Любомир Киров, председател на Сдружението на личните лекари: Дори при дефицит не трябва да има канибализъм
30 април 2014 г.Позиция
Проблемите в здравеопазването не свършват. Няма и изгледи за това. Кои са най-големите трудности и какво може да се направи, "Дневник" попита председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доц. д-р Любомир Киров.
Доц. Киров, Българският лекарски съюз обяви, че ще протестира на 15 май срещу финансовите проблеми в здравния сектор. Общопрактикуващите ще се присъединят ли?
- Аз като член на Българския лекарски съюз не съм бил попитан дали желая да протестирам. Оставям го без коментар.
По отношение на протестите принципно ще кажа, че лекарите не са улични бойци и това е крайна мярка – тя се прилага тогава, когато е опрял ножът до кокала. Ще припомня, че Сдружението на общопрактикуващите лекари е единствената лекарска организация, която е правила ефективен протест. Беше преди няколко години, когато ни бяха забавили всички плащания с по два месеца и повече и тогава в 25 области в страната, над 70% от колегите спряха да работят. Въпросът се реши в рамките на два дни. Не съм сигурен, че сега е такава ситуацията.
А не ви ли се отразява дефицитът в здравната каса?
- Дефицитът в касата си е проблем на тези, които осигуряват финансите и които ги разпределят. Специално за бюджета за общопрактикуващите искам дебело да подчертая, че трябва да бъде увеличен. Българският лекарски съюз сега предявяват претенции, че трябва да се увеличат финансите за болниците и специализираната помощ, а за общопрактикуващите лекари мълчат, затова наблягам аз. Това ще излезе и като наша официална позиция – че е крайно време да се помисли и в посока на бюджета на общопрактикуващите.
Идеите на касата всъщност са в тази посока – по-малко болнична и повече извънболнична помощ.
- Според мен това не е точна дефиниция. Когато говорим за финанси, не означава, че на едните може да се увеличи за сметка на другите, например да се орежат парите за болниците, за да се увеличат на специализираната извънболнична или на общопрактикуващите. В първичната извънболнична помощ, която сме ние, категорично не са достатъчно предвидените средства и те трябва да се увеличат, но това не трябва да става за сметка на останалите, участващи в системата.
Обаче в условия на дефицит по-скоро няма друг начин.
- Има. Дори в условия на дефицит не трябва да се стига до канибализъм. Ето, нашият бюджет на фона на всичките средства в системата, е едва около 6.5-7% от бюджета на НЗОК. Така че дори едно завишение в абсолютни стойности – например 50-60 или 100 млн. лв., е почти двойно за нас и пренебрежимо малко на общия фон на средствата в здравеопазването. Затова и при нас могат много по-бързо и лесно да се решат проблемите, а това би довело до много по-висока ефективност и ефикасност на работата в системата.
Ако обаче говорим за дейности, а не за пари, ще се съглася, че действително може така да се промени системата, че много по-малко натоварване да има в болниците и да не се стига толкова често до болнично лечение, като се променят някои правила и се оптимизира работата. Това е тенденция в цял свят – да се свалят дейности от високите нива в първите, но у нас все още има рестрикции и резистентност към подобни идеи.
Какви рестрикции? Продължава ли проблемът с направленията?
- От две години лично отказвам да коментирам този проблем, защото сме дали ясни предложения как да се променят правилата, за да се усвоят максимално добре с професионална целесъобразност тези направления, за които имаме бюджет. Защото в момента една част от тях се насочват без да имаме ние правото да преценим дали трябва да се дадат или не, т.е. разходват се без да има някакъв съществен ефект от тях в здравно отношение. Същите тези направления могат да бъдат употребени при остри случаи, когато наистина има нужда. И пак – не говоря за намаляване на средствата, а за пренасочване там където е необходимо и така ще може истински да се види има ли недостиг или няма.
