Тома Белев: България няма екологична политика

Тома Белев е еколог и природозащитник. Години наред, от позицията си на директор на Природен парк „Витоша", въпреки огромния натиск, не допусна незаконно строителство и инвестиционни проекти на територията на парка. След отстраняването му от поста, Тома Белев стана лидер на неправителствения сектор, един от водещите фактори в битката за опазването на българската природа. Белев успя да спаси връх Миджур и зоните в НАТУРА 2000 от продажба срещу „компенсаторки".

Г-н Белев, защо напоследък толкова често сме свидетели на проблеми със защитени територии, паркове и нарушаване на статути, къде всъщност „ни стяга чепикът"?

Последната голяма държавна собственост останаха горите и защитените територии. Те заемат около 20% от територията на страната и по най-груба оценка струват 27 млрд. лева. Само за сравнение – Българският енергиен холдинг /БЕХ/, в който е цялата държавна собственост в енергетиката се оценява на около 6 млрд. лева. Затова и тези два сектора са най-атакувани. Българските защитени територии имат да усвояват около 80 млн. лева тази година – това за някои действа като червен плащ на бик. Не случайно когато смениха директорът на Природен парк Странджа – г-н Стефан Златаров, при обясненията, които даваше неговият работодател, се чу – „тази година в парка трябва да бъдат усвоени 7 млн. лв. и считаме, че г-н Златаров няма да се справи". Интересно, как е успял да спечели тези проекти и как 15 години управлява добре много проекти и изведнъж – няма да успее точно през 2014 г.? Допълнително трябва да отчетем, че в защитените територии има много съхранена природа и големи инвестиции през последните 80 години – много по-изгодно е да строиш ски-курорт в един парк като Витоша или Пирин, където има изградена инфраструктура – пътища, електроснабдяване, реклама, отколкото да отидеш там където те липсват. Затова и макар да има готови и законни проекти за ски курорти като този край Ком, никой не иска да инвестира там, а в националните ни паркове.

Какъв е проблемът в екологичната политика на България, нещо не е наред, но кое точно е то?

България няма екологична политика. Има реактивна политика на европейските директиви – което се иска от Европа, това се и изпълнява. При това със закъснения, некачествено и имитационно. ЕС няма изискване за националните защитени територии (паркове и резервати) и тяхната площ у нас си стои на 5% от две десетилетия. Само за сравнение – една Германия е включила 58% от териториите си в национални защитени територии. За всички български защитени територии се отделят около 5 млн. лева годишно – това е бюджета на един средно-голям парк в Германия или Франция. Българската екологична политика е функция основно на екиминистерството и земеделското ведомство, а те често са в ръцете на малките партии в управляващите коалиции и това допълнително маргинализира темата. Екологичните ограничения на големия бизнес са много трудни – разбираемо дърветата, птиците или животните не могат да протестират, нито да плащат в медиите за да се отрази тяхната гледна точка или да платят за алтернативни екологични оценки.

Вие как оценявате политиката в областта на екологията от настоящото ръководство на екоминистерството и Изпълнителната агенция по горите?

За тези 6 месеца управление липсват сигнали, които да дават надежди за подобряване или промяна в състоянието. В областта на защитените територии, единственото, което сториха е смяна на директорите на паркове, някои от тях с 18-годишен стаж и замяната им основно с местни политически лидери или непрофесионалисти. Нямам никакви надежди даже за задържане на положението до предишното ниво. Когато трябва да обясняваш на управляващите , какво пише в законите, а те обясняват „няма страшно, ако не се спазят", разбирате, че липсват положителни очаквания.

Стана ясно, че министър Терзиева спря устройствения план на Царево, а какъв беше и е проблемът там?

Проблемът е прост – изменението на общия устройствен план на Царево предвижда застрояването на цялото крайбрежие на Природен парк Странджа с изключение на две защитени местности, в които е забранено всякакво строителство. Там се предвиждат 75 хил. нови легла, без да е сигурно даже, откъде ще се вземат питейни води за тях. Това изменение на плана бе прието през 2008 г., по време на тройната коалиция, без екологична оценка и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 (Странджа е част от тази европейска екологична мрежа). Това е в нарушение и на българските закони и на три европейски директиви. Заповедта на г-жа Терзиева не е достатъчна за да спре в най-добрия случай две, а в най-лошия – шест наказателни процедури. Фактът, че може да влезе в сила подобен план без екологична оценка, даже и да е спрян в последствие, е сериозно нарушение. Необходими са промени в законодателството и реакция на компетентното министерство – МОСВ, в противен случай тези наказателни процедури ще ни струват прекалено скъпо.

Каква е целта на една екооценка и не е ли това също и един от успешните начини за ограничаване на безконтролното застрояване на Черноморието ни, а и не само там?

Целта на оценката е да намали увреждането на околната среда от човешките действия. Урбанизацията у нас се забави в сравнение с 2007 и 2008 г., когато на всеки 10 минути се застрояваха по 5 декара земи и гори, но натиска не е спаднал. Екологичните оценки можеха да бъдат и по-ефективен метод за опазване на българската природа, ако имахме качествена администрация, но за съжаление в РИОСВ и МОСВ определено преобладават политическите и икономически влияния, отколкото екологичните. Все пак екологичните оценки са единственият инструмент, чрез който може да се съхрани природата.

Какви европейски директиви са нарушени при действията в парк „Странджа" и как ще се преодолее проблемът?

Чрез приемането на общ устройствен план предвиждат застрояване на 6 800 декара, от които 4 800 в парк Странджа без екологична оценка и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 са нарушени регламентите на три европейски директиви – тази за стратегическа екологична оценка и двете директиви за НАТУРА 2000 – за опазване на дивите птици и за хабитатите.

Обвиняват природозащитниците, че пречат на развитието на един от водещите ни икономически отрасли-туризма, как бихте отговорили на това?

Българският туризъм има различни позиции по тази тема. Тази позиция се защитава от сдружения на бизнеса, който е свързан със застрояването и продажбата на имоти и туризъм, като Националния борд по туризъм или Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. На обратното мнение – в наша защита са други туристически сдружения като Асоциация на българските туроператори и туристическите агенции или Асоциацията за алтернативен туризъм, както и много локални туристически сдружения. Колкото и да е странно ние намираме подкрепа в хотелиерите даже и на най-застроената територия на Несебър – Слънчев бряг.

Туризмът ли е основният враг на природата?

Туризмът не е враг на природата, защото не може да си срещу средата в която функционираш. Увреждането на природата идва основно от бизнеса с недвижими имоти, дърводобива и строителите на ветропаркове и микровецове. За 15 дена докато действаше изменението на общия устройствен план на Царево, огромен брой имоти смениха собственика си. Всичко е свързано със строителството. Това не са местни интереси, а интереси на спекулативен бизнес, който инвестира за кратко и после бързо продава с печалба и бяга.