя на Върховния съд. Това представлява своеобразен пакт за интегритет и непримиримост. Малко или много са 220 съдии? Когато 220 съдии кажат - няма да мълчим, защото това ще ни превърне в страхливци, когато те преподпишат договора за справедливост с гражданите и кажат заедно "Стига вече толкова!", те наистина имат правото да получат ръкоплясканията на протестиращите, които са излезли на улицата срещу мафията, захванала държавата.  

Това се случва след години, през които съдии пишеха писма и сигнали до институциите, до ВСС, до Народното събрание, а в крайна сметка, когато се обърнаха към гражданите получиха отговор – граждани да демонстрират, слушайки речта на върховен съдия...Много ярък образ и метафора за случващото се.

Тази реч, вече се преподава. Тези дни проф. Евгений Дайнов  каза, че я чете на своите студенти. Това беше слово шернато хиляди пъти в социалните мрежи, веднага след като бе произнесено и хората говореха за тази реч и я цитираха. Силата на тези думи накара статуквото буквално да истеризира. Защото битката е за умовете на хората – пропагандната машина на Пеевски иска да ги приспи и думите на съпротива се посрещат от нея с неописуем страх. Защото това, което се случва в умовете на хората, това променя средата. Тази битка те я загубиха в дългосрочен план. Идва 2016 г., в която думите и жестовете на достойнство ще са важни, докато някъде там включените месомелачки ще се опитват да удържат статуквото. Това се вижда.  

И как им отговори статуквото, разбирай властта?...

- Статуквото и пропагандата им отговарят със страх.

Всъщност всеки човек или група, които дръзнат да се противопоставят на статуквото, получава моментално удар, който трябва да предизвика страх. Както на улицата - когато излязат протестиращи хора и бъдат атакувани от полицията, това освен че се прави, за да се овладее дадена ситуация, то цели преди всичко да не излязат и други. Страхът, трябва да ги възпре.

Същото се прави и в битката за интерпретациите на събитията. Защото, който спечели битката за интерпретациите, той печели войната.  Разтърсването на мозъците на хората е ужасът на статуквото. И понеже статуквото не може да предложи идеи, неговият отговор е пропагандата с безгранични ресурси, за  да се всее страх. Ако тръгнеш, ще бъдеш ударен и опозорен, репутацията ти ще бъде унищожена, ако няма какво да изкараме, ще измислим, нямаш шанс за спасение. Това е същото като атакуването със сила на протест на улицата.

Какво е всъщност властта? Легитимно управление на насилието, монопол над насилието. Дали една власт ще атакува протестиращи или не, е решение, което властта взема с оглед на това какво иска да защити. Има и друга власт – символна, която иска хегемония над умовете. Това е голямата битка днес.

Как се постига и как се проявява властта над интерпретациите?

- Власт над интерпретациите, над умовете е по-важна и далеч по-сложна като феномен. В тази битка критичните малцинства, които са с ярък  глас, имат шанса да се превърнат във фактор. Това кара пропагандата на статуквото да минава всички граници, и немислимите даже. Може да си спечелил битка и пропагандата да изкара това като позорна загуба, и обратното - да постави ореол на фалшива победа. Тази мощна битка за интерпретациите, която тече от първия ден на протеста срещу назначението на Делян Пеевски - колко били излезли на площада, защо сега са излезли, кой им плаща, знаят ли какво искат.. Или манипулациите свързани със правосъдната реформа - какво целели искащите промяна...

Всичко, което беше изковано като арсенал за очерняне и в момента силно изострено и усъвършенствано се прилага върху всеки, който се изправи, отразява всъщност сериозните опасения на статуквото, че тази критична сплав, която се е създала между различни съсловия, граждани, мрежи, активисти за различни каузи - тази сплав от гняв и надежда, е това, което може да обърне техния свят. Това е техният страх.  

Критичните малцинства са малобройни, а силата на ударите на пропагандата срещу тях е толкова непропоорционална - защо нападат по начин сякаш замахват срещу извънземни великани?

- Защото гражданите са в настъпление и искат промяна. Светът, който защитават медиите бухалки просто е поддал. Счупен е, защото е демистифициран. А той може да функционира на тъмно и в тайна. Защото е криминален. Толкова са оголени характеристиките му, толкова експлицитно ясно е какво е моделът #КОЙ, че няма как да бъда удържано дълго статуквото, което го изхранва. Няма как.

 Как си представяте развитието на гражданската активност и осъзнаване?

- Наблюдаваме много по-широк инструментариум за съпротива освен флаш-мобовете и протестите.  Колкото повече противостои статуквото, толкова повече гражданските инициативи и общностите обогатяват  и усъвършенстват арсенала си от средства.

Най-важното, което беляза 2015 г. и преминава към 2016г., е че гражданският гняв и недоволство се трансформира в създаване на политики: всички тези инициативи - и "Протестна мрежа", и "Гласувай без граници" и "Правосъдие за всеки" - имат документи за политики. Ако отворите техните сайтове и акаунти в социалните мрежи, ще видите ясни  документи с оценки на събития, анализи, предложения. Много по-ярки и по-силни от политическите документи, които е създала всяка от политическите сили. Наричам ги "политически" не защото са партийни, а защото представят политика.

