Отворено писмо до българските власти относно общоевропейската кампания за защита на бежанците от Сирия “Europe Act Now”

До:

Пламен Орешарски,

Министър-председател

Република България

Цветлин Йовчев,

Министър на вътрешните работи

Кристиан Вигенин,

Министър на външните работи

Николай Чирпанлиев,

Председател на

Държавна агенция за бежанците

Тунчер Кърджалиев,

Председател на

Парламентарна комисия по

правата на човека

Копие:

Списък с медии

Отворено писмо до българските власти относно общоевропейската кампания за защита на бежанците от Сирия "Europe Act Now"

Изминаха три години от началото на призоваващите към реформи протести в Сирия, постепенно прераснали до въоръжен вътрешен конфликт.

Мащабът на конфликта е добре известен: над 2,4 милиона души, половината от които деца, в момента са регистрирани като бежанци. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) счита, че до края на 2014 г. в региона ще има 4 милиона бежанци. За сравнение, едва 77 000 сирийци са потърсили закрила в ЕС, Норвегия и Швейцария към края на 2013 г. – брой, представляващ 3% от избягалите от конфликта. Женевските мирни преговори за ситуацията в Сирия, провели се под егидата на ООН през февруари 2014 г., не постигнаха успех и не дадоха надежда за скорошен край на насилието и страданието.

ВКБООН характеризира бягството на цивилни граждани от Сирия като бежански поток и настоява, че на лицата, бягащи от Сирия, трябва да бъде гарантирана международна закрила.[1]Макар в повечето европейски страни процентът на предоставяне на закрила да е сравнително висок, много бежанци се сблъскват с непреодолими препятствия или животозастрашаващи предизвикателства още при самия достъп до европейските територии, на които могат да се възползват от тази закрила. Тези предизвикателства и бариери са документирани в няколко доклада, включително от Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (ЕСБИ)[2], Pro Asyl[3]и Амнести Интернешънъл.[4]

Бежанците имат малко или никакви безопасни и легални средства за достъп до закрила в Европа. Придобиването на визи за пътуване до Европа е почти невъзможно поради затрудненото получаване на документи в Сирия. Строгите изисквания за събиране на семействата означават, че тези, които имат роднини в Европа, не винаги могат да се присъединят към тях. Хората, нуждаещи се от закрила, имат много ограничени възможности да кандидатстват за закрила или хуманитарни визи в европейските посолства. В допълнение към това, квотите за презаселване и допуск до територия по причини от хуманитарен характер на сирийски бежанци в европейските страни членки са много ниски, особено с оглед на броя на бежанците, подслонени от страните съседки на конфликта.

Достъпът до закрила е допълнително затруднен от преднамерени възпиращи мерки по външните граници на ЕС, като например огради, операции по насилствено изтласкване и отпращане на идващите към границата бежанци, както и неспособността на европейските държави да осигурят успешното спасяване на мигрантските лодки в беда. Неспирните сведения за мерки за изтласкване и отпращане, особено на гръцко-турската граница, както и за нарастващия брой на бежанци и мигранти, включително на бягащи от конфликта в Сирия, които умират на южните и югоизточните сухопътни и морски граници на ЕС, са просто неприемливи. Такива практики подкопават доверието към общата политика на ЕС в областта на убежището като цяло. Трябва да бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че основните права, в частност правото на убежище и принципа на забрана за връщане (non-refoulement), се спазват на практика по границите на ЕС, така че да се гарантира, че всички молби за закрила, включително и от тези, които бягат от сирийския конфликт, се разглеждат подобаващо.

Днес над 100 национални неправителствени организации от цяла Европа съвместно с Европейския съвет за бежанците и изгнаниците (ЕСБИ), Амнести интернешънъл, Каритас Европа,Европейска мрежа срещу расизма, Евро-средиземноморска мрежа за човешки права, Репортери без граници, Европейски офис на „Спасете децата", Йезуитската бежанска служба в Европа, Международния съвет за рехабилитация на жертви на мъчения, Църковната комисия за мигрантите в Европа и Международната католическа комисия по миграцията започват кампания, с която призовават европейските правителства и институции да положат съгласувани усилия да осигурят закрила на тези, които бягат от конфликта в Сирия, в дух на солидарност със съседните на Сирия страни. Кампанията включва петиция до европейските лидери с призив да се осигури достъп до закрила за мъжете, жените и децата, бягащи от конфликта в Сирия.

Призоваваме българското правителство: ДЕЙСТВАЙТЕ СЕГА, като приложите следните мерки спрямо бежанците, бягащи от конфликта в Сирия, и като се застъпите за тези мери в срещите Ви с Вашите колеги на европейско равнище:

• Осигурете достъп до закрила чрез посолства чрез:

-премахване на таксите за визи, въвеждане на гъвкави визови изисквания за доказване на наличните ресурси на кандидатите, спонсорството и целта на престоя и премахване на визи за летищен транзит за хората, бягащи от конфликта;[5]

-Предоставяне на хуманитарни визи на бежанците, бягащи от конфликта, за да могат да напуснат района, като особен приоритет бъде даден на следните групи, но без тази мярка да е ограничена само до тях: нуждаещи се от медицинско лечение, непридружени деца, бежанци с нужда от физическа защита, възрастни или бежанци с увреждания, бежанци, оцелели след изтезания и насилие, включително и насилие на сексуална основа;

-Предоставяне на възможност на бежанците да кандидатстват за международна закрила чрез посолствата в съседните на конфликта страни и предоставяне на разрешение за влизане в случай на положителен отговор;

-Предлагане на други пътеки за придобиване на разрешение за безопасно и законно напускане на кризисния регион и влизане в европейските страни, като например работни и студентски визи.

