English   14405 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




За една година главният прокурор не е предоставил на БХК достъп до информация по нито едно искане на организацията

 
За една година главният прокурор не е предоставил на БХК достъп до информация по нито едно искане на организацията

С последния си отказ прокуратурата отказва да разкрие методиката, по която изчислява постигнатите от нея осъдителни присъди и кореспонденцията си с комисия на Европейския парламент.

 

Прокуратурата отказа да предостави на Българския хелзинкски комитет (БХК) информация за методиката, по която е изчислен обявеният от главния прокурор Иван Гешев пред медиите изключително висок процент на осъдителни присъди в България.

Припомняме, че на 26 юни  в седмичното предаване „Панорама“, излъчено по Българска национална телевизия, главният прокурор Иван Гешев заяви: „искам да кажа на българските граждани, че в България има над 95% осъдителни присъди от всички случаи, който е огромен процент на фона на всички държави от Европейския съюз“.[1]

Отказът е подписан от Красимира Филипова, заместничка на главния прокурор, отговаряща за достъпа до информация. Мотивите за отказа са, че „изявленията на главния прокурор по време на интервю, в която и да било медия не представляват обществена информация“.

В искането на БХК обаче информация за изявленията на г-н Гешев пред медиите изобщо не е искана. Поискана е информация относно отчетния период, за който се отнася твърдението за постигнати от прокуратурата над 95% осъдителни присъди, а също и методологията, понятията и дефинициите, както и конкретните числа, от които се извежда посоченият процент.

Със същия акт на БХК е отказан и достъп до българския текст на писмото, изпратено от прокуратурата през септември в отговор на въпросите на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент.[2]

Припомняме, че във версията на това писмо на английски език са изтъкнати изключителните успехи на прокуратурата в борбата с корупцията, в това число, че е ангажирана отговорност на едни от най-богатите българи, придобили богатството си по престъпен начин и че в резултат на тези действия на прокуратурата към края на 2019 г. са иззети имущество и активи на стойност 3 милиарда лева.

За тези успехи на прокуратурата, обаче липсва информация в регулярните ѝ доклади. Съдържанието на тези доклади се определя със заповеди на самия главен прокурор[3], а показателите, по които се събира статистическа информация за отчитане на дейността на институцията, се определят с указание на главния прокурор и всяка промяна в тях се извършва с разпореждане на същия. Указанията и заповедите на главния прокурор, както БХК е изтъквал и преди, не се публикуват и остават тайни за обществото.

„На практика главният прокурор сам определя какво и как да отчете прокуратурата и е в състояние във всеки един момент да измени обхвата на тези показатели“, коментира адв. Диана Драгиева от програмата за правна защита на БХК.

„Това прави прокуратурата една от най-непрозрачните институции в България. През отиващата си година и в контекста на критиките за липса на негови отчетност и контрол, главният прокурор Иван Гешев постанови откази по всички заявления за достъп до информация на организацията ни, подадени до него след встъпването му в длъжност. Всички откази, които към момента съдът е разгледал, са отменени, като за това в тежест на прокуратурата са присъдени и направените по делата разноски“, заяви още адв. Драгиева.

Припомняме, че през изминалата година БХК получи откази за достъп до актовете, които главният прокурор сам издава в изпълнение на конституционните си правомощия надзор за законност и методическо ръководство на всички прокурори; достъп до експертните становища, с които мотивира своите предложения за предприемане на законодателни промени; отказа да информира има ли изобщо образувани проверки от прокуратурата на домовете за деца с увреждания, за които се появи информация в медиите; отказа информация относно наличие на преписки за насилие от служители в местата за лишаване от свобода; отказа информация за критериите при провеждането и резултатите от акциите срещу „битовата престъпност“.


[1] Записът на предаването е достъпно и към момента на официалната интернет страница на телевизията https://bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-podkrepyam-vsichki-chestni-sluzhiteli. Цитираното изказване започва след 13:30 минута на видеозаписа.

[2] Става дума за писмото на заместник главния прокурор Даниела Машева до LIBE, № 2851 от 21.09.2020 г.

[3] Така например обхватът, структурата и съдържанието на доклада за 2019 г. са съобразени със Заповед № РД-04-454/16.12.2019 г. на главния прокурор и Указанието за информационна дейност на прокуратурата, утвърдено със Заповед № ЛС-1985/30.05.2014 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-27/21.11.2017 г. и Заповед № РД-02-17/27.06.2019 г. на главния прокурор. Това се установява от публикувания на страницата на прокуратурата Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.



Автор: Български хелзинкски комитет

Сходни публикации

АЕЖ призовава министър Kалин Стоянов да подаде оставката заради дело шамар срещу BIRD

АЕЖ призовава министър Kалин Стоянов да подаде оставката заради дело шамар срещу BIRD

Асоциацията на европейските журналисти – България изразява възмущение от поредното дело шамар (SLAPP), заведено срещу екипа на

Обръщение към народните представители от граждански организации във връзка с предстоящите процедури за избор на органите с изтекъл мандат

                         Oбръщението е отворено за граждани и организации, които искат да се присъединят към него

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Сред основните роли на правозащитните организации е да защитават уязвими групи, включително чрез воденето на стратегически