Цецка Радева: Младите хора са много по-подготвени да общуват с хора със затруднения
Имаме два акцента. Единият е "Имат ли равни права хората с увреждания в България". Другият акцент, който поставяме на днешното събитие, е "Променя ли се качеството на живот на хората с увреждания". Все още има редица съвсем конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети – промени в нормативни актове, които регламентират предоставяне на услуги в различни обществени сфери, предстои да се промени Законът за интеграция на хората с увреждания, за достъп до обществена информация, за защита на потребителите. Трябва всички да бъдем равни пред закона и реално да се зачитат и волята, и желанията на хората с увреждания, защото към този момент все още няма подкрепа за вземане на решения за хората с увреждания, все още съществуват форми като запрещение, замества се волята на лицата над 18 години, независимо от увреждането, което имат, и държавата следва законодателно да отмени институциите на настойничество, попечителство, да има истински мерки за подкрепа, така че тези хора да могат да упражняват своите права като всички нас. За да можем да се съобразим с Конвенцията, ние трябва да променим нашето законодателство, така че то да отговори на основните точки - част от Конвенцията.
ТЕЛК-овете са изключително остарял механизъм, той трябва да бъде заменен, категорична е Радева.
Според нея най-голям шанс има да се започне с промяната на обществените нагласи към проблема. Тя подчерта, че първата стъпка е хората с увреждания да бъдат видени и чути, защото в момента те са скрити:
Когато навършат 18 години, те или остават у дома, или остават в дневни центрове, които са изцяло затворени в среда със себеподобни, и нямат достъп до общността.
Младите хора са много по-подготвени да общуват с хора със затруднения. За тях е много просто да създадат контакт със свои връстници.
Цялото интервю с Цецка Радева можете да чуете тук.
Източник: БНР , 27 февруари 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
За правото на достоен живот
Била съм на всичките протести на хората с увреждания. Първият бе през свирепата и безумно гладна 1990-а. Последният, който
За правото на достоен живот
Била съм на всичките протести на хората с увреждания. Първият бе през свирепата и безумно гладна 1990-а. Последният, който
М. Чернева: Защо хората с психични заболявания не получават продължаващо лечение и рехабилитация
Девет месеца след трагедията в Лясковец, при който барикадирал се в дома си психично болен стреля и уби командос, случаят се
