Опасност от затваряне на центровете за социални услуги

Национална мрежа за децата е сериозно загрижена за затрудненията, които изпитват центровете за предоставяне на социални услуги поради непредвидените разходи за електроенергия, газоснабдяване и разходи за отопление в началото на 2022 г., както и паралелното влизане в сила на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от националния бюджет от 01.01 тази година.

Национална мрежа за децата изпрати писмо до Асен Василев, заместник министър-председател  по еврофондовете и министър на финансите, Георги Гьоков, министър на труда и социалната политика, Румяна Петкова, изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане и проф. Диана Ковачева, омбудсман на Р България.

В момента тези институции, които подкрепят най-уязвимите и нуждаещите се групи от българското общество, включително и деца в риск, деца с увреждания, деца-жертви на насилие, попадат в ситуация да избират между изплащане на заплатите на служителите си и закриване на услугите или част от тях поради невъзможност да посрещнат увеличените разходи, породени от повсеместната енергийна криза в страната и Европа.

В бюджета или по линия на еврофондовете не са предвидени средства, с които да се компенсира драстичното увеличение на разходите за издръжка на центровете, както и за изплащане на увеличените възнаграждения на социалните работници. За октомври и ноември са изплатени компенсации по 110 лв. за мегаватчас, но за месеците ноември и декември подобни средства не са превеждани. Представителите на организациите са притеснени от неизвестността, пред която са изправени и лавинообразното покачване на разходите за издръжка. С особена острота стои проблемът при центровете, които осигуряват 24-часова грижа и услуги.

Основна причина за това развитие на ситуацията е не просто неочакваното поскъпване на електроенергията и нарастването на цената на газа за битови нужди, но най-вече обстоятелството, че в България социалните услуги и образователните институции се третират от закона като юридически дружества, ползващи промишлен ток с презумпцията, че като такива те генерират печалба, без това реално да е така. Така социалните услуги, училищата и детските градини едновременно получават електроснабдяване на цени, много по-високи от тези на битовите потребители, но не генерират печалба, а са най-често на общинска издръжка, което натоварва и бюджетите на общините.

Необходима е спешна промяна в нормативната уредба, която да извади социалните и образователните институции от ползвателите на ток за промишлени цели и да ги приравни към битовите потребители или да създаде специфична категория, която да отчита размерите на режийните им разходи спрямо размера на финансирането, което получават.

Съгласно Закона за социалните услуги същите се организират и предоставят в съответствие с принципите за достъпност; всеобхватност, интегрираност и непрекъснатост на подкрепата; гъвкавост и прозрачност при управлението на социалните услуги; участие на всички заинтересовани страни и използване на всички налични ресурси и др. Създалата се ситуация с липсата на яснота и перспектива за по-нататъшната работа на организациите, които осигуряват социални услуги и грижа, означава драстично ограничаване на възможностите за подкрепа на хиляди деца и семейства и ги поставя в някои случаи и в непосредствен риск за здравето, живота и социалното им благополучие.