Замърсяването на реки в Благоевградско и Кюстендилско от ТЕЦ „Бобов дол“ не е инцидент, а системен проблем

Ново замърсяване на водите в Благоевградско и Кюстендилско в пепел от въглища, причинено от ТЕЦ „Бобов дол“, привлече медийното внимание към порочните практики на централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки. Този случай обаче не е инцидент, а пореден симптом за системните проблеми, описани в доклада на „Грийнпийс“ – България „Мръсното завещание на въглищата”.

На 18 януари 2022 г. местни рибари подават сигнал за мъртва риба, буквално задушена от концентрацията на твърди частици в речните води. Проверката на отговорните институции установява, че източник на замърсяването е ТЕЦ „Бобов дол“. Районната инспекция по околната среда и водите и Басейновата дирекция, които отговарят за качеството на околната среда в района на въглищната централа, изтъкват системното замърсяване на природата като причина да поискат преразглеждане на разрешителното ѝ за работа, което е обект и на съдебно оспорване, стартирано от „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“, Община Бобов дол и близо 100 души.

„Мръсното завещание на въглищата”, публикуван в началото на 2021 г., доказа още тогава, че замърсяването не е единичен инцидент. Проучването на „Грийнпийс“ – България установи, че отпадни води с повишени концентрации на различни метали и металоиди, асоциирани с пепел от въглища, редовно се изпускат в околната среда от местата, където се съхраняват отпадъците, генерирани от ТЕЦ „Бобов дол“. В рамките на проучването бяха открити доказателства за заустването на значителни количества пепел в река Разметаница от ТЕЦ „Бобов дол“ и нейното черно езеро, където временно се съхранява отпадъчната пепел от дейността ѝ - случай от 21 май 2019 г., абсолютно аналогичен на този от 18 януари 2022 г.

Пробите от речни седименти, изследвани и описани в „Мръсното завещание на въглищата”, доказват изхвърлянето на непречистени води от ТЕЦ „Бобов дол“ назад във времето и хвърлят светлина върху системното замърсяване на водите от страна на централата. Докладът описва подробно концентрациите на химични вещества, свързвани с въглищата, и обяснява потенциално негативното им влияние върху околната среда. Не на последно място, докладът посочва и слабостите на институционалния контрол, които създават възможност на системни замърсители да продължават да замърсяват.

Резултатът е налице – екологичното състояние на реката е оценено с най-ниския възможен клас – „много лошо“ [2] още за периода 2017-2019 г., а съгласно европейските разпоредби, България има задължение да подобри състоянието на компрометирани водни басейни на територията си.
 
„Замърсяването от ТЕЦ „Бобов дол“ показва истинската цена, която българското общество плаща за зависимостта си от енергия, произведена от въглища в морално остарели и лошо поддържани централи. Докато водата става все по-оскъден ресурс, не можем да си позволим да я замърсяваме с остарели технологии за производство на енергия, които едновременно с това усилват климатичната криза. Енергийната трансформация отвъд въглищата не може да чака до 2038 г.“, казва Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.