Само вижте колко е богато съдържанието на тези граждански мрежи - те придобиха културна хегемония. Да не би да има вече човек, който да не знае съдържанието на модела "Кой"? Кой е формирал тази рамка и среда на размисъл и разговор, ако не тези мрежи на съпротива, за които говорим? Те наложиха обяснението на този модел и го отхвърлиха до такава степен, че в момента няма политик в България, който да излезе и да каже, че е "за" модела "Кой". Или да твърди, че такъв модел няма. Няма кой да му повярва.

Разговорът за влиянието на олигархията, за това как тя ограбва обществения ресурс и води хората да потресаваща бедност - тази връзка между завладените от нея институции и състоянието на хората - и майките на улицата, и хората, които излязоха за винетките, и онези, които не могат да платят сметките си...

Бедността е резултат от това че олигархията краде от публичните блага милиарди на година. Този преход - от гнева към ясното настояване моделът да бъде разрушен, е нещото, което променя страната. Преди протеста срещу назначението на Делян Пеевски през 2014 г. и преди окупирането на Орлов мост в защита на природата  кой говореше за олигархични интереси? А сега който излезе в опозиция, говори с езика на  "Протестна мрежа". Има вече разчертани червени линии, които - харесват или не на политическия елит - гледат да не ги настъпват. Защото знаят, че ще има ответна реакция.

Какво не разбира властта?

- Че вече е формирана среда от различни мрежи и съсловия. И ще има смяна на генерациите. Това което пропагандата на статуквото не разбира, е, че колкото по-силно атакуват тази среда, нейните общности и ценности, толкова по-силен имунитет изработват у тях -  да откриват нови инструменти за влияние и въздействие. Тоест правят ги по-умели бойци, принуждават ги да се усъвършенстват и да се сплотяват.

Тази сплав за мен е уникална - връщам се към този образ - различни хора протестират и скандират шумно, хора различни и с различни юридически познания - и  изведнъж се умълчават еднакво, слушайки от мегафона речта на Лозан Панов. Няма такъв друг образ, той е исторически значим и уникален  като знак за гражданско  сплотяване и енергизиране на обществената среда.  Тази сплав, тази общност - осъзната, самоорганизирана, самоовластена - няма да се върне назад, нито крачка. Тя е в настъпление.

Но тази осъзната сплав няма да успее, ако не бъде направен пробив в пленените институции?

- Нейният успех или неуспех зависи от силата на натиска и от възможността тя да зададе рамката на разговора за промяна. Колкото по-ясно се рамкират червените линии, през които не може да се прескочи, какъвто е вече моделът "Кой", толкова по-силна е възможността да влияеш. Това пак опира до борбата за интерпретациите - кой с какви думи говори и назовава действителността. Смятам, че тази общност от хора, които през годините не са спирали да излизат на улицата и са се включвали в различни доброволни инициативи, приобщават нови и нови други хора, създават съдържание, разпространяват го в социалните мрежи и го пренасят на дебат в парламента - това е явление и тенденция, която си струва да бъде обозначена.  

Играта се обръща. Хората от публиката започват да излизат на терена. А това е здраво напрежение, което оказва натиск върху политиците.

Осъзнават ли политиците тази тенденция? Те наясно ли са какво се случва?

-  Самите политици не разбират докрай какво се случва. Това е някак като при индианците, които не могли да видят идващите кораби на конкистадорите, докато те наближавали бреговете им, просто защото не са знаели какво е това и не виждали корабите във водата.

Политиците не разбират тенденцията, защото е процес, движение. И протича между хора, всеки ден – нови и нови нишка на доверие прибавя гражданската мрежа. Това не е като сблъсък между полицията и гражданите на площада - да го снимаш и да го пуснеш във вестника.  То може да няма снимка, но има вече карта за действие. Посока.

Всички граждански инициативи, които целят промяна, са неизменни мишени за очерняне, а "Протестна мрежа" е най- голямата мишена. Защо?

- Протестна мрежа от самото си създаване е най-силно атакуваното гражданско формирование. Кой атакува дребни гризачи с такива големи оръдия? С такава мощна артилерия напада ли се нещо, което е малко и незначително? "Протестна мрежа" е толкова силна и значима, колкото са силни атаките на нейните опоненти - аз ги наричам опоненти, те нека ни наричат врага, който трябва да бъде унищожен, за да се самоуспокояват. В "Протестна мрежа" виждат враг, защото винаги е имала позиция, насочена фронтално срещу модела, който те охраняват.

Например?

- В разговора на двете съдийки Янева и Ченалова едната казва на другата "Службите са си на ДПС". Преди повече от година "Протестна мрежа" излезе с декларация, в която се обръща към премиера с призив "Освободете председателя на ДАНС и главния секретар на МВР, защото не приемаме вашата оценка, че те добре си вършат работата". И още - "Извадете корпорацията ДПС от службите за сигурност" - това пишеше в декларацията.

Друг пример: "Протестна мрежа"  поиска президентът да наложи вето на Закона за НСО с много ясна оценка какво този закон представлява и защо е такъв. И сега виждаме - до какво води създаването на тази преторианска гвардия, овластена по този начин, в случая със скандалното съвпадение на свалената охрана на Местан с отстраняването му.

Мога да дам още много примери, но едва ли има нужда. Гласът на "Протестна мрежа" е силен в социалните мрежи и на улицата и затова така свистят медийните бухалки.

Реакцията на тази група за натиск досега не е била подложена на съмнение от гледна точка на нейната адекватност, компетентност и своевременност, като оценка и отговор на случващото се. Атаките към "Протестна мрежа" и нейните активисти са толкова силни защото посланията и действията ни са много отчетливи.

А както казахме - битката е за интерпретациите.