English   14402 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Позиция в подкрепа на преференциалното гласуване

 
Въвеждането на преференциално гласуване като елемент от Изборния кодекс от 2014 г., създаде възможност българските граждани да изразят предпочитания не само към партията, но и към конкретната личност-кандидат, който да ги представлява. Тази промяна на изборните правила целеше да отговори на обществените очаквания за по-силно въздействие на гражданите върху изборния процес.

От анализа на данните от предходни избори се вижда тенденция към повишаване интереса и употребата на преференции.

На изборите за членове на Европейския парламент през 2014 г. - първите избори, на които българските граждани можеха да гласуват преференциално, действителните гласове с отбелязано предпочитание са над 580 хиляди или около 26%. По време на парламентарните избори същата година, възползвалите се от тази възможност нарастват на 1.1 милиона или около 35% от действителните гласове. На последните парламентарни избори през 2017 г. над 1.2 милиона от гласувалите са използвали преференция (около 37%).

Въпреки това, в бърз порядък, на 13 и 14 февруари, първо на заседание на правната комисия към Народното събрание, а след това и на пленарно заседание, мнозинството от депутатите подкрепи промяна в Изборния кодекс, с която на практика се неутрализира възможността избирателите да излъчат предпочитан от тях кандидат. Въведено бе изискването пренареждането на партийна листа да бъде възможно само ако получените от кандидат гласове са не по-малко от съответната избирателна квота - общинска, районна или национална, в зависимост от типа избори. Тази промяна идва на мястото на съществуващата досега бариера от 5% за избори за членове на Европейския парламент и 7% за парламентарни избори и избор на общински съветници. При сравнение на минималния брой гласове, необходими за разместването на листите на партиите и коалициите според досега действащите и новоприетите правила, се вижда неколкократно увеличение.

Посочените по-горе данни, ни дават основание да твърдим, че поредните промени в Изборния кодекс, направени няколко месеца преди изборите, целят да ограничат, а не да овластят гражданите в изборния процес.

Притеснителна е лекотата, с която се консолидира мнозинство за приемане на промени, ощетяващи избирателя, без да са налице основателни аргументи за това.

Като застъпник за свободни и честни избори, Институт за развитие на публичната среда трайно популяризира и защитава разширяването на правата на гражданите при избора им на политическо представителство.

Призоваваме всички заинтересовани представители на граждански организации и експерти да заявят подкрепата си за преразглеждане на приетите на 14 февруари 2019 г. от Народното събрание промени в Изборния кодекс, които обезсмислят преференциалното гласуване и практически премахват мажоритарния елемент в изборите.

Впоследствие ще представим позицията на отговорните институции, имащи отношение към организацията и провеждането на изборите.

Aко желаете да изразите своята подкрепа, моля да ни пишете на: iva@iped.bg или iped@iped.bgдо сряда, 20.02.2019 г.

В лично качество може да подпишете онлайн петицията тукhttps://www.peticiq.com/signatures/224150/?u=2658861



Ива Лазарова
Изпълнителен директор,
Институт за развитие на публичната среда




 

Източник: Институт за развитие на публичната среда , 18 февруари 2019 г.

Сходни публикации

АЕЖ призовава министър Kалин Стоянов да подаде оставката заради дело шамар срещу BIRD

АЕЖ призовава министър Kалин Стоянов да подаде оставката заради дело шамар срещу BIRD

Асоциацията на европейските журналисти – България изразява възмущение от поредното дело шамар (SLAPP), заведено срещу екипа на

Обръщение към народните представители от граждански организации във връзка с предстоящите процедури за избор на органите с изтекъл мандат

                         Oбръщението е отворено за граждани и организации, които искат да се присъединят към него

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Сред основните роли на правозащитните организации е да защитават уязвими групи, включително чрез воденето на стратегически