• Улеснете събирането на семействата

-Улеснете събирането на семействата на хора, които имат роднини, живеещи в Европа, така че да могат лесно да се присъединят към семейството си. По-конкретно, възможността за събиране със семейството трябва да бъде предоставена на лицата с хуманитарен статут, при същите условия, при които се предоставя и на бежанци. Страните членки трябва да прилагат по-широко определение на „член на семейството", за да се включат в тази мярка и разширените семейства, а не само традиционното семейство (двама възрастни родители и техните деца). Гъвкавост следва да се прилага и на нивото на изисквания за документи, доказващи семейни връзки, и по отношение на документите за пътуване.

• Предложете места за презаселване и хуманитарен прием чрез:

-Увеличаване броя на местата за презаселване чрез създаване на допълнителни места над националната квота;

-Предлагане на допълнителни места чрез програми за хуманитарен прием;

-Даване на предимство на следните групи, без списъкът да се смята за изчерпателен: нуждаещи се от медицинско лечение, непридружени деца, бежанци с нужда от физическа защита, възрастни или бежанци с увреждания, бежанци, оцелели след изтезания и насилие, включително и насилие на сексуална основа.

-Приоритизиране и на бежанците, изправени пред сериозни заплахи за физическата им сигурност, по-специално поради политическото им мнение или принадлежност към малцинствена група.

• Продължете практиката да не бъдат връщани бежанци обратно в Сирия и държавите съседки чрез следните мерки:

-Установяване и отстояване на мораториуми върху всички връщания на хора в Сирия, с цел да гарантира, че никое лице няма да бъде върнато на място, където може да е обект на преследване, да е в риск от нанасяне на сериозна вреда или където може да бъде изложено на конфликт и общо насилие;

-Въздържане от връщането на хора в страни, които вече са приели голям брой бежанци от Сирия, или в страна, където има риск човешките им права да бъдат нарушени.

• Спазвайте забраната за връщане (принцип non-refoulement) на търсещи закрила на сухоземните, въздушните и морските граници чрез:

-Повишаване на осведомеността относно задълженията за защита сред граничните служители и подобряване на образователните инициативи в рамките на и извън контекста на съвместни FRONTEX операции.

-Гарантиране на ефективно управление на границите, което взема под внимание закрилата и включването на ВКБООН и неправителствени организации като ключови партньори в граничния контрол и дейностите за обучение.

-НПО и практикуващи юристи трябва да имат достъп до граничните райони, така че да могат да предоставят правни консултации на нуждаещите се от международна закрила.

-Предприемане на всички възможни мерки за предотвратяване на отпращане на търсещи закрила на външната граница и категорично осъждане на подобни практики в ЕС и в международни форуми.

• Гарантиране на своевременен и ефективен достъп до процедурата за предоставяне на закрила

-Гарантиране, че на всички бежанци, заловени на границата, се предоставя достъп до справедлива процедура за предоставяне на закрила и адекватен достъп до жилищно настаняване в съответствие с европейското право в областта на убежището;

-Гарантиране на активно прилагане на семейните разпоредби в регламента от Дъблин при пълно зачитане на семейния живот и на принципа на единството на семейството и прилагане на дискреционните клаузи на Регламента в полза на всички лица, търсещи закрила, включително тези, които бягат от сирийския конфликт, като се вземат предвид задълженията на българската държава по силата на международното право и хуманитарната цел на тези клаузи;

-Въздържане от санкциониране на бежанци прибегнали към незаконно влизане, тъй като подобни наказания са в противоречие с член 31 от Конвенцията за бежанците.

Държавите членки на ЕС и европейските институции трябва спешно да създадат условия за безопасен и легален достъп за сирийските бежанци и да гарантират, че тези, които предприемат пътуването, ще бъдат допуснати до европейската територия. Много бежанци, различни от тези, които бягат от конфликта в Сирия, са изправени пред същите препятствия по пътя към закрила в Европа. Поради това, много от тези препоръки са еднакво важни и за тях.

Конфликтът в Сирия предизвика най-големия бежански поток от геноцида в Руанда насам и е описан като една от най-сериозните бежански кризи на нашата ера. Като такъв, на конфликта трябва да бъде обърнато специално внимание.

Криза от такъв мащаб на нашия праг изисква европейска солидарност. Разчитаме на Вас да направите това, което е правилно.

С уважение,

Български хелзинкски комитетМайкал Дидринг, ЕСБИ

Български съвет за бежанци и мигранти
Каритас София (миграционна служба)
Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти
Съвет на жените бежанки в България