В крак с времето — вместо разделно събиране и рециклиране СОС гласува да горим боклука си следващите 30 години

Днес, 20.07.2017, Столичен общински съвет даде карт бланш на Столична община и задлъжнялата Топлофикация София да кандидатстват за европейски средства, за да построят  заветната мечта на Столична община — завод за изгаряне на софийския боклук.

Столичен общински съвет за пореден път гласува важни за столицата решения, сляпо вярвайки на Столична администрация. Тя и днес не предостави изследвания и анализи относно икономическата, социална и екологична необходимост и рентабилност от изгарянето на отпадъците, които следва да водят общинските съветници при взимането на решения засягащи софиянци за следващите 30 години.

Припомняме, че инсталацията за изгаряне на отпадъци, планирана за площадката на ТЕЦ София, е замислена в далечната 2007 г., но през 2017 г. тя е не само морално остаряла, но и противоречаща на тенденциите в практиката и законодателството на европейско ниво. От 2008 г. е в сила задължението най-късно до 2020 г. да се рециклират най-малко 50% от битовите отпадъци. Тази година се очаква тази цел да се повиши на 60-65 % до 2030 г. София като лидер в опазването на околната среда няма начин да постигне това, тъй като изгарянето на отпадъците означава, че всички ще сме заети да доставяме отпадъци за завода, а разделното събиране и рециклиране се отлага с още 30 години. Отделно всички ще плащаме държавната помощ, която ще се предостави на Топлофикация София, за да може изгарянето на отпадъци да бъде икономически изгоден проект [1]. Вместо да пестим и да печелим чрез рециклирането, ще хвърляме ресурси в огъня, което на всичкото отгоре не решава проблема, а създава още разходи — опасен отпадък за депониране и мръсен въздух.

Инсталацията е фаза 3 от Системата за интегрирано управление на отпадъците на София [2], система, зад която стоят близо 650 млн. лв. инвестиционни разходи за данъкоплатците, която я прави една от най-скъпите в Европа. Изгарянето на отпадъците е черешката на тази система, след което остават над 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака, които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона на ден) е токсична и трябва да се депонира чак в Германия, тъй като в България няма изградено депо за опасни отпадъци, което да я поеме. Това значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти [3].

В допълнение, изгарянето на отпадъци ще бъде нов постоянен източник на фини и ултрафини прахови частици, диоксини, фурани и други замърсители, във вече замърсения въздух на София. Въздух, заради който на 5 април 2017 г. Европейският съд осъди България за „систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10“[4]

Общинските съветници, които подкрепиха изгарянето, избягаха от отговорността и възможността да подобрят както разделното събиране и рециклиране, така и качеството на въздуха в София. Още през 2007 г. екологично сдружение „За Земята" предложи да се преработи проекта и да се наблегне на разделно събиране и рециклиране на поне 50% от отпадъците в София. Тогава това бе посрещнато с насмешка както от администрацията, така и от общински съветници. През 2017 г. ЕК предлага цели от над 60%, но Столична община и СОС са заровили главите си в миналото и продължават да настояват да горим отпадъците си в противоречие с йерархията за управление на отпадъците, новите цели за рециклиране и принципите на кръговата икономика. През май 2017 г. ЕС За Земята представи публично пред представители на общини, бизнеса и служители на СО нова визия управление на отпадъците — как с много по-малко средства в София може да се реализира действително работещо разделно събиране и да се постигнат целите без да се горят отпадъците. Предложението [5] бе представено и на среща с г-жа Йоана Христова зам. кмет „Зелена система, екология и земеползване”.

За сравнение в Парма, Италия събират близо 80% от отпадъците си разделно, в Милано- 54%, а словенската столица Любляна и Зелена столица на Европа за 2016 г., разделя над 60% от отпадъците си и се отказа от строежа на инсинератор.

Екологично сдружение „За Земята“ призовава всички отговорни лица – столичния кмет и заместник кметове, общински съветници и администрация да преосмислят разхитителния проект за изгаряне на отпадъците и да пренасочат обществените средства и усилия към създаване на по-чиста и здравословна градска среда в София.

Бележки:

[1] За да бъде икономически изгоден проектът за изгаряне на отпадъците на София, той ще бъде финансиран с европейски средства (грант), ще се предоставят преференциални цени за  изкупуване на генерираната топло и електроенергия, Топлофикация София вероятно ще получава безплатно РДФ горивото от Столична община. Инвестиционните и оперативните разходи ще трябва да се покриват от такса смет и/или през кръстосано субсидиране чрез сметките за парно.

[2] Фаза 1 и 2 включваха изграждането на депо Садината, инсталациите за компостиране и анаеробно разграждане в Хан Богров и завода за механично-биологично третиране (МБТ)

[3] Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община? (инфо графика за РДФ централата: http://zazemiata.org/v1/fileadmin/content/otpaduci/images/Sofia/05_Sofia-RDF-incinerator-tour/index.html 

[4]  РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 5 април 2017 година По дело C‑488/15 - (ECLI:EU:C:2017:267) http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=189624&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=547748

[5] Нова визия за управление на отпадъците в София - 2017 г.

https://goo.gl/hJjLqB