Управлението атакува отново гражданските права на годишнината от 11 септември

13 септември 2018 г.Позиция

На 11 септември, представители на управляващата коалиция в Комисията по правни въпроси към Народното събрание с лека ръка подминаха ветото на президента Румен Радев върху законопроекта за изменение на Административнопроцесуалния кодекс. В разразилата се дискусия отново проличаха истинските мотиви на вносителите за ограничаване достъпа до правосъдие и в крайна сметка мнозинството реши да предложи спорните текстове за ново гласуване в пленарна зала.

Спорните промени предвиждат драстично увеличаване на таксите в касационното производство. Според правозащитници, те са открито незачитане на съществуващото законодателство, отнемайки правото на чиста околна среда на българските граждани. Високите такси за обжалване означават, че правителството може да налага еднолично удобни нему проекти. Експерти твърдят, че част от предлаганите промени противоречат на европейското право и практиката на европейския съд, но депутатите в правната комисия отказват да се съобразят и дори не коментират.

Представители на обществеността и неправителствени организации се изказаха по време на заседанието срещу високите таксите за касационно обжалване и ограничаване на съдебния контрол върху определени актове само до една инстанция.[1] Мотивите на президентското вето бяха представени от проф. Емилия Друмева, която припомни, че ролята на съда по дела срещу държавни органи е основно конституционно право и принцип на правовата държава. Следователно не би трябвало гражданите да заплащат за нея такси, пропорционално на стойността на правораздаването. Становища в подкрепа на ветото изказаха Александър Кашъмов, адвокат с дългогодишен опит по дела по защита правата на човека и достъпа на информация, и Александър Коджабашев, адвокат по екологични дела и дългогодишен член в комитета към Орхуската конвенция.

В диаметрално различен стил на дискусия председателят на комисията, Данаил Кирилов обвини представителите на обществеността, че се включват късно в законодателния процес и не са запознати с мотивите на законопроекта.[2] Той за пореден път изрази убежденията си, че съдебните такси, които по екологични дела могат да достигнат 4,500 лв., са все пак по-ниски от таксите в едно гражданско производство.

Адвокат Регина Стоилова от Екологично сдружение „За Земята“, коментира, че това различие е в основата на българската правна система. „Таксите по граждански дела са процент от цената на иска, от това, с което ще се обогатиш или загубиш в резултат на делото. Съвсем друга е ролята на съда по административни дела. В този случай той следва да възстанови законността в отношенията между граждани и държавата. Затова гражданите не следва да бъдат възпирани да упражнят правата пред съд чрез високи такси.“

По време на заседанието Данаил Кирилов се опита да убеди гражданите, че свеждането на съдебния контрол само една съдебна инстанция по делата по искания за достъп до обществена информация не нарушава правата им. Причините за това са две според него: гражданите могат да направят ново искане за тази информация — до същата администрация, която вече е отказала, и чиито отказ е валидиран от съда, и винаги могат да изнесат спора в публичната сфера.

След няколкочасова дискусия и немалко лични нападки към представителите на обществеността, депутатите на ГРЕБ и ДПС обясниха, че аргументите на ветото са вече взети предвид, поздравиха се за добре свършената работа и гласуваха първоначалните текстове да бъдат върнати в Народното събрание. С това призивът на проф. Друмева „Пътят към съда трябва да е винаги отворен“, увисна във въздуха.

[1] Позиц ията на За Земята.
[2] Неправителствени организация от лятото на 2017 подават стновища по предлаганите промени, които тогава бяха отеглени, а и до ден днешен част от тези становища не са качени на страницата на парламента като част от законодателния процес. Миналата година парламентът ограничи достъпа до правосъдие чрез въвеждане на едноистанционно обжалване на дела по ОВОС.