Становище на УНИЦЕФ по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция

Всички знаем, че насилието над жените и домашното насилие са световно явление. Знаем също, че неговият истински мащаб не може да бъде измерен, тъй като в голяма степен то се случва зад заключените врати на дома.

По света 70% от смъртните случаи на жени и момичета са причинени от мъже, обикновено техните настоящи или бивши съпрузи или партньори. В България 91% от жените, починали от насилствена смърт, са убити от мъже, а 35% - от своите съпрузи или партньори.

Тези данни са достатъчно тревожни, но те представляват само част от реалната картина на насилие, малтретиране и тормоз над жени и деца, защото е известно, че за тези престъпления често не се подават жалби.

През последните години България отбелязва напредък за спиране на насилието над жени и деца. Положени са усилия за подобряване на законодателството, за разширяване на възможностите на съдебната система и на системата за социална защита, разработени са услуги в помощ на жертвите. Виждаме обаче, че това не е достатъчно. Виждаме, че все още се налага пострадалите да се борят, за да получат закрила и справедливост, и често се превръщат отново в жертви. Редица посегателства продължават да не се считат за престъпление и извършителите не се наказват. Разбираме колко много още трябва да се направи, за да се повиши нивото на социална отговорност по отношение на домашното насилие.

Гневните слова не премахват проблема. Настъпил е моментът да се премине от думи към действия, за да се изкоренят престъпленията, които превръщат жените и момичетата в жертви. В това е силата на Истанбулската конвенция.

Насилието срещу жени и момичета не е неизбежно.

Предотвратяването му е възможно и изключително важно, а Истанбулската конвенция е международният договор, който е в състояние да направи това възможно. Тази конвенция е най-важната стъпка, предприемана някога в Европа, за борба с насилието срещу жени и момичета, тъй като тя го определя като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Това означава, че държавите носят отговорност, ако не реагират по надлежен начин на такова насилие.

Насилието срещу жените и децата не може да бъде прекратено с прости и откъслечни решения. По тази причина

спирането на насилието, защитата на жертвите и преследването на извършителите са в основата на Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвенция не само признава децата за потенциални жертви и свидетели на физическо, сексуално и психологическо насилие, но тя също им дава и голяма отговорност като носители на промяната. Днешните момичета са утрешните жени, а днешните момчета са утрешните мъже. Възпитаването на децата да изграждат отношения, които се основават на равенство, взаимно уважение и зачитане, а не на надмощие и контрол, е най-добрият начин да се предотврати насилието.

От името на УНИЦЕФ насърчавам българския парламент да ратифицира Истанбулската конвенция, тъй като това ще има силно и трайно въздействие върху превенцията на насилието срещу жени и деца и върху изграждането на общество без насилие в България.

Благодаря!

Мария Хесус Конде
Представител на УНИЦЕФ в България