Вторият въпрос е, че контролът за това как се разходват направленията, не трябва да е за това дали си надвишил лимита с пет или петдесет бройки, а защо точно си ги използвал. С други думи дали вършиш това, което трябва или просто гледаш да угодиш на исканията на пациентите, или пък ги пренебрегваш.
Вие отдавна предупредихте за проблема с хората, които не се осигуряват нарочно заради недоверието си в здравната система.
- Да така е. Беше покрай едно обсъждане на бюджета на касата в парламента. Неосигурените тогава лишаваха системата от грубо 500 млн. лв. годишно. С известно удовлетворение виждам, че Лекарският съюз и от институциите напоследък започнаха също да се тревожат за това. Интересно обаче защо трябваше да мине толкова време преди това. Крайно време е и държавата да започне да плаща пълните осигурителни вноски за децата, които са нейна отговорност, защото няма по-голяма демагогия от това да говорим, че детското здраве е приоритет, пък те да се осигуряват наполовина от необходимите средства. Политиците трябва да решат.
Има ли изгледи за облекчаване на бюрократичната работа на личните лекари?
- Разбира се, ако се приемат предложенията, които сме дали. За мен нещата са по-прости отколкото изглеждат и всичко е въпрос на желание. Затова по-емоционално реагирам всеки път, когато чуя че ще правим регистър за това или за онова, докато в същото време имаме един общ регистър, една огромна база данни, откъдето може да се тегли всякаква необходима информация. Трябва ни достъп до определени нива информация в системата на здравната каса - това е. Защо при положение че имаме това езеро с прясна вода да ходим да копаем кладенци в пустинята?
Отново беше удължен срокът за общопрактикуващите лекари да придобият специалност. Този път ще стигне ли времето или пак ще има хора, които ще чакат последния момент?
- Неминуемо беше да има удължаване на този срок. Но, вижте, вече минаха 15 години откакто беше приет този закон, който го е направил – направил. Дава се още един срок, но разбира се това не е просто удължаване. За тези, които изобщо не са се зачислили – а те са около 670 човека – се определя една година от влизането на закона в сила, за да се зачислят. Ако не го направят, влиза в сила онази клауза от закона, според която се прекратява дейността им. Така че първата стъпка е да се зачислят, след това да завършат.
Някои ще кажат: има лекари на по 60 години - за кога да учат? Е, всеки ще си прецени, но преди 15 години са били на 45. Нека да се зачислят, а ако решат че не желаят да довършат специализацията, има възможност да работят докато се пенсионират и да се оттеглят. В края на краищата трябва да правим път и на младите.
В крайна сметка няма риск от криза с недостиг на лични лекари, в случай, че тази част от тях се откаже да следва?
- Кризата няма да е сега, не, но кризата за лекари по принцип престои, защото не само в нашата специалност, а и във всички останали, средната възраст става все по-почетна.
Истината е, че много млади колеги търсят реализация навън. Мен лично страшно ме е яд за това, защото преподавам на студенти и виждам какви разкошни, млади, интелигентни хора имаме и губим. Това е престъпление и мисля че най-много след десетина години, ще усетим ние българите какво сме имали и какво сме загубили, ако продължават да вървят в тази отвратителна посока нещата. Защото сега мрънкаме, че лекарите били какви ли не, или че "за да отида на лекар трябва да пътувам 15 минути до съседното село или град", но след 10 години и това няма да има. Това много хора не могат или не искат да го осъзнаят.
А решението е много просто – на първо място, добро заплащане, защото светът е устроен така, и на второ – възможности за кариерно развитие.
Какви възможности?
- Първо, младите хора да имат възможност за специализация при по-добри условия. Сега как да специализират, като не могат да работят никъде докато следват – това означава родителите им да ги издържат още 4 години. Да, дават някакви минимални възнаграждения, които не са достатъчни за самостоятелност и още по-малко за начало на семейство, както се случва обикновено в тези години.
Специално в общата медицина трябва да се позволи да се вършат и други дейности, ако има такъв интерес - например провеждане и анализ на различни скринингови изследвания и др. Това е нещо, което може да ти поддържа интереса в тази професия, а не да се чувстваш като човек на конвейер, за който никой не го е грижа. Това не бива да се допуска и особено в нашата работа.
