БХК: най-голяма тежест от прилаганите ограничителни мерки понасят най-беззащитните членове на обществото

Българският хелзинкски комитет изразява своята дълбока загриженост от продължилия недопустимо дългоотказ на правителството да действа, спазвайки човешките права и проявявайки хуманност и грижа в условията на криза. Обръщаме се към членовете на Министерския съвет преди днешното гласуване на строги ограничителни мерки с призив да бъдат отчетени нуждите и защитени човешките права на  уязвимите български граждани, сред които най-засегнати при налагане на ограничения са децата и хората с увреждания.

През изминалите месеци българските институции не предприеха достатъчни и убедителни действия за ограничаване и контрол над разрастващата се епидемия от COVID-19. Неизненадващо, това доведе до колапс на здравната система и остра нужда от крайни мерки, с които да бъде защитено най-висшето човешко право – правото на живот.

Осъзнавайки, че към днешна дата обществото ни е изправено пред хуманитарна катастрофа, и предотвратяването ѝ изисква решителни действия, настояваме при определяне на мерките да бъдат съобразени специфичните нужди на децата и хората с увреждания.

 Принудени сме да напомним, че по време на ограниченията през пролетта, децата в предучилищна и училищна възраст останаха най-дълго извън обичайната си социална среда. Те бяха изпратени у дома още в началото  на март с обявяването на национална грипна ваканция, и останаха по домовете си до края на учебната година, като за големите ученици това беше края на юни. В момента този подход се повтаря – учениците от гимназиален и част от тези в прогимназиален етап са в дистанционно обучение вече месец, но това не намалява темпа на ескалация на здравната криза. В същото време  Систематичен преглед на над 80 клинични проучвания от последните 70 години показва, че самотата и изолацията при децата значимо повишават риска те да развият психични заболявания в следващите месеци и години. Изследването акцентира, че важен е не интензитетът на самотността, а продължителността ѝ. Освен дългосрочни рискове за психичното им здраве и развитие, продължителната изолация създава още повишен риск децата да станат обект на насилие, да изпаднат в бедност, да гладуват, да бъдат с нарушен достъп до здравеопазване и образование. В особено уязвимо положение са децата от бедните семейства, които дори нямат  осигурени устройства за дистанционно обучение, което гарантира изоставането и обуславя отпадането им от обучение. В този контекст СЗО и международните организации за защита на децата препоръчаха, а повечето европейски държави приложиха подход, при който децата да запазят възможно най-дълго обичайната си рутина и социална среда.

Затова апелираме присъственото обучение да бъде последната дейност, която да бъде напълно прекратена и първата, чието възстановяване да се планира. Настояваме също образователното и здравното министерство да не спират да търсят гъвкави решения за хибридни форми на обучение, при което децата имат поне частичен достъп до присъствено обучение.

Отново настояваме също да се обърне внимание на хората с увреждания, които са в обективна невъзможност да спазват някои наложени мерки като изолация или носене на маски. Множество състояния и диагнози изискват всекидневна терапия и двигателна активност, прекъсването на които води до остър регрес в състоянието им. Това влошаване може да доведе хора, чиято болест е в контрол, до агресия, автоагресия, загуба на умения за самообслужване, животозастрашаващи пристъпи. Част от тези хора не са в състояние да носят и предпазна маска за лице.  Освен това, ограничителните мерки значимо повишават рисковете за близките на човека с увреждане. Още в края на април Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН публикува насоки, в които препоръчва държавите да търсят гъвкави решения за хората с увреждания, да включват техни представители при обсъждането на мерките и да съобразяват тежестта на ограниченията, която пада върху тях несъразмерно по-силно, отколкото над останалите членове на обществото. Това не само не се случи у нас през пролетта, а системно беше неглижирано от Министерството на здравеопазването, въпреки многобройните сигнали на засегнати хора и ангажирани организации, в това число и на БХК.

Настояваме при налагане на ограниченията да бъдат предвидени изключения за хората с определени заболявания, като можем да посочим добра практика от държави като Англия, Северна Ирландия и Франция.

Осъзнавайки тежестта на ситуацията, в която се намира цялото ни общество, Българският хелзинкски комитет обръща внимание, че към момента най-голяма тежест от прилаганите ограничителни мерки понасят най-беззащитните му членове.