Учителят Емил Джасим: Важно е човек да е влязъл в гетото преди да преценява защо не се случва ромската интеграция

Не смятам, че МОН се справя добре с формулирането на нещата напоследък, за да се стига до преформулиране.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт" учителят по история Емил Джасим от Центъра за образователни инициативи в коментар за обществения скандал около  т. нар. „ромски стипендии" и допълни:

По-скоро ме притеснява обществената реакция, която е много рязка и остра за нещо, което не е толкова важно, а за важните неща се мълчи. По отношение на интеграцията на ромите е много важно това, което се случва в гетата и изобщо фактът, че има гета. Според мен е много важно  човек да е влязъл в  гетото, да е разбрал как то работи  и едва тогава да преценява как се случва или защо не се случва ромската интеграция по добрите примери.

Малкото деца, които се опитват да излязат от гетото, биват подложени на изключително брутална дискриминация в т. нар. „български училища“. Самият факт, че трябва да говорим за български и ромски училища, вече е проблем.

Със сигурност няма да намерим отговорите, когато някой подскача от нечия карикатура, която повдига темата за неслучилата се ромска интеграция.

Проблемът с ранното отпадане от училищата е социален и икономически, а не етнически или културен, категоричен е Джасим.

Имаме голям проблем с процента на ранно отпадащи деца от училище. Започват обикновено между 65 000 и 70 000 – средната бройка на випуск първокласници – а завършват, обикновено, около 50 000. Една трета, приблизително , отпадат някъде по пътя между 1-ви и 12-и клас. Това е над 30%.

Според учителя, малцинствата винаги са подложени  на един или друг натиск. Решението минава през едни или други програми, но те трябва да бъдат добре контролирани. Проблемът не е, че се дават стипендии на деца от малцинствен произход, а как изобщо се харчат парите за образование -   малко или повече безотчетно, тъй като не се знае, например, какви са мерките , които МОН взема за да подобри резултатите на външното оценяване:

Стигаме до изключителен парадокс – МОН оценява работата на МОН. Очакваме ли  някой ден МОН да каже, че не си е свършило добре  работата  и да уволни половината си експерти?

Трябва да можем да направим реална оценка на това как работи системата. На първо място ни трябват публични данни, които да са качени в лесен за обработка вид – нещо, което на този етап не се е случило.

Имаме държавни зрелостни изпити от 2008 г. досега. Някой да ни е казал какъв е бил ефектът, в рамките на  5 годишен период, да речем. Да ни е казал по какъв начин ще се промени подготовката на учениците,  за да се постигне по-добър ефект? Нямаме никаква оценка на въздействието.

Цялото интервю на Таня Величкова можете да чуете на страницата на БНР.