Могат ли личните лекари да помогнат някак с психично болните хора? Как ви се струва идеята джипита и социални работници да си сътрудничат по тези случаи?
- Тук става въпрос за две отделни неща – едното са пари, другото са дейности. Спомням си разказът на един колега, общопрактикуващ лекар от Англия отпреди 10 години. В една практика с трима лекари-титуляри и един стажант имаше 4000 пациенти, но общия брой на сътрудниците на кабинета беше близо 50. Сред тях - социален работник, човек, който посещава по домовете всички, които са по-трудноподвижни, оптик, психолог и т.н... Ами много сме далеч от тази картина.
Психично болните действително са при нас – ние първи ги откриваме и се опитваме да се погрижим за тях, но според мен трябва да има диспансерно наблюдение на тези болни - от психиатрите в извънболничната помощ. Бихме могли да работим с тях. В момента такава диспансеризация няма, макар че преди имаше. Мисля, че има как да се реши проблемът, стига да има желание.
Доц. Киров е завършил медицина в Медицинския университет в Пловдив с отличен успех през 1990 г. През 1998 г. придобива специалност по Вътрешни болести, през 2006 г. по Обща медицина, а през 2009 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. От началото на реформата в здравеопазването в България работи като общопрактикуващ лекар и вече трета година преподава "Обща медицина" в Медицински факултет на Софийския университет. Оглавява НСОПЛБ през 2003 г., а през 2005 г. става зам.-председател на Българското научно дружество по обща медицина. Зам.председател е на Асоциацията на лекарите по Обща/Фамилна медицина от Югоизточна Европа. Бил е член на управителния съвет на Българския лекарски съюз от 2005 до 2008 г.
Доц. Киров, Българският лекарски съюз обяви, че ще протестира на 15 май срещу финансовите проблеми в здравния сектор. Общопрактикуващите ще се присъединят ли?
- Аз като член на Българския лекарски съюз не съм бил попитан дали желая да протестирам. Оставям го без коментар.
По отношение на протестите принципно ще кажа, че лекарите не са улични бойци и това е крайна мярка – тя се прилага тогава, когато е опрял ножът до кокала. Ще припомня, че Сдружението на общопрактикуващите лекари е единствената лекарска организация, която е правила ефективен протест. Беше преди няколко години, когато ни бяха забавили всички плащания с по два месеца и повече и тогава в 25 области в страната, над 70% от колегите спряха да работят. Въпросът се реши в рамките на два дни. Не съм сигурен, че сега е такава ситуацията.
А не ви ли се отразява дефицитът в здравната каса?
- Дефицитът в касата си е проблем на тези, които осигуряват финансите и които ги разпределят. Специално за бюджета за общопрактикуващите искам дебело да подчертая, че трябва да бъде увеличен. Българският лекарски съюз сега предявяват претенции, че трябва да се увеличат финансите за болниците и специализираната помощ, а за общопрактикуващите лекари мълчат, затова наблягам аз. Това ще излезе и като наша официална позиция – че е крайно време да се помисли и в посока на бюджета на общопрактикуващите.
Идеите на касата всъщност са в тази посока – по-малко болнична и повече извънболнична помощ.
- Според мен това не е точна дефиниция. Когато говорим за финанси, не означава, че на едните може да се увеличи за сметка на другите, например да се орежат парите за болниците, за да се увеличат на специализираната извънболнична или на общопрактикуващите. В първичната извънболнична помощ, която сме ние, категорично не са достатъчно предвидените средства и те трябва да се увеличат, но това не трябва да става за сметка на останалите, участващи в системата.
Обаче в условия на дефицит по-скоро няма друг начин.
- Има. Дори в условия на дефицит не трябва да се стига до канибализъм. Ето, нашият бюджет на фона на всичките средства в системата, е едва около 6.5-7% от бюджета на НЗОК. Така че дори едно завишение в абсолютни стойности – например 50-60 или 100 млн. лв., е почти двойно за нас и пренебрежимо малко на общия фон на средствата в здравеопазването. Затова и при нас могат много по-бързо и лесно да се решат проблемите, а това би довело до много по-висока ефективност и ефикасност на работата в системата.
Ако обаче говорим за дейности, а не за пари, ще се съглася, че действително може така да се промени системата, че много по-малко натоварване да има в болниците и да не се стига толкова често до болнично лечение, като се променят някои правила и се оптимизира работата. Това е тенденция в цял свят – да се свалят дейности от високите нива в първите, но у нас все още има рестрикции и резистентност към подобни идеи.
Какви рестрикции? Продължава ли проблемът с направленията?
- От две години лично отказвам да коментирам този проблем, защото сме дали ясни предложения как да се променят правилата, за да се усвоят максимално добре с професионална целесъобразност тези направления, за които имаме бюджет. Защото в момента една част от тях се насочват без да имаме ние правото да преценим дали трябва да се дадат или не, т.е. разходват се без да има някакъв съществен ефект от тях в здравно отношение. Същите тези направления могат да бъдат употребени при остри случаи, когато наистина има нужда. И пак – не говоря за намаляване на средствата, а за пренасочване там където е необходимо и така ще може истински да се види има ли недостиг или няма.
Вторият въпрос е, че контролът за това как се разходват направленията, не трябва да е за това дали си надвишил лимита с пет или петдесет бройки, а защо точно си ги използвал. С други думи дали вършиш това, което трябва или просто гледаш да угодиш на исканията на пациентите, или пък ги пренебрегваш.
Вие отдавна предупредихте за проблема с хората, които не се осигуряват нарочно заради недоверието си в здравната система.
- Да така е. Беше покрай едно обсъждане на бюджета на касата в парламента. Неосигурените тогава лишаваха системата от грубо 500 млн. лв. годишно. С известно удовлетворение виждам, че Лекарският съюз и от институциите напоследък започнаха също да се тревожат за това. Интересно обаче защо трябваше да мине толкова време преди това. Крайно време е и държавата да започне да плаща пълните осигурителни вноски за децата, които са нейна отговорност, защото няма по-голяма демагогия от това да говорим, че детското здраве е приоритет, пък те да се осигуряват наполовина от необходимите средства. Политиците трябва да решат.
Има ли изгледи за облекчаване на бюрократичната работа на личните лекари?
- Разбира се, ако се приемат предложенията, които сме дали. За мен нещата са по-прости отколкото изглеждат и всичко е въпрос на желание. Затова по-емоционално реагирам всеки път, когато чуя че ще правим регистър за това или за онова, докато в същото време имаме един общ регистър, една огромна база данни, откъдето може да се тегли всякаква необходима информация. Трябва ни достъп до определени нива информация в системата на здравната каса - това е. Защо при положение че имаме това езеро с прясна вода да ходим да копаем кладенци в пустинята?
Отново беше удължен срокът за общопрактикуващите лекари да придобият специалност. Този път ще стигне ли времето или пак ще има хора, които ще чакат последния момент?
- Неминуемо беше да има удължаване на този срок. Но, вижте, вече минаха 15 години откакто беше приет този закон, който го е направил – направил. Дава се още един срок, но разбира се това не е просто удължаване. За тези, които изобщо не са се зачислили – а те са около 670 човека – се определя една година от влизането на закона в сила, за да се зачислят. Ако не го направят, влиза в сила онази клауза от закона, според която се прекратява дейността им. Така че първата стъпка е да се зачислят, след това да завършат.
Някои ще кажат: има лекари на по 60 години - за кога да учат? Е, всеки ще си прецени, но преди 15 години са били на 45. Нека да се зачислят, а ако решат че не желаят да довършат специализацията, има възможност да работят докато се пенсионират и да се оттеглят. В края на краищата трябва да правим път и на младите.
В крайна сметка няма риск от криза с недостиг на лични лекари, в случай, че тази част от тях се откаже да следва?
- Кризата няма да е сега, не, но кризата за лекари по принцип престои, защото не само в нашата специалност, а и във всички останали, средната възраст става все по-почетна.
Истината е, че много млади колеги търсят реализация навън. Мен лично страшно ме е яд за това, защото преподавам на студенти и виждам какви разкошни, млади, интелигентни хора имаме и губим. Това е престъпление и мисля че най-много след десетина години, ще усетим ние българите какво сме имали и какво сме загубили, ако продължават да вървят в тази отвратителна посока нещата. Защото сега мрънкаме, че лекарите били какви ли не, или че "за да отида на лекар трябва да пътувам 15 минути до съседното село или град", но след 10 години и това няма да има. Това много хора не могат или не искат да го осъзнаят.
А решението е много просто – на първо място, добро заплащане, защото светът е устроен така, и на второ – възможности за кариерно развитие.
Какви възможности?
- Първо, младите хора да имат възможност за специализация при по-добри условия. Сега как да специализират, като не могат да работят никъде докато следват – това означава родителите им да ги издържат още 4 години. Да, дават някакви минимални възнаграждения, които не са достатъчни за самостоятелност и още по-малко за начало на семейство, както се случва обикновено в тези години.
Специално в общата медицина трябва да се позволи да се вършат и други дейности, ако има такъв интерес - например провеждане и анализ на различни скринингови изследвания и др. Това е нещо, което може да ти поддържа интереса в тази професия, а не да се чувстваш като човек на конвейер, за който никой не го е грижа. Това не бива да се допуска и особено в нашата работа.
Могат ли личните лекари да помогнат някак с психично болните хора? Как ви се струва идеята джипита и социални работници да си сътрудничат по тези случаи?
- Тук става въпрос за две отделни неща – едното са пари, другото са дейности. Спомням си разказът на един колега, общопрактикуващ лекар от Англия отпреди 10 години. В една практика с трима лекари-титуляри и един стажант имаше 4000 пациенти, но общия брой на сътрудниците на кабинета беше близо 50. Сред тях - социален работник, човек, който посещава по домовете всички, които са по-трудноподвижни, оптик, психолог и т.н... Ами много сме далеч от тази картина.
Психично болните действително са при нас – ние първи ги откриваме и се опитваме да се погрижим за тях, но според мен трябва да има диспансерно наблюдение на тези болни - от психиатрите в извънболничната помощ. Бихме могли да работим с тях. В момента такава диспансеризация няма, макар че преди имаше. Мисля, че има как да се реши проблемът, стига да има желание.
Доц. Киров е завършил медицина в Медицинския университет в Пловдив с отличен успех през 1990 г. През 1998 г. придобива специалност по Вътрешни болести, през 2006 г. по Обща медицина, а през 2009 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. От началото на реформата в здравеопазването в България работи като общопрактикуващ лекар и вече трета година преподава "Обща медицина" в Медицински факултет на Софийския университет. Оглавява НСОПЛБ през 2003 г., а през 2005 г. става зам.-председател на Българското научно дружество по обща медицина. Зам.председател е на Асоциацията на лекарите по Обща/Фамилна медицина от Югоизточна Европа. Бил е член на управителния съвет на Българския лекарски съюз от 2005 до 2008 г.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 30 април 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
01 октомври 2018 г. Позиция
Случаят с репортера Димитър Върбанов не бива да компрометира защитата на журналистите от насилие
Случаят с репортера Димитър Върбанов, който бе отстранен от екипа на „Господари на ефира” след разкриването на нови
27 септември 2018 г. Позиция
АЕЖ-България категорично осъжда нападението над журналист във Велико Търново
Асоциацията на европейските журналисти - България категорично осъжда нападението над репортера на предаването „Господари на
16 юни 2016 г. Позиция
Когато медиите скочат от шестия етаж
Новината, че 21-годишната състезателка по художествена гимнастика Цветелина Стоянова е приета по спешност след падане от шестия
